Държавата много години неглижира групите и организациите на производители, твърди зам.-председателят на Добруджанския овощарски съюз
- Г-жо Търпанова, казвате, че сте притеснени за реколтата заради необичайното време…
Климатичните промени все повече се усещат в нашето производство. Заради изключително топлата есен, имаме начало на развитие на плодната пъпка. Това значи, че оттук нататък пъпката няма да може да издържи на много ниски минусови температури, които са обичайни за сезона. Ще имаме замръз и поражение върху плода. В тази връзка сме поискали от МЗм да бъде направена промяна на програмата за зимните пръскания за превенция на заболяванията през сезона.
До момента програмата даваше възможност да имаме едно пръскане срещу една болест за една култура в една фенофаза на развитие на пъпката. Проблемът е, че не при всички овощни видове има регистрация на препарати в двете фенофази. При условия на топла есен и удължаване на вегетацията през пролетта се налага да правим две пръскания. Имаме случаи, когато от спяща пъпка до набъбването й периодът е от порядъка на месец. Това принуждава производителите да правят две, понякога три пръскания, което е практика. Имаме становище от Института по овощарство, че действително трябва да се вземат мерки във връзка с тези климатични промени.
Другото е, че нашите производители могат да ползват все по-малко препарати, които щадят околната среда. Ще ви дам пример с кайсията. Тя се напада от три болести, но производителите на кайсии могат да бъдат подпомогнати само за едно пръскане, понеже заболяването се предполага, че ще се покрие с тези препарати. Но това не е така. Още миналата година поискахме промяна в програмата. Т.е., да се даде възможност срещу една и съща болест в една и съща фаза да са разрешени две пръскания с едно и също активно вещество, защото заради климатичните промени и дългите фази на растенията, в момента се налага да се правят две пръскания. Доколкото знаем, Агенцията по храните работи в посока тази програма да бъде съобразена с промените в климата. Да се съобрази с това да бъдат включени и органични продукти, които да се ползват за разграждане на растителните остатъци, понеже не орем, и да можем да намалим разпространението на болестите. Надяваме се Националната програма за държавна помощ за зимните пръскания да бъде съобразена с климатичните промени и с екологичните амбиции на Европа.
Иначе схемата е добра. Бюджетът вече е малък на фона на растежа на цените. Миналата година поискахме да бъде увеличен. Понеже беше краят на програмния период, увеличиха го с 20 процента.
Прекалено малко са схемите, по които нашите производители могат да бъдат подпомагани. В Западна Европа, освен европейското финансиране, нашите колеги получават много допълнителни държавни помощи и облекчения от данъци. Например, Полша стана световен производител на ябълки, благодарение на националната политика за подкрепа производството на ябълки. Ние няма да станем велики производители на плодове и зеленчуци, но поне да спрем да си губим производителите. Да спрем да намаляваме площите с плодове и зеленчуци. Полското зеленчукопроизводство - вие го виждате, не можем да кажем, че произвеждаме зеленчуци полско производство. Сливата и десертното грозде. Три години говорим, че сливата и десертното грозде са важни за страната. За производство и преработка на слива имаме мощности. Пет години площите падат. Производителите намаляват и сега в стратегическия план виждаме, че те ще бъдат подпомагани на 50 процента от производителите на други овощни видове и със ставка, която е почти колкото ставката на неплододаващите градини. Сливата е индустриална стока, обаче тя се купува на много ниска цена и разходите за производството й не са малки. Бране, резитби и накрая да го доубиеш този сектор. Десертното грозде стана бутиково. Дали е по-изгодно да се внася? Нямате си представа, когато млади, ентусиазирани хора тръгват да правят една овощна градина - с какъв мерак четири, пет години ги гледат и накрая няма на кого да продадат продукцията. И да го заложат така в стратегическия план, че да ни поставят в положение да обясняваме на производителите, че за тях е по-добре да не кандидатстват, отколкото да продължат да губят пари. А като не кандидатстват са още по-малко конкурентоспособни.
- През групи и организации на производители не е ли по-лесна реализацията?
Държавата много години неглижира групите и организациите на производители. Типичен пример. Мярката за намалена употреба на пестициди. Когато искаш да сдружаваш хората, освен продажбата на стокови борси и тържища, трябва да бъдат включени групите и организациите, които да изкупуват в съответния район. Преработвателните предприятия. Просто това е поредица от неглижиране на сектора. Трудно е българинът да се сдружава. Законодателството ни е такова. Действително средства по пазарните мерки има. В новия стратегически план са заложени както за плодове и зеленчуци, така и за сектор мляко и месо, но правилата са много трудни. Много важно е производителите да са сигурни, че ще останат в бранша. Има производители, които се отказват, а ангажиментите са големи. Имаме нужда от законодателни промени, за да могат групите и организации на производителите да станат устойчиви, да могат да работят.
- Нужни са промени в законодателството, защото сега ви третират като свързани лица.
По програмата за развитие на селските райони, ако примерно, в една организация на производители има шест души с по 15 процента дял, ако организацията направи инвестиция, автоматично възможностите на производителите да участват по тази мярка се намалява с процента на участието им в организацията. По-тежък е парадоксът с държавната помощ за растениевъдна продукция - 120 хиляди е подпомагането, 240 хиляди е таванът на инвестицията. Ако шест производителя си купят сортиращи машини поотделно, те ще вземат по 120 хиляди лева. Ако организацията обаче купи, автоматично лишава производителите от техния дял да участват. И това е тенденциозна политика, която е водена през годините. С тази политика държавата ги принуждава да правят частни, самостоятелни инвестиции, а не да се обединяват.
По отношение на свързаните лица действително проблемът е голям, защото има фамилии, които искат да се сдружат. Примерно, има 10-15 производители, които искат да се съберат, обаче роднински връзки не може да има повече от 40 процента в организацията. Докато държавата не даде възможност тези организации да направят общи бази, общи хладилници, а не членовете им да правят и да се ползват от организациите, няма да тръгне. Ето сега афишират, че пак организациите са приоритетни. Пари има по пазарните мерки, но не са работещи, защото производителите се отчайват и се отказват.
