Николай Тодоров: Ние отворихме нишата за ядковите деликатеси в България
- Николай, кога започнахте да произвеждате деликатесите от био кашу?
В края на 2016 година започнахме, а преди това продуктът беше създаден през 2012 година. Първоначално като алтернатива на млечните продукти на моята партньорка, Мария, тъй като тя има проблем с лактозата, а пък много обича да си похапва сиренце и други млечни продукти и реши да си създаде собствен такъв, поради факта, че не можеше да намери нищо на пазара, което да удовлетворява изискванията й за вкус и качество.
Постепенно този продукт започна да придобива все по-приличен облик и беше имплементиран в менюто на първия ни проект. Имахме здравословен ресторант в центъра на София и започнахме да го влагаме в част от менюто. Хората толкова добре го приеха, че в един момент започнаха да си купуват дори за вкъщи. Съответно започнаха да идват и други наши клиенти и с търговски предложения да го продават в своите магазини, да го влагат в своите ресторанти.
Видяхме, че продуктът лека-полека става популярен, приема се добре. Решихме да се престрашим и да скочим в това ново начинание, въпреки че преди това никога не сме се занимавали с производство. Решихме, че си заслужава да опитаме да го популяризираме, защото вярвахме в него, защото е нещо различно, защото е нещо вкусно и е нещо добро за нашето здраве.
- Как се разрасна бизнесът?
Първата година бяхме в едно много малко помещение в едно село до София. Беше едва 80 квадратни метра. Там беше много сложно всичко, защото нямаше място, беше слабо оборудвано, не беше удобно за работа и като цяло беше доста сериозна борба да успеем да го пригодим за нашите нужди и да работим по този начин. Така изкарахме доста години. Едва през 2021 година се преместихме във фабриката на 1000 квадратни метра с много по-модерни стандарти. Оборудвана. Построена. Много сме щастливи, че имаме тази възможност да пораснем.
- Как успяхте все пак за кратък период от време?
За пет години успяхме да стигнем до над 12 държави. Вече имаме клиенти в арабските държави, в Азия, Северна Америка, Нова Зеландия, в цяла Европа. Това за нас е голяма гордост. Зад тази гордост стоят много години кървава пот, сълзи и всякакви емоции - от най-лошите до най-хубавите, които са неизбежни за всеки един човек, който е стартирал от нулата като нас.
- Изброихте доста държави, в които правите износ. Русия не влиза ли в списъка на тези държави? Сегашната война отразява ли се по някакъв начин на Вашия бизнес?
Няма как да не се отрази. Войната се отразява на всички ни и то във всички аспекти - икономически, социален, морален, емоционален. Войната е нещо ужасно. Не искаме да бъдем ангажирани в нея освен като страна, която би могла да помогне. В момента помагаме с хранителни продукти на бежанците, които идват от Украйна и се стараем и за в бъдеще да продължим да правим тази благотворителна мисия.
Относно руския пазар, бяхме тръгнали в тази посока, но войната отмени тези планове. Бяхме намерили партньор, който щеше да ни отвори вратата за руския пазар. Това сега това няма да се случи.
- Голямо предимство е това, че сте семейна фирма, нали?
Така е.
- Всъщност, кои сте съдружниците?
Собственици сме аз, моята съпруга Стиляна и нейната сестра Мария. Това сме хората, които стартираха борбата за нещо свое. Чрез предприемачеството ние сбъднахме нашите мечти. Първо, мечтата на Мария беше да има ресторант, защото тя е много добър кулинар. Ние повярвахме в нея и я подкрепихме. Сбъднахме я и оттам надградихме към нещо по-голямо, защото тази мечта прерасна във философия, чрез която искахме да предложим здравословен начин на живот. Чрез ресторанта обаче не можеш да стигнеш до повече от 50 до 100 души на ден. Чрез нашия авторски продукт това вече е възможно, защото мащабът е съвсем различен и наистина можем да променим света на храните, както правим в момента, тъй като преди нашата пазарна поява в България такъв продукт не съществуваше. Ние отворихме нишата за ядковите деликатеси в България. След нас се появиха други фирми, които произвеждат подобни на нашите продукти и мисля, че това е нещо чудесно, защото това са качествени, здравословни и чисти продукти, които имат много висока добавена стойност за хората, които не могат да консумират млечни продукти, както и за хората, които се грижат за стомашното си здраве.
- Защо направихте и следващата крачка да бъдете и био?
Ние вярваме, че биосертифицираните продукти са по-добри. Ние работим в тази посока да ги популяризираме. Сами си отглеждаме закваската, за разлика от всички други конкуренти, които ползват заводски закваски. Нашата закваска е авторска разработка и тя се случва само с биосертифицирани продукти. Използваме стартерни култури от биосертифицирано земеделие.
- Вие, като биопреработватели, не получавате европейски субсидии, за разлика от биопроизводителите. Това проблем ли е за Вас?
Ние никога не сме разчитали на субсидиите, може би заради моята житейска философия, че трябва да разчитам повече на себе си, защото по този начин развитието ни ще бъде по-устойчиво. Не сме търсили субсидии през годините. Единствената помощ, която сме получавали, беше когато стартирахме като млади предприемачи. Участвахме в едно състезание за предприемачи, където получихме безвъзмездна финансова помощ в размер на 20 хиляди лева, която ни помогна да стартираме.
Преди няколко месеца участвахме в една програма за сертификация на нашето производство по най-високия стандарт за храни IFC и там също имахме частично финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. Това са реално помощите, които сме ползвали досега от страна на неправителствени организации или финансови институции.
Към европроектите съм бил винаги скептичен и съм гледал да се оправям сам. Може би това е грешка, защото виждам, че има много какво да научи и да използва човек, което да превърне в конкурентно предимство за собствения си бизнес.
- Все пак в следващия програмен период не е ли редно да се подкрепят и преработвателите на биопродукция, защото има такъв вариант. Примерно, при класиране по интервенция на преработка да се дават повече точки на биопреработватели.
Абсолютно. Мисля, че това е справедливо, защото това, че ние сме преработватели, не значи, че полагаме по-малко усилия, отколкото биопроизводителите. В чужбина биопреработвателите също се ползват с преференции и помощ от държавата, което пък на нас ни се отразява негативно, защото на чуждия пазар губим конкурентност, тъй като другите производители имат едно рамо допълнително, на което ние не можем да разчитаме в момента.
- Стигнахте ли тавана на мечтите?
О, не. Има много накъде. Наистина трябва много да мечтаеш и много още да работиш, за да сбъдваш мечтите си, но мога да кажа, че доста мечти сбъднахме за пет години и още много ни предстои да сбъднем и най-важното е да сме здрави и щастливи.
- Да Ви питам какво предстои?
Местейки се в това ново, голямо място, разбира се, вече имаме много по-големи мечти за разрастване на производството, за нови продукти. Така че, много ни се иска да разширим портфолиото си хоризонтално и вертикално. Това ще рече, от една страна, да увеличим обемите на производство, от друга страна - да предложим нови интересни продукти. Можем да предложим зрели деликатеси с по-дълга ферментация, които са близо до твърдите бели сирена. След това планираме да произвеждаме кисели млека, майонези и още продукти, които не съдържат лактоза, но имат наситен млечно-кисел вкус.
- Съпругата Ви я видяхме да работи наравно с работниците.
Точно така. Много е важно да не губиш връзката със своя екип. Ние им казваме колеги, екип, защото ги чувстваме така. Те не са ни работници и много често работим рамо до рамо - те зависят от нас и ние зависим от тях. Неслучайно продължаваме да работим с екипа, с който сме стартирали. При нас няма текучество, за което сме щастливи и за което полагаме доста усилия.
