1. Начало
  2. Интервюта
  3. Растениевъдство
  4. Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните: Иновациите по подмярка 4.1 ще бъдат насочени към качеството, високите технологии, ефективното и конкурентоспособно производство

Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните: Иновациите по подмярка 4.1 ще бъдат насочени към качеството, високите технологии, ефективното и конкурентоспособно производство

Браншът все повече се ориентира към пресния пазар

 - Г-н Петков, предстои прием по подмярка 4.1. Какви са амбициите и очакванията на производителите на малини и на ягодоплодни култури?

Към момента най-голям интерес има в две направления. Едното направление е насочено към внедряване на мобилни иновативните производствени линии, които са за работа на полето и за прибиране, сортиране и пакетиране на реколтата, като продукцията излиза от тези машини готова за пазара – към борси, търговски вериги или складове за съхранение.

Механизираното прибиране на реколтата гарантира спазване на всички хигиенни норми, свързани както с Ковид пандемията, така и със световните норми за качество и хигиена. Тези технологии са и решение на изключително големия и задълбочаващ се дефицит на работна ръка. По тази причина смятаме, че иновациите по подмярка 4.1 ще бъдат насочени вече в качеството, във високите технологии, ефективното и конкурентоспособно производство. Така че, нашата продукция ще бъде много по-добра благодарение и на тази програма.

С този прием по подмярка 4.1 трябва да се създадат условия за изграждане на иновативни оранжерии за отглеждане на ягоди и малини, като в следващия програмен период те да получават обвързана подкрепа.

Третото, което не е маловажно, е прилагането на сондажи, соларни панели и захранване за тях в местата, където няма напояване. Смятаме, че това направление също ще има добри възможности по подмярка 4.1.

 - Как се развива малинопроизводството през последните години?

Според националната статистика през последните четири години има плавно увеличаване на площите с ягодоплодни, като изключение прави само 2020 г., която беше изключително трудна за бранша и имаше спад с около 2000 декара от площите. Добивите също леко спадат, защото последните три години бяха изключително засушливи. Така че, състоянието на сектора към този момент е устойчиво, с лек спад. Смятаме да задържим положението и да направим вътрешна реорганизация и пренасочване към по-ефективно производство, без да се увеличават значително площите за сметка на количеството и качеството на продукцията, която ще се постига от сегашните площи.

 - Какви са направленията за реализацията?

Досега почти 90% от малините бяха предназначени за преработка, а сега върви един процес на ориентация към пресния пазар. Така че, двете направления не се конкурират, а взаимно се допълват. По-голямата част на българските малини се изнасяха в замразен вид. Ковид ситуацията възпрепятства свободното движение на стоки, както в Европейския съюз, така и извън него, но за сметка на това отвори една вратичка за увеличаване на вътрешната консумация на ягодоплодни. С Ковид ситуацията и с изключително добрите и бързи действия на МЗХГ за стимулиране на продажбите на български стоки във веригите се отвори една възможност да се реализират значителни количества пресни малини и ягоди и други ягодоплодни на вътрешния пазар, което беше една много приятна изненада както за производителите, така и за българските потребители, които открито декларираха, че за последните 20 години за пръв път се радват на такова изобилие по рафтовете на веригите, магазините и пазарите. По тяхна преценка тези плодове са много по-добри от тези, които се внасят от чужбина най-вече от Гърция и Турция. Ние сме стигнали до принципно споразумение да бъде ограничен един такъв внос в момент, когато започне да излиза българското производство, за да може българските производители да реализират цялата си продукция на вътрешния пазар.

 - Как се движат цените?

Цената зависи от качеството и количеството, както и от сорта. Отново от страна на МЗХГ бяха създадени няколко програми за директни продажби и къси вериги на доставки, които до голяма степен ограничават междинните търговци и по този начин се осигурява една много добра цена към крайния потребител.

Ценообразуването се формира две-три седмици преди началото на сезона. През миналата година цената на прясната малина беше между 4 и 8 лева на пазарите и чрез директната продажба. Когато има междинни търговци и тази стока се продава опакована по специален начин в търговските вериги, търговската надценка е доста голяма. В тази връзка това беше едно от нашите искания, както е в много страни от Европейския съюз и Америка, търговските надценки във веригите да бъдат фиксирани и да не надвишават определена стойност и по този начин да се направи една предвидима и стабилна цена на родното производство. Освен всичко това тази година се наблюдава едно плавно покачване на торове и препарати и това най-вероятно ще окаже своето влияние върху крайната цена. Но пък от друга страна, още през миналия сезон започна внедряването на редица иновативни системи, които да редуцират потреблението на вода, да контролират прецизното използване на торове и препарати. Именно затова смятам, че тези промени в цените на торове и препарати ще бъдат компенсирани чрез използването на иновациите и дигиталните технологии, които помагат на производителите да произвеждат по-икономично и по-конкурентоспособно, а потребителите да получават един висококачествен продукт на една приемлива цена.

Цената на водата е също важен елемент. Вече няколко години се борим и апелираме тя да бъде редуцирана и да стане по-приемлива и по-достъпна.

 - А какъв е вносът на малини в страната?

Малините и черешите са двата плода, които са с положително експортно салдо. Затова годишният внос на малини е минимален и е в рамките на два-три тона, което е в периода около Нова година, когато се внася единствено от Чили. Както ви казах, по подмярка 4.1 има възможност за създаване на високотехнологични оранжерии за производство на ягоди и малини и ние сме в готовност да зарадваме нашите клиенти с пресни малини и ягоди през зимата, произведени в България.

Даже вече има изградени такива, които ще подлежат на модернизация и смятам, че от следващия сезон тази продукция няма да бъде екзотика, а ще си бъде нещо нормално за радост на българските потребители на ягодоплодни култури.

 - Какви са вложенията за създаването на декар малини?

В много случаи превишават 1800-2500 лева на декар, защото малината е многогодишна култура и повечето сортове се нуждаят от конструкция. Също така - от капкова система, от защита от градушки и други климатични явления. Така че, самото създаване на един декар малини е скъпоструващо. Срокът на експлоатация е между 6-8 години интензивна употреба. Така че, това е едно скъпо производство, но когато правилно са подбрани сортовете, пазарите и агротехниката, се постига една бърза възвръщаемост и рентабилност.

 - Оптимист ли сте за бъдещето на сектора?

Като председател на тази организация винаги трябва да бъда оптимист и съм в помощ на всички малинопроизводители. Оцеляват не най-големите, а най-адаптивните и най-иновативните.

 

Интервюто взе Диана Александрова


 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.