1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Културата в животновъдството се определя не само от технологичното равнище, но и от наличието на породи, резултат от селекция или наследство

Културата в животновъдството се определя не само от технологичното равнище, но и от наличието на породи, резултат от селекция или наследство

Снимка:

Доц. д-р Дойчо Димов, председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце

- Има ли интерес към Маришките овце и в кои региони на страната се намират стадата?
- Бялата Маришка овца е сравнително малка популация – около 900 овце и затова е застрашена от изчезване. Лично аз намирам за неподходящ термина „аборигенна порода“ да се употребява за много от нашите местни породи. Той не приляга и на двете породи Бяла Маришка и Вакла Маришка. Като се каже „аборигенна порода”, се разбира нещо примитивно, нещо нископродуктивно, а при Белите и Ваклите Маришки овце няма такова нещо. Въз основа на мои изследвания и проучвания Бялата Маришка овца, например, е със средно живо тегло 71 кг. Същото важи и за Ваклите Маришки. В отделни стада средното живо тегло достига 94 кг. На Международното селскостопанско изложение АГРА 2013 в Пловдив ние показахме най-тежката овца в страната, а може би и в света. На първи март 2013 г. комисия от трима души направи специално теглене на тази овца и тя тежеше 163 кг. Аз не помня в историята на българското овцевъдство да е отбелязан друг такъв рекорд за овца. И затова казвам, че терминът „аборигенна” не приляга и на Бялата, и на Ваклата Маришка овца. Според мен по-правилно е да се използва терминът „местни български породи”, защото аз ви споменах за живото тегло, но мога да посоча и някои рекорди по млечност. По принцип Маришките овце са комбинирани породи за мляко и за месо. Рекордът по млечност на Бялата Маришка овца е 329 литра за 150 дни доен период, а при Ваклата Маришка е 351 литра също за 150 дни доен период.

- Каква е историята на Маришките овце?
- В миналото те са били разпространени предимно в Пловдивския регион, но в началото на 50-те години на миналия век тогавашното правителство поставя задача в България да се създадат породи овце за производство на вълна и по една развъдна схема местните Маришки овце бяха кръстосани, първоначално с кочове от породите Камвол Мерино и Меринофлайш и след това с Кавказки кочове. Така се създаде Тракийската тънкорунна порода за условията на Тракийската низина. Тя беше с направление за вълна и е създадена с протекцията на тогавашното държавно ръководство. Все пак били са изградени 4 текстилни комбината и е трябвало да се осигури суровина за тях. Това масово кръстосване на местните овце в поречието на Марица обаче доведе до редуциране на популационния размер на Бялата и на Ваклата Маришка овца и затова сега се борим за тяхното оцеляване. След като през 1989 г. държавата се оттегли от пазара, тези тънкорунни породи останаха при условията на свободна пазарна конкуренция с останалите породи, а частните земеделски стопани имаха предпочитания към местните породи за мляко и месо. Тънкорунните породи се оказаха неконкурентоспособни при новите условия в България и затова те с малки изключения изчезнаха.


- Субсидирането за опазване и отглеждане на местни породи, застрашени от изчезване, по линия на Агроекологичната мярка от Програмата за развитие на селските райони у нас предизвиква ли интерес у земеделски стопани?
- Това е сложен, а до известна степен и подвеждащ въпрос. По принцип субсидирането предизвиква интерес у всички земеделски стопани, но истинските развъдчици на местни породи имат други мотиви, не само субсидията. Но това е друга тема. Аз смятам, че държавата трябва да подпомага запазването не само на Бялата и на Ваклата Маришка овца, но и на всички местни породи, застрашени от изчезване, защото тя има вина за този рисков статус. На второ място, държавата е длъжна да съхрани това генетично разнообразие, което е богатство за нашата страна. То е част и от нашето културно наследство. Културата в животновъдството се определя не само от технологичното равнище, но и от наличието на породи, които са резултат или от някаква селекция, или от някакво наследство и т.н.


- А как ще коментирате факта, че най-масово отлежданите и разпространени овце у нас са тези от т.нар. Синтетична популация българска млечна?
- Първоначално аз самият работих с овце кръстоски, получени по определена схема, които по-късно бяха наречени Синтетична популация българска млечна. В момента наистина е пълен хаос от гледна точка на това, че сегашната популация, която се нарича Синтетична популация българска млечна не отговаря на схемите, по които беше създадена. Тази популация не е вече нито „синтетична“, нито „българска“. Развъждането на тази популация излезе извън контрола на специалистите и дори на институциите. Фермерите проявиха доста по-голяма инициатива, отколкото е необходимо. Те започнаха да внасят и да използват в тази популация кочове от породата Хиос, от Лакон, от испанския Асаф. Затова към настоящия момент това е една пъстра смесица от безсистемни кръстоски, резултат от свободна инициатива на някои фермери. Нямам нищо против свободната фермерска инициатива. Фермерът, като собственик на животните в своето стадо, е свободен да прави каквито си иска кръстоски, но Министерството на земеделието и храните, ИАСРЖ, научните институти и специалистите трябва да се дистанцират от свободната фермерска инициатива, защото това компрометира животновъдната наука и селекцията в България. В случая със „синтетичната популация“ строгият научен подход отстъпи на „натиска“ на свободната фермерска инициатива и резултатът е налице. На националните изложения пред боксовете на „синтетичната популация“ всички специалисти се споглеждаме и се питаме, това ли е породата Синтетична популация българска млечна. Никой в страната няма волята и куража да сложи ред в развъждането на тази популация, за да придобие тя породни качества.

- Легитимна ли е обаче тази порода?
- Разбира се, че не, въпреки че за нея има издаден сертификат от патентно ведомство. Когато, например, едно стадо от Бели Маришки овце се заплоди с коч, който е от друга порода, получените агнета вече не са от породата Бяла Маришка, а това са кръстоски. Развъдната цел, която беше поставена, при създаването на Синтетичната популация на българска млечна, не беше достигната, което е факт и сега. Причините са много. Не мога да ги изчерпя в рамките на това интервю, но вече започвам да си признавам, че в България нямаме условия за специализирано млечно овцевъдство.

- А за какво овцевъдство имаме условия сега и не го ли превърнахме в кауза пердута?
- Искам да се аргументирам защо няма условия за млечно овцевъдство. Тук може би с пълна сила важи поговорката, извинете, но ще бъда откровен: „Видяла жабата, че подковават вола и тя подала крак.” В страните със специализирано млечно овцевъдство агнетата се отбиват на 30-я ден след раждането.

- При нас как е?
- При нас се отбиват след 60-я, на места – след 90-я ден. Това е един прекалено дълъг период, в който агнето отнема голяма част от млякото, което може да даде овцата. И сега стигаме до другото – да, във Франция, в Италия отбиват много рано агнетата, но те имат пазар за леки агнешки трупчета. Не зная дали сте чували за тези леки агнешки трупчета, които имат голямо търсене и консумация в големите градски центрове като Рим, Париж и т.н., месото им е с ниско съдържание на мазнини, крехко и, разбира се, по-скъпо. Това обаче дава възможност такъв пазар да отнеме агнетата и овцевъдите започват да доят овцете по-рано. Освен това средиземноморските страни имат традиции в млечното овцевъдство. У нас не е така. Какво ще ги правят овцевъдите ни тези малки агнета, като ги отбият на 30-я ден. Ние нямаме такъв пазар. Това е едно агне, което тежи 10-12-13 кг, а като се заколи трупчето е 5-6 кг. У нас няма пазар и цена на такъв продукт. Изводът е, че хората в тези страни имат стимул да произвеждат овче мляко. Освен това, нека да не се заблуждаваме – френските и испанските овцевъди се ползват с мощната подкрепа на техните правителства и на науката. При тях това е един добре планиран и управляван процес. Докато при нас не е така.

 

интервю на Мариела Илиева

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.