Ивайло Тодоров – главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)
- Г-н Тодоров, кои от членовете на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) са най-активни участници в широкия обществен дебат у нас за новата визия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, организиран от асоциацията, и чия беше инициативата за него?
- Инициативата е на АЗПБ и тя се роди в момента, в който излезе предложението на Европейската комисия (ЕК) за вариантите за реформиране на ОСП. Още тогава направихме пресконференция и заявихме на първо четене това, което мислим за предложенията. За нас беше ясно, че трябва да направим едно широко обществено обсъждане, защото в трите варианта за реформа на ОСП, които бяха сложени на масата, имаше много важни акценти, които трябва да бъдат дискутирани от широк кръг хора, занимаващи се със земеделие, за да не бъде тази политика нещо измислено и виртуално. В тях има щекотливи въпроси от сорта да има ли таван на субсидиите на един земеделски производител, което за нас беше ясно, че ще стане тема на изключително голямо обсъждане и напрежение. Затова, за да вземем решение на ниво асоциация дали да подкрепим това и други предложения на ЕК, или не, трябваше да направим широко обсъждане. Не бива на прима виста да се коментират такива сериозни въпроси като ОСП. Още тогава чухме, че някои колеги заявиха, че е по-добре да няма директни плащания.
Според нас е тъкмо обратното – по-добре е да има силни директни плащания и един силен Първи стълб, защото както виждаме най-голяма част от средствата, които влизат в българското земеделие, са по линия на директните плащания и там за нас е най-големият ефект от ОСП, поне към момента. Колкото до това кои от нашите членове са по-активни в тази дискусия, това са секторити, които са получили по-малко облаги от тази ОСП, от тези директни плащания – зеленчукопроизводителите, овощарите и животновъдите. Ясно е, че когато директните плащания са еднакви за цялата страна и за всички култури, най-недоволни ще бъдат тези от слабите, необлагодетелстваните райони. Независимо че има средства за тях, ние знаем, че у нас с оглед спецификата на държавата и на природата и на цялото ни географско положение, има големи разлики при добивите на едни и същи култури в различните райони. Затова заявихме още в самото начало, че трябва да пледираме като държава за по-голяма гъвкавост в директните плащания и изобщо в прилагането на ОСП, за да можем да се възползваме пълноценно от нея. Това е една от първите ни позиции, която най-вероятно няма и да се промени до края. Видяхме още при първите дебати, че по-активни с предложенията си бяха земеделските производители, които получиха най-малко облаги от досегашното прилагане на ОСП.
- На какво акцентирате в дискусиите със земеделските производители?
- Първият акцент е изравняването на субсидиите. Следващият се фокусира върху намаляване на трудностите при кандидатстване на нашите земеделски производители по някои мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и особено тези по агроекология, по които голяма част от хората в този регион кандидатстват. Стана ясно, че процедурите по тях са изключително тежки за стопаните – много документация, трудно получават средства, забавя се плащането по директните плащания заради агроекологията. Аз предложих на присъстващите на дебата български евродепутат Мария Неделчева, която пряко се ангажира и участва в нашата инициатива по дебата за ОСП, и на зам.-министъра на земеделието и храните Светлана Боянова още сега да се помисли за разделяне на кандидатстването за директни плащания от агроекологичните. Това да става с две отделни заявления, да не бъдат заедно, за да не се бавят поне директните плащания на земеделските производители. По агроекологията се правят много проверки и има много изисквания за изпълнение, които водят до забавяне на процеса. Нека това забавяне да не е за сметка на директните плащания. Избягването му може да бъде направено още сега, а не да се чака следващия период на ОСП и на ПРСР. Стана ясно и, че хората недоволстват заради получилия се дисбаланс, в който интензивното земеделие се подпомага относително много малко от директните плащания на площ при съществуващата еднаква ставка на декар. Това са първите акценти, които бяха поставени.
Естествено, че и от страна на Мария Неделчева, и от страна на Министерството на земеделието и храните се дадоха някои насоки, по които хората да мислят. Такъв е въпросът що е то активен фермер и понятията голямо и малко стопанство. Това ще бъдат определения, от които ще зависи подпомагането през следващия планов период. Всички заедно трябва да мислим върху тях, да ги изпълним със съдържание, съобразно собствената си философия, нагласа и манталитет за тяхното съществуване и развитието им в българското селско стопанство и в контекста на ОСП. ЕК е дала правото на всяка страна членка да даде определение на тези понятия на национално ниво, оставила го е в техните приоритети и съответно няма претенции към това определение. И в тази връзка у нас ние сме на ход да решим как ще изглежда българския активен фермер и когато според определението си видим, че един е активен фермер, а друг не е, то на втория не трябва да му се дават средства за подпомагане.
Целта е да се дават пари само на активните фермери. Това е акцент, който създаде дискусия и, естествено, всеки има своята гледна точка, но именно в това е идеята – да се обобщят техните мнения. Затова ние, редом с всички материали, които се раздават на тези срещи, предоставихме и анкетна карта, която земеделските производители попълват. След това всички мнения трябва да бъдат обобщени, за да помогнат и на Мария Неделчева като евродепутат, и на агромистерството ни, и на нас, да сформираме позиция, която да е единна, а не разнопосочна. От портрета, който ще създадем на нашия „активен фермер”, зависи отношението и подпомагането, което ще ни се осигури по линия на ОСП. В насоките, които се дават от Брюксел се казва, че в следващата ОСП трябва да бъдат подпомагани активните фермери. Що е то активен фермер трябва да определим ние на национално ниво.
- Оптимисти ли сте в АЗПБ, че ще случи по-бързо изравняването на преките плащания на площ във всички страни членки на ЕС?
- Лично аз не съм оптимист в голяма степен, но в крайна сметка се вижда, че все повече и политици, и хора от неправителствения сектор от старите страни членки одобряват това изравняване и колкото повече чуват за нашите проблеми, толкова повече разбират защо имаме това искане. Този дисбаланс, за който споменах – в една съседна Гърция земеделският производител да получава 5 пъти повече средства на декар в сравнение с българския, естествено се отчита като несправедлив от всеки трезвомислещ човек. И преди това да стане ясно, старите страни членки и то най-големите – Франция и Германия, общо взето не искаха да чуят за изравняването на директните плащания на площ, но сега полека-лека започват да променят своето мнение. В доклада за промените в ОСП, прочетен от германеца Алберт Дес, се прокрадва идеята за изравняване. Той казва, че трябва да има еднаква основа за всички фермери и оттам нататък – доплащания за специфики – за зелени политики, за специфики на районите и т.н. Този факт е много важен за нас, с оглед на това как ще определим тези специфики съобразно характеристиките на земеделския ни производител, които трябва да изтъкнем и дефинираме сами. Важно е как ще определим критериите, как да направим така, че да бъдем по-гъвкави и да си наложим национални приоритети по отношение на регионите и секторите в родното земеделие.
- В края на миналата година АЗПБ се обяви против определянето на таван за плащанията на субсидии за едно земеделско стопанство и срещу по-високите изисквания за опазване на околната среда, достатъчно сериозни и сега. Все още ли сте на тези становища и как ще ги аргументирате?
- Ние затова решихме, че трябва да има голям обществен дебат, за да се уточнят позициите. Когато казахме, че сме против таван на директните пращания, това беше естествено първоначалната ни реакция. Тя беше на база на това, че в страната ни като цяло има изключително голям брой окрупнени стопанства. Те са в секторите, които позволяват силна механизация – зърнопроизводството, птицевъдството, свиневъдството. В АЗПБ имаме много такива членове. Това беше първата ни реакция. На база на провеждащата се обществена дискусия може и да променим становището си. Дефакто определянето на таван ще ограничи до голяма степен плащанията в тези сектори, за които споменах. Имаме много големи производители и ако ги ограничим с таван за плащанията на субсидии за едно земеделско стопанство, ще бъдат ощетени.
- А ако се случи това ограничение, дали парите ще бъдат преразпределени за тези, на които субсидията покрива много малка част от разходите за производство – секторите зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство?
- Точно това е причината за нашето колебание да бъдем категорично против определянето на таван за плащанията на субсидии за едно земеделско стопанство. Не сме сигурни, че ограничавайки тези големи производители, акумулиращи по-голямата част от директните субсидии, ще подпомогнем другите. Ясно е, че в някои сектори е необходимо окрупняване, ясно е, че не може да се печели от засети с пшеница 300 дка земя. Естественият процес на зърнопроизводството и неговата специфика е такава, че изисква мащаб. Именно заради това ние изразихме такава позиция при старта на дебатите. Това естествено подлежи на коментари. Срещите и дебатите продължават, имаме дискусионна рубрика и в сайта на АЗПБ, г-жа Неделчева също има такава в своя сайт. Търсим мненията на самите земеделски производители, трябва да се чуят повече аргументи. Нужно е да видим къде надделяват мненията, да анализираме как това ще повлияе върху цялостното развитие на земеделието в страната ни, да си отговорим на въпроса какво целим с всичките си искания и предложения и като държава какво искаме да постигнем в земеделието.
- Какви трябва да бъдат нашите цели в него?
- Според мен, трябва да си задаваме по-ясни за нас и по-смилаеми за земеделските ни производители цели, а не някакви виртуални, абстрактни задачи. Трябва да си кажем примерно, че трябва да задоволим вътрешното потребление на плодове и зеленчуци, на месо. Това може да стане с много различни средства. Ние в момента задоволяваме около 20 на сто от вътрешната консумация на плодове и зеленчуци, а може и по-малко. Около 20% е вътрешната консумация на наше свинско месо, около 10% на телешко, 30% на пилешко. Внасяме яйца. Какво означава това? Единственото, което изнасяме, е зърно и го изнасяме, за съжаление, в чист суров вид. Ние преработваме едва 10% от слънчогледа, който произвеждаме. Защо не си зададем цел да преработваме 90% от слънчогледа си и да го изнасяме с голяма добавена стойност. Това са реални цели. А вече за лостовете ще се обърнем към съществуващата ОСП, където ги има парите. Тези лостове трябва да се ползват от държавата. Ние, като асоциации не бива да си обръщаме функциите. Да, АЗПБ и други браншови организации предлагаме много конкретни неща. Политиките по тях обаче трябва да се провеждат от Министерството на земеделието и храните.
- Добър ли е диалогът ви с него?
- Диалогът е добър, но машината е тромава. И преди е имало конкретни предложения, но те се предвижват бавно. Опират най-често до съгласуване в Брюксел. Затова, когато говорим за промените в ОСП, ние искаме да се дадат възможности за гъвкавост на страната членка, т.е сами да преценяваме дали да прехвърляме ресурс от една мярка в друга, а не както се случва сега. Отпреди една година е ясно, че средства по 121 мярка няма за голяма част от секторите в земеделието, а това прехвърляне на средства от други неатрактивни мерки към нея се точи една година. За нас е ясно, че това не е по вина на нашето министерство, а затова, че машината на съгласуване с Брюксел е тромава.
- Имаме ли убедителни аргументи за 121 мярка?
- Искането ни по нея е направено в края на 2010 г. като заявка, но ние трябваше да изчакаме междинната оценка на ПРСР и неслучайно тя се прави от независима международна агенция. Сега вече, на база на тази междинна оценка от края на миналата година, ние официално можем да поискаме каквото и да било. Оценката беше направена в срок – до края на третата година от прилагането на ПРСР. Процесите по ползване ресурса за земеделска техника по 121 мярка обаче бяха много бързи и бюджетът по нея свърши още преди да сме стигнали средата на прилагане на програмата и да се направи междинния анализ по нея, на базата на който ЕК позволява или не прехвърлянето на средства.
Този анализ, според мен не е позитивен за нас. Той говори за един дисбаланс в секторите, за един голям дисбаланс в районите на земеделие у нас. Това допълнително ще затрудни нашето искане като държава да прехвърлим средства към мярка 121. От Брюксел казват – вие ще прехвърлите средства, но как ще ни докажете, че няма да направите с тях същото – да дадете парите пак за земеделска техника, да съсредоточите средства пак в две–три области на земеделието у вас. Точно този факт трябва да се анализира и да се работи по него. И точно това целим с организираните от АЗПБ дискусии по прилагането на ОСП у нас и нейната бъдеща визия. Въпросът е как да бъде реформирана тя и в каква посока да съсредоточим усилията и исканията си по нея, така че да определим максимално точно приоритетите в отделните сектори на българското земеделие и приоритети на районите, в които са съсредоточени техните производства.
