доц. д-р Кирил Попов, декан на Агрономическия факултет в Лесотехническия университет
- От грозде ли е наистина виното, което пием в момента?
- Разбира се, че e от грозде. Ако България се е славила с нещо, то е точно с благоприятните условия за лозя и качествено грозде и вино. Имаме наложени и проверени от времето традиции и технологии, контролен орган, който да следи за изпълнението им.
Целият процес – брането на гроздето, влизането му в избата, винификацията, анализът на виното при обработката му, партидите вина, се контролира във всеки един момент от лабораторията на съответната винарска изба и от ИАЛВ. Освен това контролът е така изграден, че ако има съмнение за качеството на някое вино и състава му, представени на регионално ниво, то може да бъде анализирано в акредитираната лаборатория в централното управление на ИАЛВ.
- На какво ниво като оборудване е тази лаборатория?
- След като е акредитирана, тя отговаря на всички европейски изисквания като методика, апаратура, консумативи. Ако се изнесе някое вино, което не отговаря на изискванията по състав и качество, получаваме анализното свидетелство с констатирани отклонения от състава и съответно трябва да се вземат мерки и да се провери на какво се дължи. Тази лаборатория струваше не по-малко от 200 000 евро, всичко е чисто ново, консултирано с европейски специалисти и няма компромис в нищо.
- Защо се стига тогава до такъв парадокс на пазара да присъстват продукти като вино или ракия с неразрешено съдържание на вода, етилов спирт, оцветители и прочие?
- Причините могат да бъдат икономически и социални, но защо продължава този процес трябва да кажат контролните органи. Явно санкциите са неефективни. Друг е въпросът за качеството на съответната категория вино и за културата на консумация на всеки, който пие вино. При трапезните вина например, добивът на грозде не се контролира и съответно качеството му, както и това на виното, е по-ниско. Тези вина имат по-ниска себестойност и по-ниска цена на пазара и независимо от това, а може би и заради това, имат много привърженици и те са доволни от избора си.
Ако в този смисъл говорим за контрола у нас, смятам определено, че териториалните звена на ИАЛВ са много малко на брой и не са ефективни. При тази структура в момента ИАЛВ е много далеч от това, което е разписано в задълженията ù при положение, че ù бяха вменени контролни функции и върху Националната лозаро-винарска камара. А и тя в момента въобще не изпълнява тази професионална роля, която се изисква от една такава структура. Всички проблеми или идеи в лозарството и винарството трябва да бъдат пречупвани от професионалистите и имайки проблем, да търсят решение.
- Какво и колко зависи от науката и качеството на самите учени като подготовка и потенциал създаването и развитието на едно производство, в случая лозарството?
- В лозарството например, една голяма част от новите сортове бяха създадени в продължение на около 40 години. Така запълнихме празнотата от ранно зреещи десертни сортове, които липсваха и разчитахме единствено на сорт Болгар. По този начин запълнихме целогодишно работни места – едни прекрасни сортове, като се започне от средата на юли Супер ран Болгар, Плевен, Надежда, малко по-късно Брестовица, Русенско едро, Афродита, Велика ... Българската лозарска селекция даде много по отношение на технологиите, на формировките – през широкоредовото, високостъблено лозарство, което по това време беше доста ефективно, сега от 20 години към по-интензивно отглеждане, свързано с повече лози на единица площ, но и с по-високо качество.
- Защо един човек от полето, един производител, трябва да слуша науката?
- През последните години сме били свидетели много пъти на грешки в лозарството, понякога фатални, с големи материални загуби, загуба и на време, и на нечий авторитет. Грешки, допуснати от хора, решили например да купят лози от чужбина, да ги посадят на едно празно място, независимо че там преди е имало лозя, да ги гледат няколко години и след това да загубят всичко… Защото са решили, че това нещо, наречено лозаро-винарска наука, просто не съществува, не трябва да се допитват до нея, за какво им е тя. На запад им казали, че вино от този сорт се търси много и значи трябва да имат такива лози. Пренебрегвайки нейния дял, свързан с интродуциране на лозови сортове или избор на терен и подложка, те се обръщат към специалистите тогава, когато е много късно и буквално заорават всичките си пари в земята.
- Защо нашите винарски изби не могат да поддържат постоянно качество на вината си?
- Защото правенето на вино започва от лозето, от съобразяването с препоръките на микрорайонирането. Когато е установено, че на дадена територия има един почвен тип или почвено различие, което е еднакво при еднакви климатични условия, тогава можем да говорим, че от това лозе можем да получим еднотипна продукция, а не нещо друго. Прави се механичен и физичен анализ на почвата и се казва – тук на тези 3 или 30 декара могат да се отглеждат тези и тези лозови сортове с такива подложки. На съседния терен обаче не може поради такива и такива причини, той. Ако се следват тези препоръки, грешки след това няма да има.
- Има ли изход и за българската земеделска наука в момента и можем ли със собствени сили да я направим модерна и съвременна?
- Разбира се, че има изход. Кризи и преходни моменти има и ще има винаги в някаква степен. На първо място, колкото и болезнено да е, необходима е наистина нова организация, поставяне на задачите и приоритетите на нова, съвременна основа. Да се преосмисли направеното и да се отстрани ненужното, задържащото прогреса. Всяка структура в стопанството, и естествено науката, която е в основата му, търпи развитие и промяна. Трябва да се оптимизират структурите, да се видят направленията, предизвикани от нуждите на земеделеца. За съжаление, нашите български земеделци не са готови да плащат за наука. Все още живеят с мисълта, че държавата мисли и създава сортовете, породите, технологиите и те трябва да ги ползват наготово. А научният труд, който е в основата и е помощ за производителя, е също вид стока и трябва да се овъзмезди. От своя страна държавата не бива да се отдръпва и трябва да отделя повече средства за нормалното развитие на науката.
