Джунка Стрелкова – държавен експерт в дирекция „Растениевъдство и животновъдство” на МЗХ
- Какво е сегашното състояние на сектора?
- През последните години се наблюдава тенденция на намаляване площите, заети с десертни сортове лозя. През 2001 г. реколтираните площи на десертните лозя в страната заемат 8998 ха, а през 2005 г. те вече са 4620 ха, т.е. намалели са почти наполовина. Най-значително редуциране на площите се наблюдава в Югозападния район - с 87,1% спрямо 2001 г., следван от Североизточния (69,6%). В Южния централен район, където понастоящем са разположени 39,5% от десертните лозя, намалението е в размер на 57,9%.
Наблюдаваната негативна тенденция по отношение площите на десертните лозя в страната рефлектира върху производството на грозде за прясна консумация. Произведеното десертно грозде през 2005 г. е 10 723 т и представлява едва 35,2% от производството през 2001 г. Основната част от това количество (50,4%) е с произход от Южния Централен район. Значително намаленото производство на десертно грозде, освен на неблагоприятните природно-климатични условия на годината и на намалените площи се дължи и на получените ниски средни добиви - 264 кг/дка.
Средните добиви от десертните лозя през периода 2001-2005 г. варират в границите от 390 до 264 кг/дка. Само за сравнение ще отбележим, че средният добив от насажденията с десертно грозде за периода 1981-1985 г. е 766,2 кг/дка, а за 1986-1990 г. - 598,6 кг/дка. Реализираните средни добиви през анализирания период не съответстват на биологичния потенциал на десертните сортове, което е показателно за влошеното агротехническо и фитосанитарно състояние на съществуващите в страната насаждения, вследствие неспазване на агротехническите изисквания за отглеждането им. Забравени и рядко прилагани са листното подхранване, торенето с калиеви и фосфорни торове, извършването на резитби на зелено за регулиране на растежните процеси - прищипване, кършене, колцуване и др. Растителнозащитните мероприятия не се извеждат навреме, което води до недобро узряване и запасяване на растенията, понижена устойчивост на ниски зимни температури и често пъти води до загиване на лозите. По финансови причини хербициди почти не се използват, вследствие на което насажденията са заплевелели, а много от тях силно проредени и изоставени.
Реколтираните площи с десертни сортове лозя продължават да намаляват и през 2007 г. в сравнение с предходните години, като най-голямо намаление се наблюдава в Югозападния район. През 2007 г. производството на десертно грозде е с 3,8% в повече спрямо предходната година - 13 641 т. Най-голямо количество грозде е реколтирано в Южния Централен район - 9387 т, и Югоизточната част на страната - 1890 тона.
- Кои са проблемите, предизвикали спад в производството и пазарната реализация на българското десертно грозде през годините?
- По-важни причини за спада в производството на десертно грозде са: продължителната поземлена реформа; голямата разпокъсаност на земеделските земи; неблагоприятната възрастова и сортова структура на лозовите насаждения; остарялата маточна база; неефективното производство - резултат от неспазването технологиите на отглеждане на лозята; нарушената връзка между наука, производство; недостатъчното обучение и незадоволителната степен на квалификация на заетите в производството на десертно грозде; проблемите с напояването.
- Има ли движение по изпълнение на програмата през последните две години?
- В практиката се наблюдава значителен интерес към създаване на нови насаждения от десертно грозде. През последните години са изградени 6 насаждения на площ от 285 дка по програма „Растениевъдство" на ДФ „Земеделие", като има и подадени молби за създаване и отглеждане на десертно грозде по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 година).
- Какво е производството на сертифициран лозов посадъчен материал?
- За създаване на нови лозови насаждения се използва посадъчен материал от категориите стандартен и сертифициран. За препоръчване е използването на сертифициран лозов посадъчен материал, което гарантира автентичността на сорта и здравния статус на посадъчния материал. През 2008 г. ся произведени 201 750 броя сертифициран посадъчен материал от сортовете: Велика, Мискет русенски, Сиана, Палиери, Ора, Риса и Вал.
- Кои са перспективните сортове?
- Перспективни са българските десертни сортове: Супер ран Болгар, Плевен, Мискет Плевенски, Надежда, Диана, Велика, Ряхово, Брестовица. Интерес преставляват и следните интродуцирани сортове - Виктория, Италия, Палиери. Актуални ще бъдат класическите сортове, наложили се и предпочитани от българина - Болгар, Мискет хамбургски и др.
От гледна точка на бъдеща експортна дейност, перспективни са безсеменните сортове: Хибрид VI-4, Русалка 1, Русалка 3, Кондарев 6, Кондарев 10, Русенско без семе, Вита и други.
- Има ли достатъчно посадъчен материал от тях?
- През 2008 г. са произведени 540 368 броя вкоренени присадени лози от над 15 сорта. Да, има достатъчно лозов посадъчен материал от посочените по-горе сортове.
- На какво равнище е нашата селекционна наука?
- При десертните сортове в резултат на активната селекционна дейност от страна на Института по лозарство и винарство в Плевен, Аграрния университет в Пловдив, Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик" в Русе са създадени голям набор от сортове с атрактивен външен вид, много добри вкусови качества и последователност в сроковете на узряване. Постижение на българската селекция са сортовете: Супер ран Болгар, Плевен, Надежда, Диана, Мискет плевенски, Биляна, Велика, Брестовица, Ряхово и др. В момента един от най-търсените сортове у нас е сортът Велика.
Актуални на световния пазар са безсеменните сортове. В тази насока постиженията на българската селекционна наука могат да задоволят интереса на производителите, потребителите и търговците.
- Кое гарантира изпълнението на програмата и че тя няма да остане само в сферата на пожеланията?
- Земеделските производители имат следните възможности за подпомагане при създаването на нови насаждения с десертно грозде - кредитиране по Националната инвестиционна програма „Растениевъдство" на ДФ „Земеделие" и кандидатстване по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони:
- Има ли интерес от страна на европазарите към българското десертно грозде?
- Има проявен известен интерес от страни, които са били вносителки на българско грозде - например Германия. Интерес се проявява към безсеменните сортове, което е добра възможност за бъдещата експортна дейност на България.
- Какви са шансовете на българското десертно грозде на вътрешния пазар?
- Българският консуматор предпочита произведената у нас продукция, тъй като българските десертни сортове съчетават вкусовите качества с привлекателния си външен вид. Напоследък се забелязва внос на десертно грозде с атрактивен външен вид - големи гроздове с едри зърна, но вкусовите качества не съответстват на външния вид. За да бъдем конкурентни и да се наложи десертното гроздопроизводство на вътрешния пазар, необходимо е да се увеличи ефективността на производството на десертно грозде, да се предлага разнообразие от сортове и да се осигури продукция за продължителен период от време, което означава предлагане на сортове с последователност в сроковете на узряване. Търсени са ранните сортове със срок на узряване през юли и август, но богатото предлагане и на други плодове и зеленчуци ограничава възможностите за добра реализация. През септември узряват средно ранните сортове и тогава българското десертно грозде е най-предпочитано. Все още има какво да се желае за предлагане на сортове с късен срок на узряване. У нас обикновено предлагането през октомври и ноември е в ограничени количества и от този момент преобладава вносната продукция.
- Как с конкретна икономическа обосновка би могло да бъдат убедени производителите, че има смисъл да отглеждат десертно грозде?
- Отглеждането на лозя с десертни сортове позволява получаването на средни добиви от порядъка на 10000-15000 кг/ха. Това от своя страна изисква правилно и срочно изпълнение на агротехническите мероприятия. Средногодишно преките производствени разходи, включително отчисленията за възпроизводство на насажденията, на 1 хектар десертно лозе при загрeбни условия възлизат на около 6620 лв. При средна реализационна цена от 1,50 лв./кг получената обща продукция възлиза на 18 000 лв. при среден добив 12 000 кг/ха, а реализираният чист доход е в размер на 11 379,64 лв./ха. Получаването на такива доходи от производството на десертно грозде е възможно, при условие, че земеделският производител разполага със собствена земя и техника за извършване на механизираните практики. Получените икономически резултати позволяват инвестиционните вложения да се откупят за 7-8 години.
Организирането на ефективно и конкурентоспособно производство на десертно грозде и създаването на устойчиви земеделски стопанства е предпоставка за повишаване на заетостта и за получаването на доходи в селските райони на страната.
