1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Майсторлъкът на всяка професия е когато е много трудно, тогава да успееш

Майсторлъкът на всяка професия е когато е много трудно, тогава да успееш

Васил Петров, председател на земеделската кооперация в с. Крушовица


- От септември условно започна новата стопанска година. Един от сериозните проблеми това лято беше ниската изкупна цена на хлебното зърно. Продадохте ли?

- Да, продадох житото до зрънце. Цената беше 25 стотинки за килограм. Не съм много доволен, защото очакванията бяха за цена от 30-31 стотинки, но не се получи. Добивът ми е 500 килограма от декар и при такава цена връзвам баланса все пак. Информацията, която получавам, е, че тази година има сериозно свръхпроизводство на зърно, което означава, че очакванията за по-високи цени може и да не се сбъднат. Затова прецених, че е по-добре да продам. Имам за продажба 200 тона семена, първо размножение - пакетирани са в чували, както са стандартните изисквания. Имам клиенти и това е продажбата, с която се занимавам сега. Така ще приключа с пшеницата.

- Изпразнили сте складовете от хлебно зърно, но вероятно сте ги напълнили отново - със слънчоглед.

- Точно така е. Прибрахме реколтата от маслодаен слънчоглед. За съжаление, и при слънчогледа тази година ситуацията е същата като с пшеницата - предлагат се много ниски изкупни цени.
В световен мащаб реколтата от слънчоглед тази година е малко по-добра от предварителните прогнози. И в България е така. Чувам, че износ на слънчоглед не се прави никъде - Турция например е отказала внос на слънчоглед от България.

- Защо?

- Сигурно сами са си произвели необходимите количества.

- Какви са добивите при вас?

- 240 килограма от декар получихме среден добив. Не съм го очаквал, изненадах се приятно от тези резултати. Нямам складова база, за да прибера цялата реколта - имам около 1 400 тона слънчоглед от 6 000 декара. Складовете са препълнени и вече започнах продажбата.

- На какви цени?

- Цената, която ми дават, е над средната за страната - 50 стотинки за килограм. Но все пак продавам предпазливо - само толкова, колкото нямам къде да съхранявам. Следя цените и се надявам цените да се повишат, тоест ще продавам по малко. Складовата база не ми е необходима сега за друго, така че може да остане известно време реколтата на склад.

- В предварителния разговор казахте, че вече сте приключили и с дълбоката оран.

- Знаете, че при нас това мероприятие е задължително. Дълбоката оран през август има много предимства. Едно от тях е, че така се води успешно борба с плевелната растителност - при августовските суши след дълбока оран всички коренища на плевели изсъхват. Обработката ми е на 35 сантиметра. Малко хора орат на такава дълбочина, защото тракторите им нямат голяма мощност. Аз разполагам с два мощни трактора и държа на качественото мероприятие.
Има и още нещо - изследванията показват, че чрез августовската дълбока оран почвите се обогатяват с фосфор. Фосфорните торове вече са много скъпи и затова аз много държа на дълбоката оран именно в този месец.

- Не е ли трудно в тази суша да се прави дълбока оран?

- Майсторлъкът на всяка професия е когато е много трудно, тогава да успееш. Когато е лесно, всеки го прави. Природата непрекъснато поднася на земеделците трудности. Не е изключено и тази година - както и през миналата година - след продължителната суша да имаме проливни дъждове. Ние не можем да разчитаме на идеално време, каквото на нас ни се иска да имаме. Независимо от времето, при нас има оптимални технологични срокове и ние трябва стриктно да ги спазваме. Суша, киша - ние трябва да се справим със задачите, които стоят пред нас. При нас има перфектно подготвени кадри и това много облекчава работата ни.
Изорахме 5 000 декара, те са подготвени за засяване през 2009 година на пролетните култури.

- Тоест пак ще направите традиционния сеитбооборот?

- Да, категорично и задължително е. Нямам никъде т.нар. повторка - никога не сея пшеница върху пшеница, нито други култури една след друга. Винаги правя сеитбооборот.

- Защо се прави? Има ваши колеги, които твърдят, че няколко години може да се сее една и съща култура на една и съща нива.

- Установено е, че някои култури, например царевицата, могат да се сеят дълги години на една и същ площи, без това да повлияе на добивите. В Америка има царевични плантации, където тази култура се отглежда 80-100 години на едни и същи площи. И това не се отразява на добивите.
Има, обаче, култури - като пшеницата например, при които задължително трябва да има сеитбооборот. Пшеницата може да се сее най-много една година след пшеница. На третата година, ако е върху същите площи, добивите рязко спадат, влошава се и качеството. Това е вследствие на отделянето на вредни вещества от кореновата система на растението, които действат отрицателно на следващата година на същата култура. Освен това се създават условия за развитие на много болести и неприятели. Затова задължително трябва при такива култури да се прави сеитбооборот. В тази категория са и бостаните, и слънчогледът.

- А при сеитбата запазва ли се тенденцията за изместване на сроковете по-назад?

- Да, има такава тенденция предвид променящите се климатични условия. Не трябва да се бърза със сеитбата. Искам, обаче, да акцентирам на един много важен за мен въпрос, свързан със сеитбата. Става въпрос за избора на сорта и на семената за сеитба. Аз подготвям семена с дължина 2.5 мм. По стандарт се изисква 2.2 мм, но аз малко завишавам това, за да изключа възможността при сеитбата в земята да попаднат и по-слаби, по-дребни зърна.

- Започва новата стопанска година. Ще правите ли промени в структурата на стопанството и какво е отношението ви конкретно към рапицата? Оказа се, че тази година това беше единствената култура, която се продаде на много добра цена и много земеделци се канят да сеят площи с рапица.

- Не завиждам на колегите, които гледат или смятат да гледат рапица. Аз не съм сял рапица, не предвиждам и сега да го правя. Рапицата е култура, която изисква подходяща влага в края на август и началото на септември, за да може да поникне и да се вкорени, което да й позволи да влезе в зимния период във фенологична фаза розетка. При нас такива климатични условия като през миналата година са рядкост. Да, имаше добри добиви, цената беше добра и това вероятно е мотивът на стопаните да разширяват площите. Но, лично за себе си, смятам, че такъв ход е рискован. Аз не предприемам рисковани ходове в работата си. Ще обмисля да засея повече царевица. При това трайно засушаване в България производството на царевица пада, а цената е добра. Аз имам поливни площи и смятам в бъдеще да разширявам площите с царевица.

- Какви добиви очаквате от царевица тази година?

- Тази година имам малко площи, очаквам около 500 килограма от декар. С колко ще разширя площите, ще видим. Площите са изорани и подготвени, но зависи и от това каква ще е зимата. Знаете, че за земеделците зимата е период на анализи, на равносметка и на тази база - период за предприемане или не на нови ходове. Промяна мога да направя само към по-добро и към нещо сигурно. Рискованите ходове в земеделието могат да имат фатален край.

- Имате и новина - очаквате за пореден път гости от чужбина, които искат да видят начина ви на работа. Разкажете повече.

- При нас и тази година идват много земеделци и аграрни специалисти, с които обменяме опит. Имахме група от Ботевград на обмяна на опит, в кооперацията идва и председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Петър Николов. Преди десетина дни имахме гости от Англия - група от 15 фермери, които искаха да разберат повече за начина ни на работа. Останаха доволни и ме поканиха да посетя Англия.
Новината е, че на 10 октомври в Крушовица ще посрещнем група от 20 датчани - фермери и земеделски стопани, с които също ще обменим мисли за трудностите, които срещаме, и как можем да ги коригираме. Една от темите ни за разговор сигурно ще са непрекъснато повишаващите се цени на торове и препарати, тъй като това не е само българско “явление”. Друг е моментът, че старите страни членки на ЕС получават значително повече средства от нас и това им дава възможност да се справят с повишението на цените. Това, с което не могат и те да се справят, е природата - защото в Дания например имат много валежи и това се отразява на качеството на зърното, което е с голяма влажност./posredniknews

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.