Иван Великов, председател на земеделска кооперация “Обединение 93
- Г-н Великов, напоследък като че ли има опити от страна на различни фондове да изкупят земеделските кооперации. Само заради земята ли е това?
- За съжаление е така. Не мога да кажа какво ще се случи, но е факт, че има опити земеделските кооперации да бъдат разтурени. Фондовете изкупуват земите, но истината е, че кооперациите имат и социална политика за населението в селищата, където се обработва земята. И не мисля, че в сметките на фондовете влиза продължаването на една такава социална политика.
- Склонни ли са кооперациите да се продадат тогава? Чух за една кооперация, която се е продала за 100000 лева.
- Не, не сме склонни да се продаваме. Сама можете да прецените колко са 100 хиляди лева за една кооперация. Нашата кооперация например е с малко над 30 хиляди декара земя, сега малко намалихме обработваните площи, но все още работим и съществуваме. Много е трудно, но трябва да работим и да поддържаме социалната политика, за която вече казах. Нали в тези населени места живеят хора - независимо от етническата принадлежност, това са хора, които се нуждаят от прехрана. А и земята реално си е тяхна. Докато при фондовете схемата е следната - вземат, обработват и си заминават. С продукцията. А какво ще се случи с хората, които живеят там?
- Защо тогава кооперациите се поддават на такива оферти?
- Ами, защото нас всички ни атакуват, но никой не ни помага. В нашата кооперация всички хора са осигурени - на реални заплати, плащаме си съвестно данъците. За никого не е тайна, че има и такива, които укриват, обаче. И това се знае от всички, но атакуват кооперациите - всяка инстанция в областта атакува нас, вместо да изобличи онези, които укриват. В това е и отговорът на въпроса ви защо се поддават кооперациите на офертите. Някои от фондовете са чуждестранни, имат наистина много пари, разполагат с нова техника. А ние продължаваме да се мъчим, включително и със стара техника. Виждаме, че има наистина чудесна земеделска техника, но ние не можем да си позволим такава. Поне засега добрата техника за нас е лукс. Още повече, че освен високите за една земеделска кооперация цени на една машина, има и още нещо - поддръжката е много трудна за нас, най-вече от финансова гледна точка. Факт е, обаче, че без нова техника не може и затова специално нашата кооперация се ориентира към руските машини. До края на годината се надявам да можем да изплатим двата комбайна, които купихме. Обещават ни подпомагане, но никой не знае кога ще се случи това. През миналата година имахме унищожени 15000 декара, но не съм получил нито стотинка обезщетение.
- Какво е положението тази година?
- Тази година е сравнително добра за земеделските производители. Имаме добри добиви и от ечемик, и от пшеница. От ечемика получихме среден добив 485 килограма от декар, а при пшеницата имаме 410 кг/дка среден добив. Можеше да има и по-добри добиви, но земеделието е изцяло зависимо от природата. Есента през миналата година беше лоша в нашия район и това повлия на резултатите през това лято.
Царевицата и слънчогледът също са добри и се надяваме да вържем баланса в края на стопанската година.
- Спазвате ли стриктно агротехниката?
- Всеки се стреми към това, но не всеки успява да го направи. По отношение на торенето, например, ние вече говорим за екологично торене. Ние торим при спазване на екологичните норми. Тези, които обаче имат желания да ни купуват, имат съвсем други разбирания - те торят с максимални норми и аз откровено се съмнявам, че продукцията, която те ще произведат, ще е екологично чиста.
- Какво направихте със зърното - продадохте ли го и на каква цена?
- Продадохме ечемика на 250 лева за тон без ДДС. Цената е ниска, но предвид добрите добиви, оправихме се. Но останалото зърно не сме го продали, защото цените са унизително ниски. Истината е, че тази година спечелиха единствено тези стопани, които бяха сели рапица. Изкупните цени бяха наистина добри.
- Няма ли, обаче, опасност през новата стопанска година да имаме нарастване изведнъж на площите с рапица и да се окаже, че няма пазар за такива количества?
- Стига да има кой да купува продукцията, разбира се. Отглеждането на рапица е нож с две остриета. Първо, рапицата изтощава много почвите. Второ, при нас климатът е специфичен и при много студена зима без сняг има реална опасност рапицата да измръзне. Има и препарати, които помагат растенията да се запазят при тежка зима, но ние не сме ги изпитвали и не мога да коментирам.
Наистина има опасност, ако няма кой да изкупи продукцията, защото рапицата е по-страшна и от пшеницата, и от ечемика по отношение на съхранението. Ние просто нямаме къде да я съхраняваме. Така че остава да се надяваме, че ще има купувачи.
- А хлебното зърно къде го съхранявате и докога можете да го държите на склад?
- Част от хлебното зърно е на склад в кооперацията. Ние имаме и ишлеме - фурната, която осигурява хляб на трите села, е при нас, така че цялото количество за ишлеме го караме в мелница. Останалата част от зърното е в публичен склад. Ще чакаме добър момент за продажба.
- А дали цената на зърното ще се вдигне?
- Би трябвало, макар че има много зърно в България тази година. Очакванията ми са, че до късна есен цената няма да се повиши, но през пролетта на следващата година това ще се случи. Вижте, ние не можем да работим без оптимизъм. Ако не сме оптимисти, ние просто няма да съществуваме. /posredniknews.com/
