Николай Романов - председател на Регионалната асоциация на млекопроизводителите в Плевенска област
- Г-н Романов, твърдите, че у нас няма информация за броя на поголовието в говедовъдсвото...
- Към момента все още няма напълно обработена информация точно колко добитък се отглежда в Плевенско. Това е изводът от коментарите на присъстващите на редовната среща на Регионалната асоциация на млекопроизводителите. По мое мнение обаче животните са много малко. Например в с. Комарево, където отглеждам кравите си, преди години в една от махалите на селото е имало 130 крави, а сега са…17.
- Ако броят на животните така прогресивно намалява, къде е логиката да не стигат парите за тях от ЕС?
- При преговорите, които водихме с бившия вече министър Кабил, получихме обещание за по 300 лева на крава плюс помощите, които ни се полагат по програма de minimis. Държавата обаче направи така, че фермерите да получават по 300 лева, но сумарно - за глава добитък и по de minimis. Иначе оправданието на държавата винаги е било, че няма пари, но ако управляващите наистина искат да помогнат на сектора, винаги могат да намерят.
От 2004 година участвам в разговори и преговори и точно това ми дава основание да твърдя, от тогава реално в протоколите за такива срещи пише едно и също. Ние имаме едни и същи искания, но все се оказва, че правителството все не е разбрало и не знае. И вечните оправдания с Брюксел. Нищо такова няма - проблемите не са в Брюксел и в ЕС, а тук, при нас - в нашата си кухня. Защо Брюксел не спира помощите за румънците? Така е във всички сектори - уж нямало да ни приемат в ЕС, ако не затворим атомната централа. Ами на Румъния защо не са поставяни такива условия? Не бива да се заблуждаваме - това си е българска политика, но точно затова трябва да си оправим нещата на национално ниво и тогава да търсим извинения и оправдания в Брюксел.
Иначе вървим към катастрофа - прогнозите ми са, че до няколко години секторът на животновъдството ще изчезне.
- Така или иначе темата за недостига на средства е актуална? Защо, според Вас?
- Темата “се раздухва” сега, защото страната ни е подписала споразумение за 8-9 милиона евро помощи, но това са пари, които са ни давали на нас до членството ни в ЕС и никой тогава не е помислил, че след влизането ни в ЕС това ще е базата ни, границата, над която Съюзът няма да ни помага. Тоест, не е имало още тогава далновидно мислене. Пак ще дам за пример Румъния - там явно управляващите са предвидили тези неща, мислейки за доброто бъдеще на сектора на земеделието и животновъдството. Затова при тях нещата са далеч по-добре от нас. Само окръг Калъраш има 4 милиона евро субсидии за селско стопанство, ние имаме за цялата държава 8 милиона. Няма как да се случат нещата при такава политика. Иначе има куп изисквания към нас, фермерите. И пак - част от тези изисквания и уж европейски наредби ги няма в нито една друга европейска държава, освен България.
И пак се оправдават - Брюксел иска.
- Може ли и как браншова организация да защитава правата ви?
- Може, но не във вида, в който са част от тези организации. От една страна държавата не гледа на браншовите организации сериозно, макар че навсякъде по света точно това са организациите, които движат всичко в дадения сектор. Защото животните са наши, а не на държавата. От друга страна, тук имаме и вътрешни проблеми, които трябва да бъдат изчистени. Ние станахме наскоро член на Националната асоциация на производителите, в която се обединяват реално работещите производители от всички сектори на селското стопанство. Целта ни е директен контакт с Брюксел, откъдето да получаваме информация - актуална и достоверна. Това е начинът да спрат да ни лъжат.
- За какво ви лъжат?
- За много неща. Само един пример - пак оправданието, че ЕС го иска от нас, изкараха наредби, че не могат да се гледат животни в населените места. Това не е така никъде - напротив, никакъв проблем няма да се гледат животни в населени места. Да, трябва да отговарят на определени изисквания, но не е и забранено. Гледа се броят на животните, гледа се качеството на фермата и на тази база няма проблем да има ферма в населено място. Разбира се, не говорим за ферми от порядъка на 1 000 - 2 000 крави, но една семейна ферма защо да не може да бъде в населено място.
- А субсидиите за мляко?
- Знаете, че искахме по 20 стотинки за литър целогодишна субсидия. При срещата на министрите на България и на Румъния стана ясно това, което ние отдавна говорим - при съседите субсидия се дава целогодишно, и то на всички фермери. Защото в крайна сметка млякото отива на едно и също място. На нас ни обещаха, но нищо не беше направено. Ами, като не знаем или не можем, защо не видим опита на другите страни и да ползваме този опит.
Изграждането на идентификационната система закъсня и какво - в момента никой в държавата не знае колко животни има, никой не знае и колко точно литра мляко се произвеждат. Някой не иска това да се знае, защото няма да могат да се крадат пари. При нас никой не се интересува от това един или друг бенефициент как ще изпълни даден проект, не се интересува как този човек ще се развива, какво ще е неговото бъдеще - едиственото, което ги интересува, е да се “присламчат”, за да вземат комисионна. И толкова. Така беше със САПАРД, така е и с Програмата за развитието на селските райони.
- Колко е в летните месеци изкупната цена на млякото?
- От 55 стотинки надолу - различно е, но с такава изкупна цена ние не можем по никакъв начин да си покриваме разходите. Особено при непрекъснато увеличаване на цените и на горивата, и на консумативите.
- Пари за фураж имате ли?
- Кой каквото може да си произведе. Истина е, че цените на фуражите в момента са ниски и затова сега би трябвало да си осигурим изхранването на животните, защото през зимата трябва да имаме запаси. Но пари нямаме. Защото цената на млякото е ниска. Истинските фермери нямат пари, могат да разполагат с пари само тези, които имат и друга дейност, от която да прехвърлят средства за животновъдството. Да не говорим за инвестиции - с какво да ги правим?
- А парите по структурните фондове?
- Първо трябва да се направи проект, за който също трябват пари. След това трябва да вземам банков кредит с лихва, да реализираме проекта без никаква гаранция кога и дали ще ни бъдат възстановени парите, които сме взели като кредит. Има много примери на фермери, които защитиха проекти по САПАРД, направиха ферми с кредит, а сега няма да получат парите от ЕС. Ами нали трябва да се върнат парите на банката. Защо изобщо трябва всичко да минава през търговските банки - европарите могат да влизат в специален фонд, от който да се разпределят на фермерите.
- Има ли в Плевенско фермери, които са получили подпомагане за фураж?
- Да, това са хора, които по-навреме си подадоха документите. Всички те получиха пари. Дори и тези, които не са членове на асоциацията. Тези, които изпуснаха сроковете, не са получили пари. Но все пак никой не знае кога и как са се изчерпали средствата. Никой не знае колко точно пари са дадени на фермерите и дали няма “отделени” от тези пари и на друго място. Няма кой да прави ревизия на държавата, нали?
