Д-р ссн Иван Тодоров – представител на фирма „Агро Био Семена”, офис гр. Добрич
- Д-р Тодоров, пшеницата е една от основните култури в българското земеделие. Каква е разликата в селекционната практика преди 20 години и сега и как дейността на селекционерите е в синхрон с потребностите на земеделските стопани от качествени сортове?
- Селекцията на пшеницата е сложен и продължителен процес. По принцип тя е стратегическа дейност, която се извършва по правила, отразени в периодично разработвани селекционни програми. Затова не считам, че през последните 20 години са настъпили резки промени в селекционната практика.
Друг е въпросът, че институтите не получават средства, адекватни на нуждата на селекционната дейност. През последните 20-30 години в селекцията вече, освен класическите, се прилагат и нови методи, с които селекционният процес може да се модернизира и да се намали неговата продължителност. Прилагането на тези методи изисква допълнителни средства за закупуване на нова апаратура и за обучение на висококвалифицирани кадри. Липсата на добро финансиране на науката е една от причините, която е пречка за по-нататъшния възход на селекцията, какъвто се наблюдава в много страни.
Нуждата от висококачествени сортове е голяма. Полученото от тях брашно е подходящо за приготвяне на качествен хляб без използване на изкуствени подобрители. Особено ценни са силните пшеници, притежаващи висококачествен глутен. Те могат да служат и като подобрители на брашно, получено от сортове с по-ниско качество.
- Каква е разликата в критериите за качеството на един нов сорт преди и сега?
- Селекцията на пшеницата в нашите институти винаги е била насочена към създаване на сортове, притежаващи комплекс от ценни стопански признаци, включително и качество. Имаше обаче един период от време, когато се обръщаше внимание главно на продуктивността на пшеницата, което доведе до създаването на сортове с висок продуктивен потенциал, но с по-ниски хлебопекарни качества. За да се преодолее това изоставане, през последните 20-30 години селекционирането на качествени и силни сортове пшеница се обособи като едно от основните направления в нашата работа. Тя обаче не беше насочена единствено към създаване на висококачествени сортове, което би довело до значително понижение на продуктивността на пшеницата. Много усилия бяха положени за преодоляване на съществуващата отрицателна корелация между двата основни признака на тази култура - продуктивност и качество и до тяхното съчетаване в един сорт на достатъчно високо ниво.
- Съхранихме ли в българската селекция качествените сортове, създадени в близкото минало и какви са настоящите постижения в тази сфера?
- Определено може да се каже, че понастоящем има достатъчно качествени сортове пшеница, които по своите продуктивни възможности не отстъпват на сортовете с по-ниско качество. Те могат да задоволят нуждите, както на производителите на пшеница, така и на хлебопекарната промишленост. Необходимо е обаче да се създадат реални предпоставки за тяхното внедряване в производството. За тази цел качеството на пшеничното зърно трябва да стане основен критерий за неговата цена. При окачествяването на зърнената продукция трябва да се използват показатели за по-пълна оценка, които дават представа както за количеството, така и за качеството на пшеничния глутен.
- Котира ли се като качество на световните пазари родното производство на пшеница?
- За тази цел е необходимо да се положат известни усилия. Въпросът пак опира до ежегодно предлагане на качествено пшенично зърно на световния пазар. Мисля, че е необходима и държавна политика за това, изразена в определени стимули към производителите на висококачествено зърно и насърчаване отглеждането на качествени пшеници.
- Каква е причината част от реколтата ни от пшеница да бъде в сектор фуражни култури?
- Мисля, че отговорът е ясен - недостатъчният дял на качествените сортове в сортовия състав на пшеницата.
- Застрашени ли са българските сортове от експанзията на чуждите сортове?
-Пшеницата е една от най-разпространени култури в света. За разлика от някои други култури обаче, това се дължи главно на нейното огромно разнообразие от форми и образци със специфични биологични и стопански качества, пригодни за отглеждане при определени екологични условия. Това означава, че в България е възможно да бъдат внедрени отделни сортове, създадени в страните с близки климатични условия.
Мисля обаче, че на този етап, експанзия на чужди сортове пшеница не е възможна. Нашата селекция е създала голям брой сортове пшеница, които са предостатъчни за сформиране на сортов състав, включващ образци, подходящи за различните райони на страната.
Особено опасно е отглеждането у нас на сортове пшеница от Централна и още повече от някои райони на Западна Европа. Възможно е във влажни и хладни години от такъв тип сортове да бъдат получени добри добиви, но в сушави години и в години с по-широк интервал на температурните амплитуди, каквито често има напоследък, тяхното отглеждане може да доведе до провал на пшеничното производство.
- Представете вашите селекционни постижения?
- Основен автор съм на сортовете обикновена зимна пшеница - Добротица, Преслав, Зора, Добруджанка, Лудогорие, Шабла, Албена, Анна, Прогрес, Кристал, Венка, Горица и Деметра.
Съавтор съм и на много сортове, създадени в ДЗИ - Ген. Тошево.
- Какво е мястото на новия сорт пшеница Деметра в българската селекция и какви са очакванията от него за бъдещото производство на качествена пшеница в страната?
- Деметра спада към нов тип сортове, в който успешно са съчетани няколко от основните стопански признаци на пшеницата - преди всичко високо качество и сила на брашното, отлични продуктивни възможности, висока екологична пластичност, ясно изразена ранозрялост, висока устойчивост към икономически най-важната болест по пшеницата - кафявата ръжда, и добра устойчивост към останалите болести.
Считам, че горепосочените положителни качества на сорта са много добра предпоставка за неговото участие в сортовия състав на пшеницата през следващите години в България.
Брашното, получено от него, може да се използва за самостоятелно приготвяне на висококачествен хляб, а също така и като подобрител на брашна от сортове с по-ниско качество.
