Димитър Атанасов, с. Калековец: Интензивното земеделие иска поливане
-Г-н Атанасов, по какъв начин вие сте свързан със земеделието?
Основният ми бизнес е внос и изграждане на напоителни системи за капково напояване. С това се занимавам от 2000 г. Преди 5 години създадохме и стопанство с демонстрационна цел с идеята да се самоиздържа. Независимо от субсидиите. В момента обработваме около 900 дка земя, като отглеждаме основно царевица за силаж и за зърно. Работим с хибриди на най-добрите фирми.
-Защо напояването си остава винаги актуална тема за българското земеделие, но която обаче няма никакво развитие?
За напояване се говори още преди да стартира САПАРД. Тогава се казваше, че то ще бъде много добре подпомагано. Свидетели сме на това, че въобще не беше подпомагано напояването или пък беше забравено в „ъгъла“ на подпомагането. Реално без напояване няма как да се прави интензивно земеделие, независимо какво се отглежда. Разбира се има култури, които изискват много вода, като ориз например. С водата за един декар ориз могат спокойно да се отглеждат 10-15 декара с друга култура. Има и култури, които искат по-малко вода. Но няма такива, която да не се нуждаят от вода. За съжаление инфраструктурата от миналото на много места беше разрушена и разграбена, и не вярвам това да е станало случайно. Но не виждам и в последните години някакво движение в тази посока. Да се възстановяват съоръжения или да се изгражда нова инфраструктура за напояване. Разбира се, много се говори, от години. Имаше и проект на Световната банка, имаше много добри пожелания. Но в края на краищата всичко си остана в рамките на тези добри пожелания.
-С други думи, всичко остава в ръцете на фермерите?
Общо казано е така. Но има и други неща, като лимитиращи фактори за фермерите, които искат на напояват - това са достъпът до вода и до електроенергия. На много места - в ямболско, пазарджишко и пловдивско например е забранено да се изграждат сондажи за напояване. Нивото на подпочвените води там е наистина много ниско, трудно се контролира и по тези причини не може да се извади разрешение за водоползване и изграждане на сондаж. С други думи - изцяло трябва да се разчита на структурата, която е изградена с канали за доставка на вода. На други места водата е дълбоко, например в Северна България. Имаме клиенти, които имат сондажи от 200 до 400 метра. Там пък стои въпросът с електроенергията, защото енергията за изваждане на водата от такава дълбочина е доста голяма. Или - доставката на електричеството до тези сондажи също е въпрос на много време. Няма стратегия или инициатива в тази посока това нещо да се стимулира и да се подпомага. Или да не му се пречи най-малкото.
-Вие как сте решили проблема с напояването?
Ние имаме разрешение за водоползване от река Стряма. Използваме водомер за отчитане на водата, с която поливаме. Поливната ни система е хибрид- мобилна, стационарна, с подземно капково напояване на полето. Изцяло автоматизирана е, чрез нея става и хранененето на културите с базови торове – азот, фосфор и калий, като системата сама си прави съотношението според зададени параметри. Поливната ни система се захранва от слънцето и освен това е радиоуправляема - управлението в полето се извършва през радиосигнал от програматор. Имаме достъп до нея и чрез интернет и винаги може да влезем и да променим някои от параметрите. Всеки ден правим допълнителни настройки. Специално за фермерите, които отглеждат царевица имаме мобилно приложение, което им показва всеки ден с колко вода трябва да полива. Помпата която ползваме също е с GSM- сигнал, така че ръчният труд е сведен до минимум. Дали ще бъдат хиляда, две хиляди или шестнадесет хиляди декара, един човек е достатъчен за обслужването на такава поливна система.
Автор: Валери Станев
