Радослав Козаров, председател на Асоциацията на търговците на зърно в България
- Г-н Козаров, каква ще бъде 2009 година за търговците на зърно в България?
- Тази и следващата година ще бъдат коренно различни от предишните години, защото предишните години се характеризираха с недостиг на зърно. През тази година се предполага предлагането на зърно чувствително да надхвърли търсенето в световен мащаб.
- Какви са последиците от това ваше предвиждане?
- Последиците са тежки, защото световната практика е показала, че няма по-страшно от кризата на свръхпроизводството. Всяка криза на недостиг се преодолява по-лесно, защото се намират алтернативни варианти за компенсиране на всеки един проблем. Но когато има криза на свръхпредлагане, страдат всички по веригата - зърнопроизводители, търговци, преработватели. Единствената минимална полза е за крайните потребители на услугата, защото цените са по-ниски. Смея да твърдя, че това са временни ползи, тъй като, когато цяла производствена верига е в условия на хиперпритесненост и хиперконкуренция, това обикновено води до спадане на качеството на продукта.
- Какви са решенията на такъв проблем?
- Решенията са много ясни - във всеки един момент, в който има свръхпредлагане, проблемите, които то причинява, водят до отлив в производството на продукта. Така че нещата се саморегулират. Световното производство ще спадне. Въпросът е да падне до нива, които гарантират интересите на всички във веригата.
- Ако пренесем проблема на територията на Кюстендил, какво, според вас, би се случило?
- Кюстендил е твърде малък, за да окаже някакво влияние в този аспект. В България има около 7 млн. жители, а Кюстендил с неговите около 30 000, се явява като един средносериозен европейски град като потребител. Така че нашият град, в този случай се явява като наблюдател на процесите, по никакъв начин не може да им повлияе, още повече, че на кюстендилска територия отдавна няма сериозно зърнопроизводство. Преработка почти няма, а консумацията е крайно усреднена. В този смисъл Кюстендил е част от България и ще се случва това, което е за цялата страна.
- Можем ли в такъв случай да очакваме поевтиняване на цената на хляба?
- Ако искаме да си доведем отново криза в хлебното производство, то тогава отговорът ми е - да. Във всеки един момент, в който има хиперконкуренция в една верига, това означава само едно - че цените са достигнали теоретичния си минимум. И всеки един натиск цената да върви още надолу води до много сериозни проблеми във веригата на това производство. В България има над 3 000 хлебопроизводители, които са в изключително остра конкуренция. Такава е и конкуренцията между мелниците у нас, които са около 250-300 на брой. Ако те, в следствие на тази конкуренция, не могат да свалят цените, никой не трябва да го иска от тях. Освен това, време е да излезем от този елементарен политически шаблон. Ако хлябът е 5 или 10 стотинки по-евтин или по-скъп, дори да е 50 стотинки тази разлика - при един хляб на ден и 50 ст. разлика - прави 15 лв. разлика за един месец. Само ако погледнем какво става с цените на горивата, електроенергията и на всичко останало, което е далеч по-важно за живота на хората, какви са разликите в цените и колко много това нещо влияе върху живота ни, то тогава трябва да оставим зърнопроизводителите и хлебопроизводителите да се движат в рамките на икономическата логика.
- В такъв случай българинът дали ще има достатъчно пари за насъщния?
- Аз съм сигурен, че повечето от хората, които се оплакват от движението на цените на хляба малко нагоре, харчат на ден много повече пари за тютюн и алкохол, отколкото за хляб. Убеден съм, че населението на България има достатъчно резерви, за да поеме икономически обоснованата цена на хляба тогава, когато е нормална. А тези, които не могат да се справят въпреки икономиите, които правят, те трябва да бъдат субект на социалната система на държавата, която да се погрижи за тях, защото държавата е тази, която трябва да въвежда ред и организация, да въвежда равни правила за всички и да помага на членовете на обществото, които по някаква причина не могат сами да се справят с предизвикателствата и тегобите на живота.
Радио Фокус
