1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Висока принадена стойност чрез далновиден маркетинг, за иновации и нови технологии

Висока принадена стойност чрез далновиден маркетинг, за иновации и нови технологии

Доц. Божидар Иванов, анализатор, Институт по аграрна икономика

-Г-н Иванов какво бихте посъветвали земеделските производители, как да управляват средствата си до края на програмния период

Производителите все повече трябва да свикват и да гледат на дейността си като поставяне на такива основни начала по малко зависими от субсидиите. В момента на 40% от доходността на българското земеделие именно разчита на субсидиите. Това е твърде висок дял, т.к в много от страните от ЕС, така е здравословно дялът е между 10 и 20%. И наред с това, че има такъв дял и, че цялата дейност гледа към субсидиите, по-адаптирана е към тях това ги прави още по – уязвими, защото ще се наложи и е хубаво да се започне по – отрано. Необходимо е да има едно пренастройване към пазарите, към това да увеличат продуктивността си, да оптимизират разходите, за да могат да посрещнат предизвикателствата на времето, когато ще трябва да се състезават. Не, че сега няма конкуренция, но сега не се налага резултата им да е толкова добър т.к една голяма част която не успяват да получат до голяма степен се покрива от субсидиите. И когато нещата се променят те ще трябва да посрещнат и разходите, които имат с едни по-малки приходи. Това намаление на приходите ще дойде по линия на това намаление на субсидиите, което се очаква 2020. Трябва да започне едно отрезвяване, производителите да видят каква е пазарната среда, да видят какво се случва с техните колеги, каква е пазарната им ориентация. Това което прави производителите стабилни е продуктивността и добрите показатели от производителността.

-След 2020 г какви ще са шансовете за развитие на земеделието

Нещата не опират само до субсидии. Нещата които искаме да виждаме са резултат не само на пари, но става въпрос и на организация, на знания, на умения, на способност на обществото да може да е по креативно, по - визионерско, защото успешния бизнес е комплексно нещо. Не мисля, че ако ни изсипят милиарди, дори да удвоим сумата ще постигнем резултати, че да стигнем европейските фермери. Смятам че не сме в състояние да използваме парите по най – добрия начин.

Няма нещо което да го откроим от общата картина. Въпросът е ако имаме някаква силна страна. Не само да произведеш определена култура. А трябва да се гледа в посока какво трябва да се направи с тази култура, че да й предадем по-висока принадена стойност. Може да имаме нещо тривиално, но ако открием някакви характеристики, които да ги развием, че да стане хит, че да станем с нещо известни. Така че нещата не са само като земеделие, а какво можем да направим, че то да донесе полза и някой да го купи. Знаете в момента, че когато се говори за конкурентоспособност, вече не става въпрос за природа, климат-това са силните страни безспорно, но всичко е в иновациите. Това са факторите, които правят разликите между дяловите страни. Типичен пример е Япония, която няма кой знае какви ресурси и дадености, но когато успява да използва със своята иновативност всички ресурси, то тя е получила тази слава и просперитет. Затова ние трябва освен да произвеждаме да развием следващите фази на преработката, маркетинга, на иновациите, на технологиите, които да направят земеделието печелившо и конкурентоспособно.

Автор: Диана Александрова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.