1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Нашата роботизирана система за отглеждане и доене на крави абсолютно отменя човека

Нашата роботизирана система за отглеждане и доене на крави абсолютно отменя човека

Доц. д-р Банко Банев – преподавател в Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, ръководител на Катедра „Аграрно инженерство”

- Вие предлагате у нас една качествено нова технология в областта на животновъдството. Разкажете за нея.

- Моята работа основно е да обучавам младите студенти на нови технологии и модерна техника в областта на земеделието, и по-специално в животновъдството. Що се отнася до бизнеса, преди 6–7 години сформирах екип от млади хора, които са бивши мои студенти от различни специалности – зооинженерство, аграрно инженерство, аграрна икономика и други. Средната възраст е около 30 години. Заедно с администрацията сме 7 души. Малък, но качествен колектив. Преди години точно такива малки, но гъвкави фирми доведоха до експанзия на производството в Западния свят, докато ние потъвахме все повече и повече с грамадните супер предприятия, които изискват огромна издръжка и сега видяхме какво стана с тях. Малки, приспособими, лесно управляеми структури, в които всички са взаимно заменяеми и където всеки може да върши работата и на другия, добре обучени, високо интелигентни хора, получили добро университетско образование. Без това, според мен, не може да стане модерна фирма. Борихме се 5 години да вземем лиценз за права да въвеждаме интелигентни системи в животновъдството, и по-специално роботизираната технология. И наскоро успяхме, след като държахме много тестове, много изпити, в това число и моя милост, докато ни разрешат да внедряваме в България такива високо интелигентни системи. Тези системи са просто нещо за фермера и за животните, но много сложно за нас, които трябва да го доставим и внедрим. Фермерът не бива да вижда и усеща сложността на системата, тя е вътре в кутията. За него е необходимо да знае входа и изхода на кутията. Фермерът потребител трябва да знае, че на изхода ще получи това, което е задал на входа…

Специално за този робот, вече имаме реален клиент. Фермата се намира в Харманли и през лятото, когато системата заработи, който желае и се интересува, да заповяда и на място да се запознае с качествата и предимствата на нашия продукт. Тогава там вече ще има обучен персонал, който ще обслужва реални животни. И ако в момента на някои това им звучи като приказка, ще видят, че тази приказка е една съвсем истинска история и в Европа е ежедневие. Наистина, засега имаме само един клиент, но като се има предвид, че този продукт е нов не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа, за нас е успех, че сме част от това нещо. В бившия соцлагер такива роботизирани системи вече работят в Словения, Словакия и в Естония. Има и в Кипър.

- Колко животни трябва да има един фермер, за да може да използва тази технология?

- Най-малката конфигурация на нашия роботизиран комплекс е в състояние да обслужва минимум 55–60 животни. Един доилен бокс и един телеманипулатор, наречен метафорично и за по-лесно изговаряне доилен робот. Той е предназначен предимно за крави, но може да се използва и за биволици. Вече има такива опити и те са успешни. Трябва да поясним, че това не е просто една машина, а технология на отглеждане и доене.

- А за по-дребни животни като овце и кози?

- При тях отглеждането и доенето са малко по-различни, но ако се изучат по-задълбочено, би могло да се приложи и там. Принципни разлики няма, те са в детайлите. Но всеобща истина е, че млечното говедовъдство е тежката артилерия на животновъдството. Трябва да се има предвид, че това не е просто машина. Това е една сложна инсталация, която води след себе си нова, революционна технология за отглеждане на крави. Тя се нарича ДОБРОВОЛНА. Животните доброволно отиват да бъдат издоени в рамките на 24 часа. Това са рефлекторни процеси. При тази доброволна технология за отглеждане на крави се постигат множество ефекти. Първо, заменя се нискоквалифицираният човешки труд. Водещият ефект тук обаче е СВОБОДАТА на човека и на животните. При всички досегашни технологии, колкото и модерни и съвременни да са, човекът е ангажиран и трябва да присъства при доенето всеки ден. За него няма събота и неделя, няма празници, защото при животните биоцикълът е непрекъснат. Сутрин, вечер, сутрин, вечер ….. и това всеки ден. За човека това е много трудно. Той се превръща в роб на тези животни. И точно това в едни модерни държави кара специалистите да заменят в някои дейности човешкия труд с машинен.

Нашият робот абсолютно отменя човека. Освобождава го напълно от ангажиментите му към кравите по отношение на доенето. Човекът може да избира между работата и семейството, кафето, приятелите, лова, спорта. Роботът така е програмиран, че ако възникне някакъв проблем, човекът ще бъде уведомен за това по мобилния си телефон и в зависимост от степента на проблема, той ще реши дали е наложително да отиде веднага или да го отложи за по-късно, т.е. свободен е да решава. А животните – те също са свободни същества. И те имат право на избор. Те избират да се хранят или да пият, когато и колкото поискат, да се разхождат или да лежат и да си преживят по 12–16 часа из фермата – точното тогава се продуцира млякото. И най-важното – когато напращи вимето, да отиде и да бъде издоена…

Другият ефект е икономическият. Кравата ще отиде да се издои не 2 пъти принудително, както е в доилните зали и при другите още по-лоши системи. Тя ще отиде поне три пъти, за да се облекчи, т.е. добивът на мляко ще се повиши най-малко с 25%. Това е факт. Ние не сме видели роботизирана ферма в Западна Европа, в която отделна крава да дава под 9 тона мляко на лактация.

Има и още. Качеството на млякото. Роботът има сензори, които улавят всичко онова, което не е мляко и го изпращат в отделна секция с 4 съда. В първия отива млякото, в което има остатъчни антибиотици – чрез храната, от лечение на животните. Във втория съд се отделя млякото, в което има кръв или соматични клетки от мастит например. Системата е снабдена със сензори, които улавят наличието на левкоцити и червени кръвни телца. Тя дои на четвъртинки. Всяка цицка на кравата се дои отделно, с отделен режим на работа, с различна честота на пулсация, с различни параметри. Млякото от първите 2–3 цръквания например винаги задължително трябва да се изхвърля – то е микробиално. Това е закон, но не всички фермери го правят. А тук роботът си го прави задължително и затова няма компромиси с качеството на млякото.

За разлика от една класическа система този робот измива доилния апарат след всяко доене и го дезинфекцира, т.е не е възможно да се пренасят патологии – мастити от крава на крава. Инфекциите тук са изключени. Става дума за кръстосаните инфекции, които се наблюдават масово у нас. Както е известно, обикновеният доилен апарат е най-големият преносител на тези т. нар. кросинфекции по животните.

- Мислите ли, че тази нова роботизирана система ще бъде възприета от българските фермери?

- С машинно доене се занимавам от 35 години, а от 25 – с роботизацията на процесите. Аз съм един от участниците на първия Симпозиум по роботизация на млечните ферми през 1987 г. в холандския университетски град Вагенинген. Две години по-рано написах първите си материали по тези въпроси заедно с проф. Румяна Ценкова, която сега е професор в университета в град Кобе в Япония. По нейна идея разработвахме сензор за откриване на мастити на базата на спектрофотометрията. Тя продължи да работи по тази тема, докато аз се насочих към машините. По повод на този сензор ние бяхме на симпозиума в Холандия и знаем, че идеята за роботите се зароди в началото на 80-те години и беше доразработена малко по-късно в университета във Вагенинген. Ние сме свидетели кога Холандия стана родината на доилните роботи. В момента там има най-малко 4 фирми, които правят роботи. Някои от тях са закупени от „грандовете” в доилната техника – „Вестфалия” купи холандска фирма за производство на роботи, „Бауматика” търгува с този робот, също датската фирма „САК Кристерсен” закупи този робот с право да го произвежда.

Макар че бяхме едни от малкото първи специалисти, посветени в тази авангардна система, преди 15 години не успях да вкарам тази технология у нас като действаща в животновъдството, а не като научна – няма нужда да казвам какви бяха времената.

Преди 5 години реших да опитам отново и отидох в Холандия с молба към няколко фирми, но те не ми дадоха права под предлог, че България е слабо развита страна, няма потенциал, няма високо развити кадри… Започнаха едни преписки, размяна на писма и любезности и накрая, едва миналото лято, заведох там младия си екип и той се класира на трето място по успех от всички обучени досега. Пред нас са само холандците, германците и японците, но първите не бива да се броят, защото те са си пионери в тази дейност. По десетобалната система нашият екип получи оценка 8,5.

- Извиниха ли ви се поне за това недоверие?

- Не, но ме попитаха защо толкова искам да внедря този робот в България. Защото, отговорих им, това е целта на моя живот. Казах им, че от 35 години, когато и те самите не са знаели нищо за такива роботи, се занимавам с тези идеи. Останаха изумени. Подписаха ни сертификат, който ни дава права да внедряваме този робот у нас. Тук искам да кажа, че в моя екип освен кадри на Аграрния факултет към Тракийския университет има и един млад човек, докторант от Русенския университет, катедра „Земеделска техника”.

И така фермата, която роботизираме в момента, всъщност е една соцферма. Така наречените тогава КА–200, защото са за 200 животни. Проектантът, професорът от Тракийския университет Димитър Динев, я проектира за 120 крави, колкото е капацитетът на роботизираната система. Идеята и проектът на проф. Динев се харесаха много на холандците, защото те могат да бъдат  мултиплицирани във всички бивши социалистически страни с краварници от типа КА–200. Те са германски проект, наложен навремето в нашия лагер като типов по линия на СИВ.

- А дали този робот е по джоба на българския фермер?

- Откровено казано, не на всеки. При всички случаи обаче за една доилна зала 2 по 10 или 2 по 12  капиталното строителство излиза по-скъпо, отколкото нашия робот. Убеден съм в това, защото тук няма капитално строителство. Няма доилни зали, само реконструираш старата кравеферма, вкарваш робота вътре и накрая си получаваш млякото.

- Имате ли заявки?

- Заявки не. По-скоро има много запитвания. Страшно много… Аз мисля, че ако тази технология заработи, дай Боже, при нашите условия, първата реализация ще „повлече” още много фермери. Да вземем за пример Дания. В момента там работят над 500 такива роботизирани комплекса. Датските експерти наскоро излязоха с доклад за бъдещето на млечното говедовъдство, в който се прогнозира, че в световен мащаб до 2020 г. 50% от кравите ще се доят с роботи.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.