1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. В Европа агротехника се прави в зависимост от нуждите на растенията, в България - в зависимост от финансите

В Европа агротехника се прави в зависимост от нуждите на растенията, в България - в зависимост от финансите

Васил Петров, председател на кооперация “Съгласие” в Крушовица

- Г-н Петров, в началото на месеца група от 20 датчани, фермери и земеделски стопани посетиха земеделска кооперация “Съгласие”, как осъществихте връзката с датските фермери, за да пожелаят те да дойдат в Крушовица?

- Съобразно интереса, който датските фермери са заявили, те са били насочени към нашата кооперация в Крушовица от Националния съюз на земеделските кооперации. Всъщност срещата е уговорена още през пролетта и оттогава се подготвя програмата им на посещение в България, в която е заложено и посещение на земеделска кооперация "Съгласие" в Крушовица.

- От години вашата кооперация е в челната тройка на страната като производителност, като начин на работа и перфектна агротехника - какво според вас можете да покажете на датчаните?

- Те сериозно се интересуват от кооперативното движение в България и от начина, по който са организирани нашите земеделски кооперации. Това е форма, която не е позната при тях, и предполагам, че това е причината за интереса им към добре работещи земеделски кооперации в България. В този смисъл ние имаме какво да им разкажем и какво да им покажем. Разбира се, тази среща е първата и има по-скоро опознавателен характер. Надявам се да намерим теми, по които и в бъдеще да работим заедно.

- А има ли нещо, което вие можете да научите от тях?

- Реално аз знам какво ще чуя от тях и какво би било по-добре да се случи и при нас. Става въпрос за това, че те разполагат с много повече финанси. Стопаните от развитите страни правят агротехника в зависимост от нуждите на растенията - това е много важно. Докато в България, казвал съм го и друг път - правим всичко в зависимост единствено от финансовите си възможности. Ето това е съществената разлика между нас и тях. Там държавата подпомага значително земеделието. Години наред в европейските страни се дават субсидии в земеделието. Ние имаме субсидии едва от миналата година и то 25% от сумите, които получават старите страни членки на ЕС - това е хем за първи път, хем съвсем недостатъчно. Разликата във финансовото подпомагане на сектора в другите страни и в България е огромна. А при тях е така от години наред. Те отдавна са направили научно земеделие. Тоест прави се анализ на почвата и на тази база се подхранва и се залагат агромероприятията. При нас е точно обратното - дори и без почвен анализ знаем какво трябва да вложим, но не можем да го направим.

- Кога ще стигнем и ние до научното земеделие?

- Без помощта на държавата трудно ще стигнем такова ниво. Някои арендатори вървят доста напред, защото разполагат с повече финансови средства, но като цяло сме много далеч от научното земеделие. В България напредък се чувства по-осезателно единствено в Североизточна България - в Добруджа. Факторите за това са няколко, но съвкупността им осезателно облагодетелства земеделските производители. От една страна в Добруджа има много благоприятни климатични условия предвид близостта на морето, което оказва много благотворно влияние върху растенията, като се осигурява овлажняване дори и в най-големите горещини. И зимата там е по-мека. Почвите в Добруджа са много богати и тази природна даденост дава сериозно предимство на земеделието в този край. От друга страна Добруджа има и икономически дадености, които помагат на сектора - близостта до пристанищата, откъдето минава международната търговия. Съвкупността от всички тези фактори създава наистина благоприятна икономическа обстановка за земеделските производители от Добруджа.

- Какво да правят другите райони на страната тогава?

- Според мен тук отново е ролята на държавата - тя трябва да намери схема, по която да се подпомага земеделието, но по различен начин за различните райони на страната. И това да се прави на базата именно и на почвено-климатичните условия и на икономическите дадености на всеки от районите на България. Така в по-неблагоприятните райони трябва стопаните да получават по-високи субсидии. Разбира се, това трябва да стане с ясна регламентация, за да се избегнат всякакви злоупотреби с държавни или европейски средства. Знаете, че към момента злоупотребите не са рядко явление.
Другият момент е, че държавата като такава в другите страни помага на сектора, а у нас държавата абдикира от земеделието, а европейските пари не стигат до прекия производител.

- Г-н Петров, и тази година е екстремна за стопаните - този път от гледна точка на ниски изкупни цени на зърното. Какво се случва сега? Оправдават ли се надеждите за повишение на цените?

- Не вярвам на прогнозите, че цените ще се повишат. Миналата година беше изключение, защото в световен мащаб количеството зърно беше малко и имаше сериозен недостиг както на хлебно зърно, така и на слънчоглед. През тази година нещата не стоят така - има свръхпроизводство в световен мащаб.
Ние реализирахме веднага получената продукция от хлебно зърно. Продадохме на 25 стотинки без ДДС, след това цените паднаха още, а и досега не могат да се балансират. Така че изчакването означава само едно - липса на пари, за да направи добра агротехника за следващата стопанска година. Ние продадохме, взехме парите и ги вложихме в качествена дълбока оран, подготовка и сеитба. Сега засяваме зърното - половината вече е засято.

- А при слънчогледа?

- Ситуацията е аналогична на тази с пшеницата. Пазарът тръгна сравнително добре - аз продадох на 53 стотинки без ДДС за килограм. В момента цената на слънчогледа е 40 ст./кг, тоест с около 20% е по-ниска цената сега. И се очаква да продължават да падат. В България всеки използва понятието "пазарна икономика" като най-често управляващите се крият зад това понятие. Ами пазарна икономика има и в Европа, нали. През цялото лято на Парижката стокова борса цената на пшеницата беше 200 евро на тон. На борсата в Будапеща цената е 350 лв./тон, в Берлин цената е същата, дори в Румъния и в Гърция изкупната цена на пшеницата е по-висока. Ето тук виждам ролята на държавата, защото пазарна икономика има навсякъде, но разликите в цените са драстични. В другите страни има по-високи изкупни цени, там стопаните получават по-високи субсидии - как да ги стигнем?

- Имахте идеи за директен износ на продукцията на земеделските кооперации на международните борси. Докъде стигнахте?

- Направих предложение да се организира на областно ниво Съюзът на земеделските кооперации да намери специалисти, които да намерят пътя към директен контакт с международните търговци. Това е начинът да се избегнат прекупвачите. Поставих този въпрос и на национално ниво, но все още няма реални стъпки по въпроса. А трябва да действаме бързо./posredniknews.com

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.