Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите
- В началото на жътвата – какви прогнози за добивите правят в Националната асоциация на зърнопроизводителите, г-н Вукодинов?
- Вече можем да говорим за по-реални прогнози, защото жътвата тече с усилен ход и на места ечемикът е почти приключен, пшеницата в различните райони е между 10 и 20 процента ожъната. Така че прогнозите се потвърждават – ечемикът завършихме около 370 килограма поне по данни на нашата асоциация, за пшеницата засега резултатите се движат около 350 кг/дка.
- Това е по нисък от средния добив за миналата година?
- Да, с около 10-на – 15 процента е по-нисък добивът отколкото през миналата година, но нищо съществено няма да повлияе за страната ни. Все пак количеството е по-високо от априлските ни прогнози, защото майските дъждове помогнаха. И малко стабилизираха добивите, така че очакваме да наближим 4-те планирани милиона, предната ни прогноза беше за 3,7 милиона, сега предполагам, че около 3,9 милиона тона пшеница ще добием тази година – което е почти 4 пъти повече от нуждите ни за хляб и почти два пъти повече отколкото е вътрешната консумация за всички видове промишленост – хранителна, животинска, фуражна и т.н.
- Което означава, че няма вероятност за повишение на цените на хляба и тестените изделия – така ли да ви разбирам?
- Това не бих го казал.
- Това не бихте го казали, но пък имате добра реколта.
- Веднъж завинаги трябва да разберем, че живеем в пазарна икономика и цената може да бъде или висока, или ниска, тя може да покрива разходите, може и да не ги покрива, може да има печалба, може да има и загуба. В момента цените на световните пазари са стабилизирани, даже в последната седмица вървят нагоре, това е борсова стока и ние не бихме могли да определяме цените като производители, защото сме избрали отдавна да живеем в пазарна икономика. Другото, на което искам да обърна внимание, лично при мене, аз например съм завършил над 50 процента в моето стопанство жътвата на пшеницата, и мога да говоря за по-конкретни неща, а и при всички колеги, с които общуваме е същото: ние имаме изключително качество. Аз се занимавам от 19 години със земеделие, за първа година имаме такова качество на зърното, повлияно е наистина от по-ниските добиви, но ние имаме една характеристика, която се казва глутен – и сега той е от порядъка на 30 и повече единици, при положение, че добра пшеница се счита за 25-26 единици.
- Качествено зърно.
- Изключително качествено е засега и то абсолютно всичкото зърно, което се жъне, във всичките региони. Надяваме се да продължи хубавото време, защото зърненото качество може да се повреди само при едни последващи валежи, които биха се повторили няколко пъти или биха продължили повече време.
- Г-н Вукодинов, разшифровайте ни това, което казахте: какво означава за нашата трапеза повсеместният добив на изключително качествено зърно?
- Означава зърно, от което би могло да става идеален хляб - много тежко зърно, с голям хектолитър, с много добър глутен, това е което прави специално белия хляб добър. И трябва да престанем да говорим за фуражна пшеница, а то така или иначе пшеницата в България по българския национален стандарт никога не се е деляла на фуражна и хлебна, а се е деляла на пшеница с високо качество, със средно качество и с по-ниско качество.
- Колко е себестойността за декар обработваема площ при добивите на пшеница за този сезон?
- Много труден въпрос, защото за всяко стопанство това е съвсем различно, и за различните региони. За да получим това качество, ние с повечето колеги се научихме да прилагаме високите технологии, добри, съвременни земеделски практики, използваме добри и модерни машини, в зависимост от това кой колко е модернизирал своето стопанство ще получи съответно по-висока или по-ниска себестойност, но все пак ако искаме да сложим някакви средни параметри в страната, себестойността на декар пшеница се колебае между 120 и 160 лева на декар. Но това зависи от очаквания потенциал, в Добруджа примерно залагат по-големи средства, но те очакват и повече добив, в по-бедните райони при планините – Казанлъшко, например, или около полите на големите планини – там се залагат по-малко средства, но се очаква и по-нисък добив.
- От вашия бранш периодично настояват за спешни разговори с правителството, за да поставят искания за ограничаване на държавните регулации в сектора. Имате ли още такива желания за скорошни срещи?
- Желание за срещи и за диалог трябва да има, защото ние всички сме граждани на нашата страна, родени сме тука, избрали сме да живеем и да работим тука, така че държавата сме ние, поне аз и нашата асоциация го разбираме така. Така че такъв диалог трябва да има, но този диалог не винаги е съпроводен с искане за някакви конкретни средства, той по-често е съпроводен с европейските практики за българско конкурентноспособно земеделие, в частност зърнопроизводство, и за създаването на правила, които да действат занапред, за да може всеки да си планира нещата – дали земеделски производител, дали друг вид икономически отрасъл, в който работи евентуално една структура, всеки трябва да може да планира какво да прави. Аз съвсем наскоро се прибрах от специализация в САЩ – само преди около седмица, и то в сферата на земеделието, и съм учуден колко напред и колко просто изглеждат нещата в една огромна държава като тяхната. Те например имат един единствен закон пряко за земеделието, който се нарича фермерски, и той се обсъжда 5 години, приема се веднъж и работи нови 5 години. Докато при нас само закона за собствеността и ползването на земеделските земи е променян няколкостотин пъти за последните 10-15 години, откакто действа, така че това са желанията ни за среща – за диалог, за предвидимост, за правила – действащи и непроменяни толкова често. Последните 6-7-8 месеца, особено след нашите ноемврийски и септемврийски протести, имаме труден диалог и не виждаме причината за това. Нашият сектор е наказан. Не само с икономически, но и с други параметри. А би трябвало да е обратното, това е секторът, който е експортно ориентиран, секторът, който носи добър доход и има добър дял в брутния продукт на страната и който също дава достатъчно работа на българското население.
- Да очакваме ли, че след жътвата и този септември ще бъде не по-малко горещ от миналогодишния – сиреч отново ще похлопате на вратите на правителството за разговор?
- Това аз не мога да ви кажа днес. В момента най-важното мероприятие за нас е прибирането на реколтата – не може нещо, което се отглежда в продължение на година, а се планира и повече време, ние да го оставим на произвола на съдбата. Радваме се, още веднъж повтарям, на изключително доброто време, а дали ще хлопаме, или няма да хлопаме – ние сме демократична организация, съставена от 21 регионални организации със свои управителни съвети, със свои общи събрания, със свои членове, които излъчвайки своите представители на нашите национални форуми, изразяват волята си, гласува се и се прави това, което пожелаят болшинството от тези 21 организации. В момента не мога да ви кажа, нямаме настроение нито желание всеки ден да тропаме на каквито и да било врати. Имаме желание да водим диалог, да работим, и да си формираме нашия бизнес, и да произвеждаме хляба на страната.
