Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, предвижда ли се увеличение на цената на хляба?
- Пазарът е единственият фактор, който определя накъде ще се движат цените. В момента той е силно стагниран, конкурентен и все по-малко потребяващ. Миналата седмица министър Найденов обяви, че ще има промяна на цената в резултат на покачване на цените на суровините. Формулата 1:2:4, която е национална и международна формула за определяне цената на хляба, в България не е постигната. Конкуренцията и ниската платежоспособност на потребителите, както и все по-свиващият се пазар, правят невъзможно постигането на тази формула. Ние, от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите не можем да коментираме цената на хляба, защото нямаме точна статистика. Хлябът обаче е най-бързо оборотната стока и е най-евтиният хранителен продукт с ясен произход на основната суровина. Тази суровина винаги е брашно и винаги е от растителен произход – няма заместител. Световният съвет по зърното определи и обяви, че през следващите пет години ще има недостиг на хранителни суровини в света, тоест населението на планетата ще се увеличава, а все по-малко ще бъдат хранителните суровини. България е сериозен производител в Черноморския басейн на пшеница и въпреки това, че дъждовете закъсняха, се надяваме да спасим есенниците и да имаме една добра реколта през 2013 година - с толкова добро качество, колкото е и в момента, защото българското зърно е с едно от най-високите хлебопекарни качества в Европа. Това е и причината да бъде търсено.
- Каква е реколтата на пшеница тази година?
- Реколтата на пшеница за 2012 година е 4 милиона тона, като е с много високо белтъчно съдържание. Към днешна дата почти половината от добитата продукция е изнесена, защото българското зърно има гарантирано качество и от тази качествена пшеница ние произвеждаме българския хляб, който е висококачествен продукт. Трябва да започнем да повтаряме и доказваме качеството на хляба, така че потребителите да са сигурни, че ядат качествен продукт.
- Кои са мерките за справяне с проблемите в хлебопроизводството?
- На първо място трябва да отпадне митът, че от хляба се пълнее. Като хора, родени на Балканския полуостров и според древните и актуалните рецепти за здравословен начин на живот е добре човек да употребява храни и хранителни суровини, които са произведени в района, в който е роден. Така, както азиатските държави имат основно ориз и предимно това потребяват, така и ние имаме основна суровина жито и е нормално да употребяваме светли хлябове. Твърдението, че светлите хлябове са вредни и нездравословни е абсурдно. Няма как при нас да са разпространени тъмни хлябове със съдържание на ръж, защото ние не сме производител на тази култура. Ако се родите в скандинавските държави е нормално да употребявате тъмни хлябове, защото това е типично за този регион. Нашето златно, слънчево жито трябва да остане основна храна на българския потребител, защото хлябът е основата на пирамидата на хранене. Важно е и това, че българският хляб е един от най-безсолните по рецепта в Европа. Друг мит е това, че нашият хляб се произвежда от некачествено зърно или от така наречено „фуражно”. В никакъв случай не трябва да възприемаме тези псевдотвърдения,защото българският хляб се произвежда само от селектирани семена пшеница. За да има по-високо потребление трябва да се създават условия за развитие на преработвателната промишленост в България и като цяло на индустрията у нас. Ако ние преработваме суровините и тогава чак ги предлагаме на големия европейски пазар – добавената стойност би останала в България. Това означава – по-високи доходи, по-високо потребление, все по-качествени продукти, както и все по-голямо присъствие на български продукти в търговската мрежа. За съжаление в момента в търговските обекти присъствието на български храни намалява.
- Каква е причината според Вас?
- Натискът на търговците спрямо българските доставчици е много силен и не позволява развитие на иновативните технологии и разнообразяване на асортимента. Всичко това се връща с обратен знак и води до съкращаване на работни места, свиване на потреблението и до търсене на все по-евтини храни.
- Остава ли хлябът неизменна част от трапезата на българина?
- Хлябът присъства на българската трапеза, но по-скоро младото поколение не потребява хляб, защото се доверява на „здравословни” режими на хранене, широко рекламирани от услужливи диетолози. Резултатите са очевидни – млади хора с хипертония, диабет и с други нетрадиционни за възрастта болести. Няма нищо в гурме културата и е добре да се опитват различни нетрадиционни за страната ни видове хляб, но в никакъв случай не трябва те да са символ на здравословното хранене. Ние сме родени в България – Златна Добруджа е почти българска и е добре да се храним само с това, което земята ражда. А българската земя е много чиста и семената, които се садят, нямат ГМО-организми.
- Кои са трудностите, пред които са изправени хлебопроизводителите у нас?
- Един от големите проблеми е трудният достъп до оборотни пари, поради невъзможността да се направи реален и обезпечителен бизнес план. Няма как да се обяви каква е пазарната ниша, на която процентно присъства един хлебопроизводител.
- Има ли фалити в сектора?
- В последната една година седем големи хлебозавода в страната затвориха и са в състояние на неплатежоспособност. От това пострадаха не само собствениците на фирми, но и всички ние. Затварянето на седем големи предприятия води до около 1500 души, които отиват на борсата. Това води и до увеличаване на фирмената задлъжнялост. В тази ситуация обаче нито за момент не се усети ниша, защото в България има много производствени мощности в хлебопроизводството, които не са натоварени. Макар, че хлябът е стока с пазарна цена – това е единствената цена, която е съобразена с платежоспособността на потребителите. Заради това и хлябът има различна цена в различните търговски вериги – мини, супермаркет или квартален магазин.
- По какъв начин държавата подпомага хлебопроизводителите?
- Няма такава формула. Опитът ни да инициираме въвеждането на диференцирана ставка на ДДС при хляба имаше абсолютен неуспех. С оглед на въвеждането на обратно начисляване на ДДС, според европейския регламент въведената промяна на Данък добавена стойност не позволява през следващите две години да се прави каквото и да било в графата „ДДС”. Масова практика при държавите в ЕС е ДДС на хляба да е минимален, а на места дори и нулев. Държавата няма как да се заинтересува дали има фалити в сектора, защото говорим за пазарни взаимоотношения. Ролята на държавата е да създава обстановка на предвидимост и сигурност на бизнеса, за да може той да се развива. В България има много неизвестни и те не са от последните три години. Тези неизвестни са от началото на демократичните процеси в страната ни. В България не е ясно през следващата календарна година каква ще бъде цената на енергията, за петролните и транспортни цени е безсмислено да говорим, не е ясно каква ще бъде административната тежест при оценяване на труда. Промяната на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, без те да са обвързани с производителността на труда, не води до нищо добро. В България започваме да развиваме икономика „втора употреба”. В търговията масово се продават стоки втора употреба и остава въпросът дали ние ще бъдем държава „втора употреба” или ще се върнем към момента, в който страната ни ще започне да произвежда традиционните вкусни български храни, да ги презентира в Европа и да ги предлага на пазара със самочувствието на европейци. Не е зле да развиваме и IT-сектора, но там заетите са специфични специалисти и по темата за увеличаването на броя на заетите - не можем да очакваме големи резултати. Не трябва да оставяме нашите суровини друг да ги преработва и връща обратно под формата на готова продукция.
- На каква цена се продава в момента българският хляб на пазара?
- Официалната статистика, с която ние работим и цитираме, е статистика на САПИ – това е информационната аналитична агенция на ЕС. Тя изследва и проверява цената на килограм на различните видове хляб в момента. От началото на тази година, независимо от повишените производствени разходи и повишената цена на суровината, килограм хляб в България поевтинява.
