Валентина Васильонова, зам.-председател на ФНСЗ: Трудовата заетост е ключът към оживяването на селските райони

Г-жо Васильонова, ефективни ли се оказаха европейските политики за намаляване на обезлюдяването в селските райони?

Това е една от много важните теми в дневния ред на ЕС и всъщност всички политики, които са свързани с качеството на живот, с подобряване на условията на труд и на живот на хората, са именно за това - да могат да противодействат на демографските проблеми в Европа, които както знаем, хич не са леки. Надеждата е, че от няколко години много активно се работи и се говори за европейския социален стълб, който има за фокус именно хората, човека. Той е един защитен механизъм, една защитна мрежа, която да осигури качество на живот на всеки един европейски гражданин от неговото раждане, през образованието му, през реализацията му на пазара на труда и качеството му на живот, до напускането на трудовия му живот и активното му стареене. Сега се говори много активно за новата така наречена „Зелена сделка“. Този договор, по който работи ЕС, е отново концентриран и насочен върху качеството и просперитета на обществото и на гражданите, като имаме предвид качество на хранене и на живот, качество на въздуха и на водата. Една голяма част от мерките в този зелен договор са адресирани именно към това - да се справят с обезлюдяването на селските райони през специални политики и в земеделието. Неслучайно Урсула фон дер Лайен в представянето си на този зелен пакт пред ЕС обърна специално внимание върху сектор земеделие и върху земеделските стопани, на които ще се разчита, за да се съхрани уникалността на европейското общество като региони.

Как средствата по ОСП се отразиха върху земеделския бизнес и развитието на селските райони в двата програмни периода?

Основният въпрос е как се отразиха онези 14 милиарда лева, инвестирани в българското селско стопанство и регионите върху заетостта, върху качеството на работните места, върху качеството на труд и на живот на хората, които живеят в селските райони. Със съжаление трябва да кажа, че резултатите хич не са толкова големи, колкото на нас би ни се искало. Защото вие знаете спецификата на българското земеделие и основно средствата, които бяха инвестирани в него, бяха насочени към плащания на площ и по-малко насочени към работещия човек, към фермера, към наемните работници... Въпреки че ние в България успяхме да го прокараме това като част от нормативната уредба на ПРСР - да има индикатор за заетост, когато се гледа успеваемостта на проектите, финансирани през тази програма, въпреки това все още не можем да видим онзи потенциал, който селското стопанство има в себе си като сектор за работни места, видими, легални, добре заплатени, добре представени в останалия социално икономически живот на страната. Това го казвам, изхождайки от факта, че един от тревожните фактори е цената на труда в земеделието, по-ниска от цената в останалите икономически сектори. И за съжаление, работещият беден е обречен да бъде беден до края на живота си. И това е свързано с качеството на живот в селските райони, с неатрактивността на сектора да привлича и да задържа повече млади хора в него. Да осигурява достатъчно разнообразни дейности и не само земеделски, които да осигурят едно живо регионално селище.

Все пак ОСП допринесе ли за механизацията, за навлизане на новите технологии и в земеделието и в преработвателната промишленост?

Факт. Категоричен факт е, че ОСП промени драматично лицето на българското земеделие към един по-добър и много по-модерен начин. Това никой не може да го отрече, защото благодарение на иновациите и на технологичното обновлене, благодарение на свързаността между земеделието като суровинен сектор и преработвателната промишленост, мисля, че успя да се създаде тази верига, която е една крачка в посока разноообразяване на дейностите по региони, и на повече свързаност между бизнесите... Това е благодарение на ОСП. За нас обаче, като синдикати, е важно нито един от участниците в този процес да не остава на заден план. В това число и на много предно място- работещите в сектора, които не са само фермери, но са и работници. За тяхното осигуряване, за тяхното заплащане е важно да бъде погледнато малко по-внимателно в следващия програмен период. И ние всъщност за това настояваме и за това сме в диалог.

Фокус и сега, и в бъдещата ОСП са иновациите, новите технологии. Как обаче те могат да се прилагат при положение, че в България има проблем с широколентовия интернет?

Изключително е необходимо въвеждането на широколентов интернет да покрие изцяло страната, защото това е предпоставка за привличане на инвестиции, на хората, които да остават в населените места, да предприемат свои безнеси, които не е задължително да бъдат големи, да опосредства и да дава възможността за онази синергия и онази обвързаност на бизнеса ти, на трудовия ти живот, на личния ти живот. Това е невъзможно в днешно време без наличието на широколентов интернет. Да, България не е на първите места по широколентов интернет, но не е и на последните. Защото виждаме, че в почти всяко населено място можем да намерим сравнително лесно интернет. Доколко обаче това е достатъчно за бизнес инициативи, това е друг въпрос и там трябва да се насочат системни и последователни усилия, свързани именно с дигитализацията и цифровизацията, и аз съм оптимист, защото миналата година беше приета и стратегията за цифровизация на България, в която се предвижда и покриването на широколентовия интернет.

Ролята на микро, малък и среден бизнес за осигуряване на заетост в селските райони?

Селските райони са две трети от територията на страната, а населението, което живее там, е 34-35 %. Тоест, тези 35 % от българските граждани трябва да имат, по силата на равенството ни, своето място за нормален и активен живот. Което означава бизнес. И според мен тук ключовата дума за оживяване на селските райони е разнообразяване на дейностите в селските райони. Защото ние виждаме как се поменя обществото ни, как се променят нагласите на хората. Поколението е различно. Поколението е дигитално, то е по различен начин мислещо. Следователно има различни очаквания и различни изисквания към природата, към обществото. И налага тези изисквания все по-ярко. Това означава, че ние ще вървим към по-индивидуални инициативи, дали ще бъдат малък или среден бизнес, в тези региони ние ще ги наблюдаваме... този процес всъщност започна. Естествено е, че ще започне от градовете, но той постепенно и постоянно върви и към регионите. И тук е важният момент - да бъде тази синергия между различните политики, да бъде това добро напасване между отделните политически мерки, които да бъдат адресирани директно към едно конкретно поколение - новото поколение, което в момента навлиза активно в своя живот. Това е адресатът, към който ние трябва да се обърнем с надежда за оживяването на селските райони. Обаче това поколение има съвсем различни очаквания и изисквания, обърнато е повече към биото, вълнува се повече от вкуса на храната, от автентичността на природата, вълнува се от разнообразието и бизнес инициативите през start up, през малък бизнес, през сдружаване на тези бизнеси, и това е възможност да се даде нов облик на районите, без да се прекъсва онази традиционност на ценностите, която ние сме длъжни да пренесем от поколение на поколение.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.