Най-големият проблем за нас е липсата на работна ръка
- Андрей, Вие сте наследник на аграрен бизнес във фамилия, която е позната на всички в сектора и не само. Говорим за приемствеността и за това как младите хора продължават бизнеса на бащите и дядовците си. Във Вашия случай как се случи това?
Нещата станаха много плавно - след като завърших образованието си, започнах покрай баща ми с по-елементарните операции - доставка на резервни части, организиране на ремонти. Вече 10 години съм в семейния бизнес. Продължавам да се уча.
- Как младите хора дават модерния облик на агробизнеса и го дигитализират?
Дойде времето на следващото поколение в земеделието. Откакто съм във фирмата, много помогнах за дигитализирането й, внедрявайки множество нови технологии, софтуери, инструменти, които подобриха работата в нашето стопанство.
- Кои са новите технологии, които внедрихте и как те помагат?
Ползваме всички нови и полезни продукти на пазара. Всичките ни трактори са оборудвани с GPS системи и работят с 2 см точност. Абсолютно цялото стопанство – всички машини плюс автомобилния парк имат тракери за проследяване, чрез които ние можем да правим справки и да гледаме къде се намират в момента. За тракторите каква дейност извършват. Изключително много намалихме ползването на стандартните дневници на хартия, вече всичко е в електронни таблици, качено в облак, за което до голяма степен допринесох аз.
Най-големият скок за нас е, че от разпознаваеми зърнопроизводители в България ние се превърнахме и във фуражопроизводители. През 2016 година инвестирахме в предприятие за преработка на люцерна. Към днешна дата то е единственото по рода си в България. Изнасяме в над 25 държави. Предприятието е много модерно, компютъризирано, с много защити и сме горди с това взаимно постижение на мен и на баща ми.
- Защо се насочихте към люцерната?
Нашата генерална идея беше да диверсифицираме бизнеса, тъй като времената, когато решихме да инвестираме в люцерна, бяха много тежки за зърнопроизводството. Цените тогава бяха потиснати на много ниски нива и ние търсихме алтернатива да диверсифицираме и да намалим риска и видяхме тази възможност в люцерната. Направихме една световна обиколка да видим ноу-хау и след това решихме да инвестираме. В момента мога да кажа, че 50 процента сме зърнопроизводители и 50 процента люцернопроизводители.
- Имате ли проблеми с работната ръка? Все пак зърнопроизводството е най-високо механизирано…
Най-големият ни проблем е точно работната ръка. Към момента механизаторите вече са на преклонна възраст. На младите хора не им се работи в земеделието. Търсят реализация в по-приятни професии, въпреки че заплатите са много прилични за сектора. Вече втора година ние работим по вноса на селскостопански кадри от чужбина. Ползваме хора от трети страни - Киргизстан, Казахстан, Украйна.
- Защо не могат да се намерят механизатори? Разполагате с модерни машини, скъпи, климатизирани …
Тракторите са по-модерни от новите коли. Много приятни за работа. Факторите са два. Фактор номер едно е, че в земеделието не познаваме събота и неделя, което за младите хора е голям проблем, а когато сме в кампания се работи повече време. Работи се понякога и през нощта и това отблъсква младите хора. Не на последно място - лятото, когато за нас е най-важната кампания, младите хора предпочитат да са на морето, отколкото на полето и да работят.
- До каква степен още можете да дигитализирате дейностите, за да неутрализирате проблема с недостига на хора?
Един трактор, когато е добре оборудван, работата на механизатора е само да следи процеса. Той физическа работа реално не изпълнява. Тракторът дори сам завива в края на полето, но все още сме на такова ниво, че имаме нужда от механизатори. Ето вече виждаме навлизат дроновете, концепции на автономни машини. Да се надяваме, че това е бъдещето, защото всички ще се съгласят с мен, че проблемът в българското зърнопроизводство е липсата на работна ръка.
