Ще кандидатстваме по подмярка 4.2, за да инвестираме във фотоволтаици
- Г-н Мачуганов, оказа ли се люцерната печеливша култура за земеделците?
Люцерната е една изключително доходоносна култура. Една много добра алтернатива, защото възвращаемостта и печалбата винаги е доста по-добра, отколкото при зърнените и маслодайните култури.
Моят апел към българските производители е да се обърнат към люцерната като една култура, която дава изключителна сигурност на фона на една много ниска себестойност, тъй като нека не забравяме, че люцерната е култура, която не се нуждае от най-скъпото перо - азотните торове, защото е азотфиксираща култура. Тя е по-нискорискова култура, тъй като при една градушка, ако има загуби, тя се самовъзстановява, а това компенсира загубите, които биха били непоправими при зърнените и маслодайните култури.
Това е фуражна култура и неслучайно е наречена „царицата на фуражите”. Тя е задължителен компонент за изхранването на животните и е ненадмината в съдържанието си на протеин от единица декар. Това е една позабравена култура, която се надявам с годините да се завърне на българските полета.
- Какви добиви обичайно се получават от люцерната?
В една нормална година при неполивни условия добивът на суха маса от люцерната варира между 1-1,2 тона от декар.
- Друго положително е, че Европа подпомага производителите, решили да заложат на люцерната.
Точно така, има допълнително подпомагане, за 2019 г. ставката беше 20,30 лв./дка. Това е допълнително подпомагане за така наречените протеинови култури, съответно люцерната е една от тях. /б.а. ставката за 2020 г. е 259,22 лв. на хектар/.
Колко са площите с люцерна в страната не мога да кажа. Знам, че през 2018 година имаше бум на протеиновите култури, не само люцерна. Много хора обаче се отказаха от нахут, фий, грах и т.н. и затова миналата година ставката за протеиновите култури беше много добра.
Европа стимулира отглеждането на протеин и дори в новата ОСП е силно наблегнато в тази посока, като акцентът е на независимостта на Европа при производството на протеин на собствена територия. Затова аз смятам, че занапред това подпомагане ще продължи, за да може Европа да става все по-независима по отношение на свои протеинови нужди.
- Каква беше миналата година за производителите на люцерна?
2020 г. беше изключително сушава. Стигнахме до там, че имаше недостиг на люцерна в България. Нашата компания успя да внесе 8 хиляди тона вносна продукция, за да задоволим нуждите на българските фермери и мога смело да кажа, че тази година през зимния период голяма част от българското животновъдство ползваше вносна люцерна.
- Вие препоръчвате повече земеделци да диверсифицират производството с люцерна. Означава ли, че има недостиг?
Ще дам един пример. Преди две години имахме частно посещение от зам.-министъра на земеделието на Саудитска арабия. Поискаха да закупят 800 000 тона люцерна от България, което е едно много сериозно количество. Така че, освен че имаме недостиг на местния пазар, тъй като животновъдството от няколко години се развива в положителна насока, България има и потенциала да изнася тази култура. Както изнася своите зърнени култури, така България може да изнася своята люцерна.
- Каква е Вашата бизнес стратегия за реализация на люцерната?
Обработваме 40 хиляди декара земя, от които 20 хиляди декара са заети с люцерна. Успяваме да затворим цикъла с преработка, получаваме добавена стойност и съответно изнасяме нашите люцернови продукти в над 20 държави по целия свят. В нашата фирма сме 99% експортно ориентирани.
- Какви продукти от люцерна произвеждате?
Ние инвестирахме в предприятие, което е за изкуствено сушене на люцерна и балиране в двойно компресирани бали. Две години по-късно добавихме втората линия, която е за гранулиране на люцерна - производство на така наречените пелети от люцерна. Купуваме целогодишно люцерна от други земеделски производители, която бива превърната в пелети и бива изнасяна.
Пелетите от люцерна са за директно хранене на всякакъв вид животни - чифтокопитни, крави, коне, кози, овце, зайци. Те се ползват както за директно хранене, така и като компонент в комбинираните фуражи.
Когато балираме или пелетираме люцерна, в нея влизат както листата, така и нейните стебла. Листата са основен източник на протеин, а в стеблата се намира преживният компонент, така наречената фибра.
- Има ли специфики при отглеждането на люцерна?
Люцерната изисква една добра култура на отглеждане. Има технология, която трябва да бъде спазена. По-трудният момент е прибирането. При тази култура трябва да се наблюдават климатичните условия, за да се прибере, когато времето е хубаво и няма да вали, за да може тя да загуби достатъчна влага на полето, след което бъде балирана и прибрана с правилната влага.
- Предстои прием по ПРСР. По коя мярка смятате да кандидатствате?
Ние ще кандидатстваме по подмярка 4.2, тъй като преработката на люцерна търпи развитие, необходимо е закупуване на нови машини, увеличаване на складовите стопанства.
Най-вече ще гледаме в посока енергийна независимост. Ще инвестираме в така наречените ВЕИ-та, тъй като имаме голяма консумация на електроенергия в нашето преработвателно предприятие. Европа гледа все повече към така наречените възобновяеми енергийни източници и затова ние ще кандидатстваме за инсталиране на два мегавата, за да можем сами да си произвеждаме тока от фотоволтаици.
- Каква ще е инвестицията?
По груби сметки 1 мегават фотоволтаична инсталация струва около 800 000 евро - завършена, монтирана и работеща.
По мярка 4.1 също смятаме да кандидатстваме, но тя отново е насочена към чувствителните сектори - животновъдство, зеленчукопроизводство, така че не знам там какви са ни реално шансовете.
- Имате ли идеи да развивате такива производства?
Нашата максима е, че човек не трябва да се разпилява в много дейности. Трябва да бъде специалист в това, което може да прави, и да го прави качествено и добре.
Интервюто взе Диана Александрова