Танчо Колев, председател на Националното сдружение на млеко- и месопроизводителите
- Г-н Колев, какъв е изводът Ви за икономическия ефект от Наредбата за директни продажби при малките и средните месо- и млекопроизводители у нас почти две години след нейното съществуване?
- Идеята за приемането и действието на Наредбата за директни продажби датира още от 2007/2008 г., когато настоявахме за нейното приемане. Целта ни беше с нея да съкратим пътя производител-потребител, с което цените да паднат и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. След вариантите, по които тя беше обсъдена, последва нейната промяна в полза на преработвателите. Както всички знаем, те живеят на гърба на производителите и на потребителите. Явно имат доста голямо лоби в агроминистерството и сред управляващите сектора у нас. Затова промениха и Наредбата за директни продажби. На работните срещи тя беше заложена в съвсем друг вариант, който регламентираше възможност за продажба на цялото произведено количество продукция от даден фермер, било то на пчелен мед, на мляко и т.н. После обаче това условие беше променено на варианта 20 на сто от произведеното количество да се продава директно, а останалото да мине през преработвателите, с което за година и половина Наредба 26 не можа да заработи на процентите, които ние очаквахме. На организираната днес дискусия чухте, че всички производители са недоволни от настоящия вид на Наредбата за директни продажби. Това е по простата причина, че вложенията, които ще направиш по нея, за да можеш като производител да изкараш даден продукт директно на пазара, не можеш да избиеш с десетки години, та камо ли да си на някаква печалба. Според мен това е една неработеща наредба. Наистина има над 190 ферми, които са направили регистрация за директни продажби, но въпреки съществуването ù, аз смея да твърдя, че те не продават само онези 20 на сто от продукцията, които са заложени като изискване, а продават директно много повече, за да защитят и оправдаят направената скъпа инвестиция.
- Какви са преките Ви наблюдения или информация за начина на осъществяване на директните продажби в други европейски страни?
- Посещавали сме европейски страни, където директните продажби са работещи и за фермерите, и за потребителите. Там виждаме как традиционните им продукти продължават да се продават директно на пазара. При последното ни посещение във Франция видяхме как традиционното им сирене още се прави в медни или в дървени съдове и се предлага директно на потребителя в тях. У нас по действащата Наредба за директни продажби в такива традиционни съдове не може да се излезе директно на пазара. Едва ли не, когато говорим за млечните продукти, правиш една минимандра и с нея излизаш на пазара, но с 20% от преработената си сурова продукция. С тези 20 на сто от произведеното ти не можеш да покриеш разходите за инвестицията и си обречен на фалит. Освен тези 20 процента, друго ограничение по Наредбата, което е неефективно за производителите, е това за продажбата в една област и в съседна на нея. Примерно в Бургаска област, която граничи с морето, при положение, че следващата до нея е Сливен, през лятото ще има интерес към тези продукти, но през зимата, когато на морето е пустош, е ясно, че те няма да имат потребители. Затова в Наредбата трябва да се регламентира продажбата им почти в цялата страна с етикета, заложен от самия земеделски производител, като гаранция за тяхното качество и произход от неговата ферма. Когато контролният орган установи, че не е така, нека подложат на проверки производството му и му закрият фермата след установяване на разминавания между декларираното и реално предлаганото. За съжаление, както сочи статистиката, досега най-много са проверявани производителите, а най-малко преработвателите. За миналата година имаме 50% изпълнение на националната млечна квота. Това са 530 000 тона произведено сурово мляко. Ако това е само произведеното мляко в България, значи, че у нас трябва да въведем купонна система за млечните продукти по магазините. А имаме свръхпроизводство на млечни продукти, които са имитиращи. На този факт въобще не се обръща внимание от страна на управляващите земеделската ни политика, защото имаме произведени по статистика 1 милиард и 400 хиляди тона млечни продукти за магазинната мрежа у нас. Това е официално, а колко са минали през сивата икономика, един Господ знае. Този рандеман, който го имаме при 530 хил. тона произведено сурово мляко и в същото време 1 милиард и 400 хил. тона млечни продукти, не съществува никъде в света.
- Малки количества за директни продажби означава ли производство от малки ферми?
- За да съществуват малките ферми, които са от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100% за добитата им продукция. Когато един производител се наложи на пазара с директно продаваните си продукти и е търсен, може да му се наложи дори да разшири животновъдното си производство, за да удовлетвори появилите се нови потребители.
- Какво имахте предвид по време на дискусията за директните продажби, когато предложихте на д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните, да се създаде регистър на нелоялните преработватели, които излизат на пазара с имитиращи млечни продукти?
- Говорим конкретно, че за хваната в нарушение партида млечни произведения, докато бъдат направени изследания и бъде иззета от магазинната мрежа и унищожена, тя вече е продадена. В същото време в регистъра на БАБХ не се упоменава какви вредни вещества е имало в нея и защо ще бъде иззета от търговските обекти. Затова трябва да има регистър на нелоялните преработватели, който да бъде публичен и с достъп до всички потребители, за да имат предвид кой ги мами с фалшиви и вредни млечни храни. Тогава вече ще се наложи евентуалният конкурентен пазар, а не пазар според рекламата, че днес в магазина това мляко е от мляко и е по стара българска рецепта и т.н., а на практика да се оказва, че в това мляко няма мляко. Все още такъв регистър няма въпреки уверенията от БАБХ. Трябва да се направи една съвместна акция на БАБХ с полицията, както има различни съвместни акции на МВР, за да се види каква е реалната картина на пазара с млечни продукти, кои са автентични и кои не.
- Има ли интерес към директни продажби след фактическата, малко изстрадана поява на Наредбата за тях?
- Интерес към директните продажби има, но когато се стигне до крайните изисквания, регламентирани в Наредба 26, ти на практика правиш минипреработвателно предприятие, а не това, което е в другите европейски страни.
- При промяна на Наредба 26 имаме ли сили да я приложим по образеца на други европейски страни?
- Имаме сили да я приложим при работещ вариант. Все пак имаме стабилна БАБХ, която може да приложи контрола. Върху производителите в момента контролът ù е на 100%. Смея да твърдя обаче, че върху магазинната мрежа той е 50 на сто. Все още имитиращи продукти с неясен произход минават, заминават с една неясна табелка откъде са излезли. Смея да твърдя, че особено във веригите магазини млечните продукти не се контролират както трябва. Сложен е един етикет „Произведено в ЕС” и никой не го търси откъде е дошъл.
- Оптимист ли сте за някаква промяна и предлагане директно на пазара на качествени храни след преработка на Наредба 26?
- Мисля, че докато това стане производителите вече ще бъдат унищожени. Ако сега се вдигне забраната за продажба на животни в Турция, и както се разбра, че овцете ни са под 1 милион, а и кравите са много надолу, или ще има подем на производството ни заради по-високата изкупна цена, която ще ни даде нашата съседка, или животновъдството ни за вътрешния пазар ще абдикира. Не е тайна да се каже, че родно телешко месо на българския пазар няма, защото заминава за износ, така ще стане и с агнешкото, което се търси и без това само по Великден у нас. В един Истанбул нашите овце и крави, които все още имаме, предполагам, че ще бъдат изконсумирани за 2 месеца.
- Освен плащанията за глава животно, нищо друго ли не направи настоящото правителство за животновъдството у нас?
- Освен плащания на глава животно – нищо друго. Изискванията за животновъдите същевременно са космически. С влизането на Нитратната директива, която до 2013 г. България трябва да приложи, мога да твърдя, че след като 95% от животновъдите ни не отговарят на нейните изисквания, в края на 2013 г. те трябва да затворят фермите си. А нямаме искане от управляващите ни до Брюксел изискванията по Нитратната директива да бъдат променени или да бъде удължен срокът за изпълнението им. Поради финансовата криза в света, парите, които се влагат по Нитратната директива, са практически невъзвръщаеми.
интервю на Мариела Илиева
