Младен Радев, специалист Чипи ядки в Интерснак България
- Г-н Радев, бихте ли очертали основните проблеми пред българските
земеделци и как виждате решенията за тях?
Силно намалените и разпокъсани площи на едно стопанство в резултат на аграрната реформа и приватизацията на земята, са сред основните проблеми. Българските земеделци произвеждат продукти на световно ниво, но в нищожно малки количества. За да бъдат по-популярни и конкурентноспособни, те трябва да се обединят и окрупнят. Само така ще започнат да произвеждат по-големи количества, да сертифицират продукцията си и да получават по-високи цениКубота България
за изкупуване.
- По какъв начин кризата засегна българските земеделци?
Най-точно мога да отговоря как засегна фъстъкопроизводителите у нас, защото за тях имам най-скорошни и непосредствени впечатления. Българските фъстъци, както е известно, са по-скъпи от вносните (китайски и др.), а в ситуация на криза всеки посяга към по-евтиното, въпреки че е със занижено качество. По принцип 90 % от ядките, които се предлагат у нас, се внасят в суров вид от други държави, а някои от производителите са с недостатъчно добри стандарти за контрол и качество, а оттам идва и ниската ценаКубота България
- Наскоро беше проведен семинар в Садово за усвояване на евросубсидии. Разкажете ни повече за него. Достатъчно информирани ли са българските земеделци за това какви са условията за кандидатстване?
Основната цел на семинара беше да даде практически насоки за кандидатстване и усвояване на средства по европейските програми. Тук се включваха и основните източници на информация с данни за европейските програми и фондове в помощ на земеделието. Обсъдено беше по кои точно оперативни програми могат да работят земеделците, кои са координиращите звена и ръководните органи, какви са най-често допусканите грешки и т.н.
Оказа се, че голяма част от производителите не знаят кои са конкретните източници на информация или нямат възможност да я търсят. Поради тези две причини те никога не са и опитвали да кандидатстват.
Цялата информация по европейските проекти е качена в интернет, при това текстовете са на български език. Примерни сайтове, които е хубаво да се следят са www.agro.bg , www.dfz.bg , www.europe.bg , www.eufunds.bg , www.mzh.government.bg и др.
Конкретно при фъстъкопроизводителите проблем са и малките площи. В този случай удачно решение е осъществяване на публично-частно партньорство. Така шансовете да бъдат отпуснати евросредства значително се увеличават.
- Има ли потенциал българското фъстъкопроизводство?
Въпреки проблемите в сектора, България има потенциал да бъде основен износител за страните от Европа. Нашите фъстъци са гарантирано без съдържание на гъбички и афлатоксини, а в страните от Европейския съюз такъв продукт е търсен и ценен. Регионът на Садово, например, се слави като „Българската столица на фъстъка”. Именно там се отглеждат най-ароматните и вкусни фъстъци в цяла Европа.
- Какъв дял от обработваемите земеделски земи в България са засадени с фъстъци?
В момента в цялата страна има не повече от 15 000 декара, като основните площи са в Садово, има минимални количества в Благоевград и Петрич. Средната площ на производител е 8 дка, максималната е 4000 дка. Средното годишно производство достига 8-10 хиляди тона, но средните добиви са сравнително ниски - около 90-100 кг от дка и не отговарят на големите продуктивни възможности на създадените сортове.
- Може ли частният сектор да стимулира българското земеделие и по какъв начин?
Инвестициите в родното производство помагат да се популяризират българските продукти, а това ги прави по-конкурентноспособни на пазара.
Изкупуването на част или на цялата реколта на производителите е една от стъпките, която създава сигурност за земеделците. По този начин те са мотивирани да влагат средства и усилия, защото знаят, че ще има реализация. Тази инвестиция обаче трябва да е дългосрочна, а не еднократен акт, за да е ефективна и за двете страни.
За съжаление в момента няма голям брой фирми, които да процедират по този начин. Интерснак България е едно от изключенията. Нашето желание е за в бъдеще не само да изкупуваме част от реколтата, но и да сключваме договори за отглеждане и след това закупуване на продукцията от Садово и по този начин да подпомагаме родното производство.
Стимулите могат да са и от друго естество. Тази година например най-добрият фъстъкопроизводител в България ще представи страната ни на най-голямото агроизложение в Европа, което се провежда през септември в Полша. Инициативата е на Интерснак България и се организира за първи път у нас. „Късметлията” с най-качествените ядки е избран от жури, в което участват представители на Института по растителни и генетични ресурси в Садово, Сдружението на фъстъкопроизводителите и Поземлената комисия.
