1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Картофопроизводството ще загине до 10 години

Картофопроизводството ще загине до 10 години

Снимка:

Тодор Джиков, член на УС на Националната асоциация на картофопроизводителите

- Какво е състоянието на сектор „картофопроизводство“ в момента?

- Ще започна с цифри- 2002 година картофопроизводството в България е било разположено върху 520 000 декара. В момента е върху 146 000 декара. Това само по себе си говори за какво става въпрос. Въобще картофопроизводството и зеленчукопроизводството мисля, че до 10 години ще загинат.

- Каква е причината за намаляване на площите?

- Голямата себестойност на картофите. От порядъка на 1000-1100 лв. на декар са разходите при картофите ако искаш да ги отгледаш, както трябва. В същото време причини са и дъмпинговите цени на продуктите от Европа, голямото подпомагане на конкурентите ни колеги от Европейския съюз, липсата на напоителни съоръжения. Зеленчуците искат сериозно количество вода. Общо взето това са факторите, които водят до отказване на хората от този бранш.

- Споменахте по-голямо подпомагане на европейските ви колеги. Какви субсидии получават картофопроизводителите в страните-членки?

- Разбрах от колеги италианци, че субсидиите, които са извоювали за новия програмен период от 2015-та до 2020-та година са 70 евро за декар пшеница, 100 евро за декар картоф, 140 евро за декар домат. Ние до момента взимахме в планинските и полупланиснките райони с мярката за подпомагане на тези райони по 24 евро за декар.

- Изнасяме ли картофи в чужбина?

- Не изнасяме, ние внасяме. В България се произвеждат около 200 хиляди тона картофи годишно, а консумацията ни е около 580 хиляди тона.

- От кои държави внасяме най-много?

- Внасят се основно френски, белгийски, японски и немски картофи.

- В кои части на България се отглеждат картофи?

- Картофопроизводството е основно застъпен отрасъл в планинските и полупланинските райони. Като почнем от Смолян, Велинград, Гоце Делчев, Благоевградско, Пернишко, Трънско, Софийско, Самоковско, Ихтиманско и т.н. Това са безкрайно бедни райони. Това е земя, която ражда една култура един път. Там няма големи площи. Там трябва да се застъпят изключително картофопроизводство и зеленчуци.

- Как неблагоприятните климатични условия през тази година се отразиха на производството на картофи?

- Има колеги, особено в Община Самоков, които загубиха 50-60% от посевите. Имаше колеги, които пресаждаха до 100 % от площите. Производството на картофи е семеен бизнес, особено в планинските и полупланинските райони. Представете си какво става, когато едно семейство сади 40 декара картофи и загуби 15-16 хиляди лева, а го натискат и банки, има и задължения, има и ежедневни разходи - положението му става наистина тежко.

- Има ли развитие на повече болести и вредители по картофите, заради проливните дъждове?

Мога да ви кажа, че в рамките на месец и половина направих 10 пръскания. Високата влага дава почва за развитие на хиляди видове гъбични болести- мана, алтернария, кафяво гниене, бактериални инфекции, пренасяни от листните въжки и от картофената бълха. Просто не слизаме от пръскачките. Занимавам се с картофопроизводство от 2000-та година, но такава година досега не е имало.

- Обработката на посевите ще доведели до повишаване на цената на картофите?

- В България всичко зависи от това какво са произвели западноевропейските страни. Те диктуват цените на плодовете и зеленчуците. 85% от плодовете и зеленчуците, и картофите, които консумира българинът са внос от западноевропейските страни. Ниската себестойност, която получават те от доброто субсидиране на техните държави, сваля цените и ние се съобразяваме с тези цени.

Интервю на Светлозара Димитрова

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.