Борислав Петков, председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)
- Г-н Петков, ще има ли повишение на цената на земеделската земя през тази година?
- Поскъпването на един актив, какъвто е земеделската земя и всеки един недвижим имот трябва да има своето логично обяснение. Дали ще поскъпва, ще каже пазарът. Свидетели сме, че в последните месеци на миналата година има лек ръст на цената в определени райони.
- Пазарът определя ценовите нива, но какви са Вашите прогнози?
- Земеделската земя е актив, който не може да бъде унифициран. Различна е цената навсякъде в България и това се определя от множество фактори – почвено плодородие, доходност, отстояние от големи населени места, добра локация. Определящо за цената обаче е възможността да се инвестира в нея, за да стане по-интересна и доходоносна във времето. Имам предвид, че ако един декар струва 250 лв. сега, следващата година той няма как да е 500 лв., ако към него няма принадена стойност, т.е. ако не се управлява добре, ако не се изградят хидромелиоративни съоръжения, ако земята не започне да носи по-добра доходност на стопанина и ако тя не е окрупнена.
- Можем ли да кажем, че към момента се търсят най-вече комасирани площи и то на добри цени?
- Да. Един парцел от около 250–300 декара има многократно по-висока цена в сравнение с парцел от 3 декара. Това е напълно разбираемо, защото едно е да извършваш производство върху некомасирана земя и да нямаш сигурност за в бъдеще, друго е да правиш земеделие върху големи площи. Очаквам, че при добро стечение на обстоятелствата и при ангажираност на държавата за комасация големите парцели да поскъпнат между 7 и 10%.
- Към кои райони на страната има най-голям интерес за закупуване на земи и на какви цени върви търговията им?
- Традиционно най-апетитна си остава Добруджа. Там цените не са се променяли в последната година и половина. Движат се между 350 и 600 лв. за декар, в зависимост от землището и почвеното плодородие. В Хасково цената е от 100 до 220 лв. В Централна Северна България в района на Плевен, Велико Търново тя е между 200–280 лв., на места стига до 320 лева, но за парцели над 20 декара и за които се дава добра рента. По-малките парцели почти са излезли от фокуса на инвеститорите и за тях се плащат 200–220 лв. Активни райони на търговия има в Централна Северна България, Североизточна България и интересен през последната година е районът на Видин, Враца и Монтана. Особено през последните шест месеца там се разработват много пустеещи земи и респективно стават интересни и за търговия.
- Има ли в страната големи свободни площи за обработване?
- В България няма големи площи, които да са собственост на едно лице, държавата, общината и т.н. Има останали държавни или общински терени, които са отдадени под наем и не пустеят, но има доста пустееща земя на дребни собственици от по 2–3 декара и самият масив формира голяма площ. Но факт е, че през последната година тези земи намаляха с около 15%, т.е. има интерес към наемането им. Тук е моментът да се зададе въпроса към МЗХ и към общините дали цялата тяхна земя, която притежават, е добре управлявана и е дадена под наем или аренда, защото имаме доста сигнали, че голяма част от държавния поземлен фонд стои неотдаден под наем. А това са загубени пари за държавата и за бюджета.
- Сред много българи битува правилото земята да не се продава. Вашият коментар.
- Психологията за връзката между човека и земята е пословична. Но не бива да се забравя, че с поколенията и наследниците се увеличават, което води след себе си редица неудобства. Заради това земята остава пустееща. Ако имаш 50 декара земя и не получаваш нищо от нея, все едно, че я нямаш. Разбрали това, някои наследници решават да я продадат или да я отдадат дългосрочно под наем или аренда. Ние започваме няколко проекта за комасация и имаме надежда, че бихме могли да убедим дребните собственици, че е хубаво техните 20 имота, пръснати из землищата, да бъдат събрани на едно. По този начин те или ще могат да достигнат добра цена при евентуална продажба, или ще вземат по-добра рента.
- Какво съветвате собствениците на малки и разпокъсани парчета земя?
- Тези, които нямат намерение да обработват земята си, най- добре е да се разделят с нея. Продавайки я, ще получат средства, които ще инвестират в друг актив. За онези, които искат да обработват земята и да запазят своята собственост моят съвет е задължително да участват в плана за комасация, ако в тяхното землище има такъв. В последствие пазарът ще покаже какво да правят земята – дали да я отдадат под наем, да я обработват или да я продадат.
- Какви са тенденциите при рентните отношения?
- Основните нива на рентата през 2005 г. бяха между 2 и 8 лв. на декар, което е изключително малко. Последните 3 години рентата бележи тенденция към увеличение. Естествено ползването на земята не става без пари. Обръщам се към всички собственици на земеделски земи: рента под 17–18 лева, независимо в кой район на България, е непазарна. Има места, където се движи между 23 и 27 лв. Добруджа прави изключение. Там рентата е между 40 и 60 лв., а някъде стига и до 70 лв.
Другото, което искам да напомня е, че от две години не съществува клаузата, която отменя правото на арендатора да плаща рента при възникнали форсмажорни обстоятелства –градушка, наводнение и други природни бедствия. Ползвателите са достатъчно добре обезпечени със субсидиите от ЕС и националния бюджет, за да могат да гарантиран рентата на арендодателите.
