1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Набираме сила и инерция да помогнем ефективно на нашите овцевъди

Набираме сила и инерция да помогнем ефективно на нашите овцевъди

Снимка:

зооинж. Бисер Чилингиров, председател на Управителния съвет на Националната овцевъдна асоциация

- Имат ли някакво отражение върху политиката в сектора призивът на премиера Борисов от края на миналата година и деловите контакти на земеделския министър Найденов с правителствени екипи от арабските страни, проявяващи определен интерес към продукцията на нашите овцевъди?

- Искам да изкажа благодарността си към премиера на Р България, че призовава младите хора да се занимават с овцевъдство. Наистина то е едно традиционно въдство в нашата страна. И в духа на казаното от министър Найденов, че трябва да помогнем на селата, за да се развиват, аз мисля, че те определено биха се съживили с овцевъдство и козевъдство. МЗХ е заинтересовано. В аграрното ведомство мислят като нас и това, надявам се, ще доведе до прогресивно развитие на сектора.

- Това е добре казано, но звучи малко пожелателно, когато на практика един млад фермер реши да се заеме с това въдство. Не е ли малко трудно за него да стигне до позитивен резултат в стопанската си дейност, воден само от добро намерение?

- Не е пожелателно, защото в Програмата за развитие на селските райони има мерки, които помагат на желаещите да се захванат с овцевъдство. Такава е например мярка „Млад фермер”. У нас има доста запустели стопанства, има цели села, в които няма жива душа, а ние имаме прекрасни условия да развиваме овцевъдство. Вижте нашите планини – Пирин, Родопите, Странджа, Сакар, Стара планина. В тях винаги е имало стада овце. Навремето в нашите села е имало от 3 до 5 хиляди животни. Дори една статистика сочи, че до 1943 г. в България е имало 7,5 млн. овце. И с лека ръка това национално богатство и потенциал на земеделското ни стопанство са затрити, за да достигнем до 1,4 млн. овце.

- Да разбирам ли, че надеждата Ви е в отварянето на мярка „Млад фермер” от ПРСР, за да се възползват от благоприятните ù условия младите хора в посока създаване на овцевъдни стопанства?

- Аз призовавам младите хора и всеки, който по една или друга причина е бил съкратен от работа и дори да не се е занимавал с овцевъдство, да пристъпи към него. Ние ще му помогнем да влезе в това въдство, в този обнадеждаващ труд. Овцевъдството е прост бизнес, но е за умни хора.

- По Ваши наблюдения има ли досега успели бенефициенти, захванали се с овцевъдство по мярка „Млад фермер”?

- Аз съм пример за такъв бенефициент. Започнах с медночервени овце през 2009 г., а 112 мярка „Млад фермер” от ПРСР беше отворена през 2008 г. Работих и с агроекология. В европейската програма има и други мерки, подпомагащи овцевъдството – 121 мярка за модернизация на стопанствата, мярка 141 за полупазарните стопанства. Но моят съвет към останалите без работа е да се захванат именно с овцевъдство. На мен лично много ми помогнаха и експертите от Службата за съвети в земеделието. Следях новостите, а който се интересува, трябва да знае, че има развъдни организации по породи и те ще му предоставят информация и ще му помогнат в практиката. В областните служби по земеделие и гори също може да се получи актуална и полезна информация, в общинските служби също, ако щете дори и от медиите. Да се захванеш с такъв бизнес, трябва да си денонощно във фермата. Кадрите са дефицит. През изминалата година съвместно с МЗХ направихме немалко за животновъдството.

- Какви са проблемите с реализацията на продуктите от овцевъдството?

- Знаете, че беше спрян износът за Турция. Повишиха цените и на млякото, и на агнешкото, и на овчето. Но поради нерегламентирания внос от Румъния, много румънски некачествени агнета, внесени през нашата страна, отидоха в Турция и това ядоса турската страна и тя каза „до тук”. Румънски търговци подбиха нашия пазар в южната ни съседка и много наши агнета бяха изкупени на ниски цени. Некоректни търговци направиха така, че нашите съседи да нямат доверие в българския фермер. А ние, фермерите сме честни хора. В северната ни съседка има много депа за Саудитска Арабия и цените на месото за него са по-високи. Арабите избират хубавите агнета и това, което остане, се изнася за други страни. За нашия внос в Турция обаче имаме уверението на директора на Българската агенция по безопасност на храните д-р Войнов, че лично той ще преговаря с колегите си там, за да може пазарът им да бъде отворен отново за наши агнета. Затова призовавам всички наши овцевъди да не си продават агнетата на 5 лв. живо тегло, защото реалната цена е 6 лв./кг. Ние сме пазарна икономика и нашият интерес е не сънародниците ни да ядат скъпо агнешко месо, но на практика реалната му цена в магазинната мрежа е 12–16 лв./кг. Винаги в Благоевградския регион тя е била 6 лв./кг. Тази година е 7 лв./кг. Просто във всеки регион на страната има различна цена. Ние трябва да се ориентираме в тази особеност.

- От какво се определят тези регионални цени? Знаем, че агнешкото у нас не е често присъстващо в менюто на българина, а се купува и консумира най-вече за традиционните пролетни празници – Великден и Гергьовден. Това не предполага ли демотивация за производството му за вътрешния пазар и необходимост основно от износ на външния?

- Вече има търсене на агнешко на вътрешния пазар у нас. Вече агнетата се плащат предварително на фермерите, дава им се капаро за тяхното осигуряване. Там, където хората са платежоспособни, агнетата на вътрешния пазар свършват. В Южна България обаче, където е съсредоточена голяма част от тяхното производство, нещата са други. Има много частни стопани, отглеждащи по 5–6 овце, които намират реализация на агнетата си, но ние, по-големите, които сме в Североизточна България и в Бургаско, сме с много овце и имаме нужда от експорт, т.е. от високи цени.

- Кой е печелившият и реалистичен пазар за родното агнешко месо?

- Това е арабският пазар. Допреди две години, преди да изпитат финансови затруднения Италия, Гърция и Хърватска, нашият износ на агнешко беше насочен там, но сега той е единствено към южната ни съседка. Двете организации по овцевъдство – браншовата и развъдната асоциация, заедно с 60 фермера бяхме на посещение на изложение в Турция. Там видяхме българска овца с българска марка Мутон Шароле на ямболски фермер, който самите ние познаваме, но по някакви причини, вероятно финансови, той беше продал животното си. В Турция обаче Мутон Шароле беше представена като френска порода, каквато е наистина като произход, но това животно е отгледано в България и беше оценено на 3 хиляди турски лири. Това са около 2 600 лв. Една българска овца пък, която е кръстоска, народна селекция, взета от не зная кое село, с българска марка, беше представена за испанска порода Меринос и струваше 1 800 лири или 1 440 лева. А ние тук продаваме овцете си за 200, максимум 300 лева.

- Значи ли това, че българските овце се продават у нас на безценица, а навън струват скъпо?

Подчертавам, че една овца, закупена в България, е с максимална цена 300 лева, а продадена навън става до 10 пъти по-скъпа. Във Франция женско шиле от порода Лакон струва 215 евро, а кочле на 6 месеца – 720 евро.

- Откъде идва тази аномалия?

- Все още има много прекупвачи. Нашата браншова организация и другите в животновъдството искат тези посредници да бъдат елиминирани. За целта браншовата организация трябва да може да сключва договори с депа или този, който ще внася животни, да представлява своя бранш. Сега фермерите казват, че прекупвачите им вземат 5 лева на животно за продажбата му. И питам аз – какво прави тогава браншовата организация, за да му помогне при реализацията на продукцията. Браншът са овцевъдите в цяла България и на тях трябва да им се помогне с решения на председателя и управителния съвет на тяхната браншова организация. За съжаление обаче, все още не сме толкова силни, но набираме сила и инерция да помогнем ефективно на нашите овцевъди. Хората разбират за какво става въпрос и трябва да се обединим в защита на цени. На нашия сайт има цени, но те са препоръчителни. Аз не мога да кажа на фермера как да продава, какво да продава и в кое време. Аз му давам информация, например, че май месец ще има турски пазар и цената на агнешкото ще бъде над 6,50 лв./кг. Оттук нататък той сам си прави сметката. Нужно е и навреме всеки член да си плаща членския внос, а този който не членува, скоро време да разбере, че не е бил прав. Заедно винаги сме по-силни.

- Можете ли да елиминирате прекупвачите?

- За да бъдем силни, трябва да имаме депо. Целта е да вземем такова и да вкараме в него животните на нашите членове за доотглеждане, но за целта трябва да имаме средства. Все още в браншовата организация няма такива. Във Франция агнетата се изкупуват от депа на 14 кг от фермера, там се угояват до 30–35 кг. И се дават на кланици, като се окачествяват по схемата SEUROPE. Там всички фермери участват в сдружения.

- А как става финансирането?

- Единствено и само от членски внос и дарения от доброжелатели.

- Реална ли е цената на овчето мляко у нас?

- Благодарение на браншовата организация и на развъдните организации тя се запазва на 1,20 лв./л, но не това е истинската ù стойност. Овчето мляко трябва да струва минимум 1,60–1,90 лв./л. Това е неговата себестойност, а как да имаме печалба при тази ситуация? Колкото до възможностите за фермерите, хубаво е, че тази година има държавна субсидия за направата на магазини за директни продажби на млечни продукти. Другото добро нещо е програмата de minimis – с нея държавата дава до 7 500 евро.   

                                                                    интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.