От 4500 дка, намалих лозята на 1700 дка, казва Калин Иванов, член на УС на Националното сдружение на българските лозари
Разкажете за Вашето стопанство, къде се намира?
Намира се на брега на река Дунав в две села, много красиви и китни - Долно Линево и Станево. Винени лозя отглеждам вече 18 години.
Колко декара?
Бяха 4500 декара, но изкорених голяма част. 1700 декара останаха. Вече няма перспектива, но се надяваме да се промени тази тенденция. Сортовете са голямо разнообразие - Мерло, Каберне Совиньон, Рубин, Сира, Пино ноар. От белите - Траминер, Совиньон Блан, Шардоне, Мускат Отонел, Тамянка, Врачански мискет.
Защо редуцирахте лозовите масиви?
Защото няма целенасочена държавна политика в сектора и аз на този етап не виждам перспектива. През 2007 година 4500 декара ги отглеждах със 700 души. Сега няма работна ръка. Ние изнемогваме и не можем да плащаме заплати и нашите работници търсят препитание другаде.
От друга страна, много не обичам да се говори за пари, но парите са част от тези политики, защото колегите от Западна Европа са субсидирани доста добре. Има години, в които получават нулева себестойност на продукцията, а ние сме на един пазар, където няма мита и няма как да бъдем защитени. Нашата себестойност тази година с прибиране на гроздето е 1.20-1.30 лева на килограм. Субсидията до миналата година беше 27 лева на декар. Единственият отрасъл в България, който няма право на национално подпомагане е лозарството. Нямаме пазар. Себестойността е прекалено висока. Разходите непрекъснато се повишават.
Кой не иска да има гроздо- и винопроизводство у нас?
Естествено, че силните в този бранш като Италия, Испания, Франция и други държави, които защитават своите производители. Лобират за тях. Отстояват си интересите. От друга страна, е безхаберието на нашите политици.
Преди няколко години сте изнасяли вино за няколко европейски държави. Това вече не се случва…
С винения бизнес приключих.
Държавата какво прави по отношение на това да лобира за намирането на пазари?
Държавата нищо не прави. Мерки като Популяризиране в трети страни са абсурдни.
Да Ви попитам за мярката Събиране на реколтата на зелено, с какво е полезна?
Аз съм много против това – не може да гледаш един продукт и накрая да го унищожиш. За част от колегите беше някакво спасение. Много малка част от тях обаче участваха, защото не всички отговаряха на условията, но какъв е резултатът, не мога да Ви кажа. Едва ли се е освободило място на пазара, че да има хората къде да си реализират продукцията. На всички лозари тази година ни остана страшно много продукция.
Към какво трябва да са насочени българските и европейските политики за насърчаване на лозаро- винарския сектор?
Европейските политики са насочени към дигитализация, цифровизация. Ние имаме нужда на първо време от краткосрочна политика, която да може поне частично да ни изравни субсидиите с европейските, за да оцелеем.
От какви инвестиции имате нужда най-много?
Имаме нужда от напояване, от съответната селскостопанска техника. В следващия програмен период е предвидено да има такава лозарска техника, но без трактори, освен ако не са електрически.
Как ще изпълните изисквания за намаляване на пестицидите в лозарството?
Аз не мога да знам какъв ще е резултатът, но това ще е условие да се вземат някакви жълти стотинки като подпомагане. Хубаво е като идея. Всеки един продукт, произведен с по-малко пестициди, е по-добър за здравето на хората. Колко ще се изпълнява и колко няма да е проформа е отделна тема.
Не съм решил дали изобщо ще участвам по тази мярка за намаляване на пестицидите. Ние сме в такива климатични условия с непрекъснати валежи, специално в нашия регион, как ще си позволим да отглеждаме лозя без пестициди. Трябва да е абсолютна суша, за да можеш да ги намаляваш. С какво да ги заместиш при положение, че има агресивни болести и неприятели като мана, брашнеста мана и различни акари, инсекти и как ние да се справим с тях?
Вие осигурихте ли пазар тази година за Вашата продукция?
Частично. Една част не успях да обера - стои си, а голямата част се компрометира от валежи и от градушка.
Какво ще се случи след 10 години с лозарството?
Аз мога да Ви кажа през следващите 3-4 години какво ще стане. Преди 20 години лозята бяха 1,6 млн. декара, тази година за подпомагане са заявени 160 хиляди декара. С хиляда процента са намалели лозята. Всяка година се изкореняват по 40 хиляди декара. Ако се запази този темп, след 4-5 години ще има само бутикови насаждения. Това ще е. Надявам се да не се случи. Ние за това се борим.
Защо изсипахте грозде пред МЗм по време на протеста? Какво искахте да покажете?
Искахме да видят как изглежда компрометирано грозде. Сложихме и карамфили. Беше като помен на българското лозарство.
Интервю на Диана Александрова
