Инж. Тодор Илиев, производител на ориз от гр. Съединение
- Г-н Илиев, има ли сметка да се отглежда ориз в България?
- Няма сметка да се отглежда. Лошото е, че много средства вложихме в скъпа техника, защото почвата е влажна и са необходими специализирани машини. Сега ще трябва да освободим доста хора, които са ангажирани в производството, защото сме решили да намаляваме площите с ориз. От 30 години се занимавам с оризопроизводство. Почвено-климатичните условия в региона тук принуждават много от колегите ми да отглеждат тази специфична култура. Почти една четвърт от сто хилядната земя на населеното място е пригодена за производство на ориз. Едно от важните условия за отглеждането му е постоянното наличие на вода. Поливната вода за отглеждане на декар ориз е 60 лв.
- Тази култура лесно ли се отглежда, доходоносна ли е?
- Оризът е топло и влаголюбива култура, която се засява април, най-късно до 15 май и след 6 месеца става за прибиране. За много кратък период трябва да се подготви почвата - да се изоре, да се подравни, да се посее, полее, което изисква много вложения. Площите, върху които се сее оризът трябва да бъдат подравнени и да има най-много 3-4 см разлика в нивото на почвата, което се извършва с лазерни подравнители, с които се работи пролетно време, за да може най-много 10-12 см да е водният слой на ориза през цялата година и да му създава много добри условия за вегетация. При това положение преди около 30 години са направени тези специални полета. Зърнокомбайнът например трябва да е оборудван специално. Вършачният барабан трябва да е зъбен, освен това трябват вериги, за да се движи в кални терени. Всичко това оскъпява производството. Едно време с руските комбайни жънехме по 12 тона на ден, сега с американските машини правим по 80-100 тона. Разходът за отглеждане на ориз е минимум 300 лв/дка. В момента в Гърция получават 105 евро субсидия, а при нас е 14 евро, колкото на пшеницата. На гръцкия пазар оризовата арпа се търгува на цената на производството, а субсидията остава като чиста печалба. Да имаш 200 лв. печалба е много хубаво. Оризопроизводителите у нас са много затруднени, защото продаваме под себестойността и излизаме на загуба. Наличието на тази скъпа техника, оборудвана с вериги, и специални сушилни, води до много големи капиталовложения, които нямат възвръщаемост.
- Не получават ли оризопроизводителите по-високи субсидии от зърнопроизводителите?
- Когато е преговаряно с ЕС нашите договарящи не са знаели, че в България се произвежда ориз и затова ни третират като обикновени зърнопроизводители. 300 лв/дка е разхода за производство на ориз без да включваме в цифрата амортизация на машините и изсушаване за съхранение. Печалба тази година нямаше .Отглеждам 13 хил. дка земя, от които 7 са с ориз, но догодина ще ги намаля наполовина.
- Как стои въпросът с пазара?
- Преди 2-3 години турският пазар вървеше. Изнасяше се на цена от 0, 80 ст. Сега в момента е 0, 45 ст. оризовата арпа. При 600 кг добив излиза под 300 лв., така че ще се съобразим с пазара и ще намаляваме производството на ориз. Пазарът в България е много слаб, защото около 25-30 тона ориз е необходим на българското население да се изхрани. По последни данни миналата 2015 година са били засети 111 хил. дка с ориз, а през тази по оценка на различни земеделци те са много по-малко.
Автор: Диана Александрова
