Винаги сме били коректив и се надяваме на конструктивен диалог, казва Илия Проданов, председател на УС на НАЗ
- Доволни ли сте от новината, че срокът на забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 г.?
Напълно икономически логично е да не очакваме много голям ефект от тази забрана до 15-ти септември, тъй като тя не включва олиото.
- Защо поискахте забрана на рафинирано и нерафинирано олио?
Защото в момента се забелязва ръст на вноса на нерафинирано олио. Само за последната седмица са внесени над 10 тона нерафинирано олио, което е консумацията за един месец на държавата. Така че ясно си проличава това, че преработвателите в момента заместват суровината с нерафинирано олио и просто рафинират, като така си запълват пазарите.
- Как трябва да се постигне баланс в условията на свободната пазарна икономика?
Земеделието гарантира националната сигурност на всяка една страна. Войната в Украйна, рано или късно, ще свърши и пазарите ще се урегулират, всичко ще си дойде на мястото, но дотогава ние трябва да имаме оцелял земеделски сектор в България.
- Кои са работещите мерки?
Трябва да се разшири списъкът, като се включат няколко продукта, за които много пъти говорим - това са рафинираното и нерафинираното олио, плюс сухото мляко и меда, защото тези сектори в момента страдат страшно много и никой в Европа явно не забелязва това.
- Много пъти се отправиха обвинения към вас, че сте задържали продукция, за да чакате по-добра цена, но продукцията е произведена на висока себестойност и реално ли е да дочакате справедливата за вас цена?
За старата реколта ситуацията е доста отчайваща. В момента колегите са на ръба да продават. Нямат кой знае какъв избор. Първо, поради липса на оборотни средства, второ - поради липса на място къде да съхраняват идващата нова реколта. В момента тези мерки касаят и новата реколта, защото, ако говорим за себестойност, при нея ситуацията е още по-трагична. Тази година себестойността ни ще бъде още по-висока, а в момента цените на борсата са много ниски - 350-360 лева за тон пшеница. Аз не вярвам някой колега да успее да достигне под 530-540 лева себестойност. При слънчогледа в момента цената е 630-650 лева. Себестойността му е около 980 до 1000 лева за тон. Математиката е много ясна.
- Ще има ли фалити?
Абсолютно е възможно да се стигне до голям брой фалирали фирми, дано да не се случи, дано да се подобри пазарната конюнктура, но не виждаме засега такива индикации. Може би е успокоение, че все пак цените на суровините донякъде паднаха и ако успеем да вземем нормална цена тази година, може би за следващата ще има по-нормална обстановка за производство.
- Имаме ново Народно събрание и нов земеделски министър. Първо да кажете доволни ли сте от това, което служебният министър Явор Гечев направи, за да помогне на бранша в тази кризисна за него ситуация?
Министерството, в лицето на служебния министър, се опита да свърши каквото му е по силите. Все пак, говорим за служебно правителство – няма законодателна инициатива, няма работещ парламент. Не искам нито да критикувам, нито да хваля работата на който и да е министър, ние като асоциация сме единствено коректив. Надяваме се редовното правителство, в лицето на новия министър Кирил Вътев, да подобри политиката спрямо земеделския бранш, да продължи да защитава националния интерес на нашите производители, за да останем един стабилен земеделски бранш и националната сигурност да е защитена.
- Кое е първото нещо, което новият земеделски министър трябва да направи и какво е важно, за да води едни успешни политики?
На първо място е екипът, с който ще работи. На второ място, това е политиката, която ще предприеме спрямо браншовите организации. Ние имаме голям експертен потенциал да даваме становища, да подпомагаме работата на министерството и естествено, най-важното е да се ограничи политическият натиск. Господин Вътев е познат в сектора, но това какъв човек си в бранша няма нищо общо с това какъв министър ще бъдеш, само действията му ще покажат. Ние се надяваме на един конструктивен диалог занапред, за да можем да работим в името на целия земеделски сектор.
Автор: Анета Божидарова
