Александър Загорски, член на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи
- Г-н Загорски какви са аргументите за промяна на Закона за арендата?
- Промените, които искаме, са продиктувани от опита в работата ни през годините, във взаимоотношенията ни със собственици и ползватели на земеделска земя. В момента Законът за арендата е написан много едностранно. В най-общи линии дава права на наемателите и задължения на наемодателите, което води до неравнопоставеност в тези взаимоотношения. Това е причината за да поискаме тези промени, които от 2009 г. сме депозирали и те отлежават.
- Как с този закон ще бъдат защитени правата на собствениците?
- Целта ни е да намерим баланс в интереса и правата на двете страни. Да се даде шанс на собствениците, когато са недоволни от арендаторите, да могат по лесен, правов начин да излезнат от тези взаимоотношения. За съжаление, сега регламентът е много тежък и води до загуби за собствениците.
- Ако аз сега реша да прекратя договора едностранно, означава ли, че няма да получа рента?
- Има и такива случаи. Арендаторите отказват да изплатят рентата, ако срокът е преди да е изтекла стопанската година. А договор може да се развали единствено при съгласие на двете страни. В закона е записано, че в двегодишен срок това може да се случи. Тоест, ако днес изпратите предизвестие на арендатора, че прекратявате договора, това може да се слечи, но Вие де факто ще може отдадете земята едва след две години.
- Промените, които предлагате, ще ускорят ли прекратяването на договорите?
- Това е нашето желание да се премахне този двегодишен срок, да се приеме, че договорът важи за стопанска година така, че земята да може да бъде отдадена на друг наемател веднага.
- Агроекологичните плащания трудно се получават поради факта, че не се сключват дългосрочни договори. Дали след вашето предложение това ще се промени?
- Срокът е една договореност между двете страни и в закона е записан срок от 4 години. Това не е пречка да се сключват и договори за по-дълъг срок. Означа, че това трябва да бъде обвързано и с повече възможности и ползи за наемателя или арендодателя, защото трябва да има повече гаранции, че отсреща ще има коректен партньор.
- Какви са гаранциите?
- Единият вариант авансово плащане на част от арендата. Частичното плащане навлиза все по-широко на пазара. Има случаи на 100% плащане, което е едно добро решение.
- При сключен петгодишен договор как ще се договарят рентите?
- В момента се ползват няколко схеми. Едната е с предварително договорен ръст в цената или процентно, спрямо предходната година, а не с фиксирана сума. Другият вариант – правят се анекси, относно размера на рентата година по година.
- Има ли основание това, че съществува една тревога у хората, които дават земи под наем, че рентите ще паднат?
- Част от инвестиционните дружества предпочитат договаряне в лева, а не в натура. Когато е в лева, на практика не се влияе от добив и цена на зърното. Смятам, че това е временно явление. В земеделието няма година с година еднаква. Въпрос на далновидно управление от страна на арендаторите да могат да разчитат така нещата си, за да имат запаси и за лоши години.
- Не трябва ли рентата в натура да се махне като възможност, какво се предвижда по този въпрос в предложението Ви?
- Не смятам, че трябва да се премахне, защото хората, които живеят по селата, предпочитат да получат рентата си в натура. Бих нарекъл плащането в натура архаична практика, но тя не трябва да се зачерква.
интервю на Валентина Спасова
