Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България
- Бъдещата Обща селскостопанска политика е на дневен ред. Какви да бъдат приоритетите?
Още през 2017-та година Асоциацията на земеделските производители в България пое инициативата за изработването на обща позиция. Успяхме да привлечем неправителствени организации. Образувахме т.нар. „Национален земеделски форум“, в който се включиха по-голямата част от браншовите организации. Тогава получихме подкрепата и на министерството. Те също се включиха с експерти. Ние изработихме една обща позиция за бъдещето на ОСП, която след това прерасна и беше приета и от българското правителство. Ние ще се борим и ще отстояваме нашата позиция. На първо място, ние сме за запазването на подкрепата за земеделските производители. Една от нашите позиции, за която настояваме, е изравняване в начина на подпомагане между стари и нови членки. Въобще този исторически подход да бъде премахнат, защото още с влизането ни в ЕС ние започнахме с 25% подкрепа, в сравнение със старите страни членки. Няма как да бъдем конкурентни на един и същи пазар, когато едните получават 100%, а другите 25%.
Желаем обвързаната подкрепа също да бъде запазена, защото тя даде ефект в България. Заложено е всяка страната със своя национален стратегически план за развитие на земеделието да има една по-голяма самостоятелност при взимане на решения. Ако всичко бъде сложено в обща рамка, това може да е полезно за една страна, за друга - не. Най-болезнената тема е тази за таваните при директните плащания. Ние сме против да има тавани. Много се надяваме да бъде дадена възможност страните да избират. Притеснително е, ако таваните бъдат наложени. Ще се наложи преструктуриране на българското земеделие. Трябва да се съобразяваме това, че селските региони обезлюдяват. Няма млади хора в земеделието, не само в България, но и в Западна Европа. SWOT анализите, които бяха направени, не ни казаха нищо ново. Ние всеки ден сме на терен и виждаме проблемите. За нас е по-важно така да бъде изработен националният стратегически план, че да има ефект от ресурса, който ще бъде насочен. Давам ви пример. Още в миналия програмен период SWOT анализите показаха, че има застаряване на населението в селските райони и липса на работна ръка. В същото време България заложи в правилата за кандидатстване по отделните мерки новите работни места да носят много точки. А реално няма кой да заеме тези работни места.
- Зърнопроизводството е един от най-конкурентните сектори у нас. Как се стигна дотам?
За зърнопроизводителите не е направено нищо конкретно, за да бъдат подкрепени или побутнати напред. През 2001 г. стартира програма САПАРД. Тогава земята пустееше. Нямаше кой да я работи. Земеделието не беше атрактивен бизнес, както сега. В продължение на години имаше изоставена земя. Когато стартира програма САПАРД, най-бързите и лесни проекти бяха тези за машините. Тогава започна внос на машини. Всички по-будни хора, които се занимаваха със земеделие, както и тези, които се занимаваха с друг вид бизнес, виждаха, че има пустееща земя, виждаха, че могат да си купят и машини при по-атрактивни условия. 50% беше подкрепата по програма САПАРД. Те започнаха да се занимават със зърнопроизводство, защото е механизирано. От друга страна, имаше и кооперации. Имаше и фермери, които гледаха животни, зърно, лозя, овощни градини, зеленчуци. Заради конюнктурата на пазара имаше няколко силни години, в които зърното беше на по-високи цени. В САЩ беше даден приоритет на възобновяемите енергийни източници. Бяха направени много предприятия за биодизел, биоетанол. Това като мода се пренесе в Европа. На международните борси маслодайните култури и зърното държаха високи цени. В един момент дори тези, които имаха овощни и зеленчукови градини, ги ликвидираха и започнаха да гледат зърно. По-евтино, по-бързо, по-механизирано. Липсата на работна ръка също оказваше влияние. Така се разви всичко. По време на предприсъединителния период никой не ни слушаше. Нещата можеше да се развият по съвсем друг начин и да се намери някакъв баланс. Но земеделието се развиваше по пътя на най-малкото съпротивление, защото никой не обръщаше внимание на това, което се говореше. Години след това се вижда крайният ефект. Какво се получи. През 2007 г. ние станахме член на ЕС и тогава подкрепата не е вече на тон произведена продукция, както всички очакваха, а на хектар. Понеже зърнопроизводството се развива на големи площи, повече пари и повече субсидии отидоха при хората, които гледаха по-големи площи. Това още повече ги насърчи и по този начин се получи уедряване. След като започнаха да се дават субсидии на площ, ние много държахме да се вкара правното основание. То беше въведено едва през 2010 година. Преди това нямаше такива изисквания и всеки можеше да си начертае парцели и да получи подкрепа. Затова в един момент се получи такъв дисбаланс. През последните години се правят опити да бъде преодолян с обвързаната подкрепа. Ние винаги сме подкрепяли тези опити. На последния Комитет по наблюдение отново подкрепихме и биопроизводителите, и малките и средните производители да получат повече средства по мярка 4.1. Ние смятаме, че това е правилният начин.
- Може ли да кажем, че зърнопроизводството е конкурентоспособно благодарение на европейските средства?
Това можем да го кажем за целия сектор, не само за един отрасъл. Всички по-големи инвестиции в сектора след 2000 година са направени с европейски средства. Може би има едно-две изключения в цялата страна. Разбира се, към тези европейски средства има привлечен много голям ресурс, било то банков или собствен. Когато беше строителният бум, имаше много строители, които имаха ресурс и го инвестираха в земеделието. Направиха паралелен бизнес. Всичко това е една индустрия, към която трябва да се подхожда много отговорно.
- Говори се за „Зелена сделка“, нови правила и мерки. Може ли No-till технологията, която набира популярност в България да залегне като зелена практика, при която се запазва въглеродът в почвата?
По принцип може и нашата асоциация ще настоява за това. Да накараш хората да променят начина си на мислене, да се откажат от едно традиционно земеделие, което в предавано от баща на син, може да стане чрез финансов подход. Асоциацията ни ще настоява No-till и други подобни щадящи технологии да бъдат подкрепени с финансови стимули. По този начин парите ще отиват реално в смяната на технологиите и в подкрепа на хората, които опазват почвата, природата и намаляват въпросните вредни емисии.
- Какъв е Вашият опит в прилагането на подобни технологии?
Аз съм един от първите в България, който се занимава с Nо-till технологията. Вече 5 години. Убедил съм се, че това е правилната технология. Ние въобще не ровим земята. Само сеем и прибираме. Нямаме никакви обработки. Разделих половината от земята. На едната половина прилагам Nо-till, за да видя какъв ще бъде ефектът. Като добиви и производствени резултати почти няма разлика, но има икономия на разходи. Също така, почвата стои по-добре. Много по-структурирана е вече. Имаме жива почва. Това нещо е научно доказано. Всъщност преповтаряме природните закономерности в почвата. Природата сама възстановява почвата си. Благодарение на растителността върху нея няма почвена ерозия. В самата почва се създава добра биосреда
- Нови технологии, дигитализация на сектора. Какво е Вашето отношение?
Прилагаме всичко ново, което се появи. Върви се напред. Трябва да се привличат повече млади хора, които много по-бързо ги прилагат. В настоящия програмен период нямаше как да бъдат подкрепени проектите на някои стопани за машини. По начина, по който бяха разработени правилата и самото точкуване, един зърнопроизводител не можеше да събере необходимите точки. Не е конкурентен. Хубавото е, че има различни варианти за получаване на финансиране. Самата земеделска земя може да бъде използвана за обезпечение на кредити. Всеки, който имаше нужда от трактор, си е купил трактор. В предишния програмен период достъпът беше по-лесен. Главно се купуваха машини. Много по-малко ресурс беше насочен към ферми с животни, за зеленчукопроизводство и овощарство. Надявам се, че когато започне разработването на правилата за новия програмен периодq да се потърси балансът, така че да има и за еднитеq и за другите.
- Някои зърнопроизводители започнаха да отглеждат животни, зеленчуци, трайни насаждения. Какви са Вашите наблюдения?
Производителите няма как да не започнат да търсят някаква алтернатива. По време на бума, когато всички искаха да се занимават със зърнопроизводство, имаше машини и земя. Но имаше и високи цени. Сега цените са ниски. Себестойността е висока. Всеки вече търси някаква алтернатива. Тези възможности се намират в някаква друга дейност, която отново е свързана със земеделие. На Запад всички, които отглеждат зърно, имат и животни и продават от животните. Това отново зависи от цените и пазарните условия.
- Не е ли това ролята на директните плащания? Да подкрепят доходите при загуби.
Това никой не го оспорва. Няма как да сме еднакво конкурентни с например с немските фермери, при положение, че те си получават 100% подкрепа, а ние 25%, а на пазара продаваме на една и съща цена. За това едно от нашите искания е да се изравни подкрепата. Ние искаме преките плащания да бъдат от европейския бюджет и да са еднакви за всички страни, а не да има съфинансиране от националния бюджет и всяка страна да си определя съфинансирането. Има страни, които имат по-големи възможности. Те могат да си направят националното съфинансиране с повече пари.
- Земеделието е рисков бизнес. Какво е Вашето отношение към управлението на риска? Ще бъде ли създаден за гаранционен фонд за борба с градушките?
Доста сме говорили на тази тема. Няма как да се случи това, ако ние не участваме. Трябва ние също да дадем своя дан. Създавайки това нещо, ще можем да ползваме и парите по този гаранционен фонд. И да ползваме парите, които от ЕС се заделят за управление на риска. Към момента имахме средства за управление на риска, обаче нямаше как да ги поискаме, защото нямаме структура насреща. Смятам, че визията на министерството е в правилната посока. През 1997-1998 г. аз ходих до Аржентина да им покажа опита на България, а сега ние отиваме да черпим опит от тях. Защото те през тези 20 години са се развили. Те са пример. В делегацията, водена от министър Танева, имаше и зърнопроизводители, за да видят на място как се случват нещата. Няма лошо, че ще почерпим от техния опит, но трябва да участваме, за да има превенция. Не може само да чакаме държавата нещо да направи за нас. Първоначално застрахователите бяха поели ангажимент да участват. Изразиха желание да се включат. Това беше най-логичното, но се дръпнаха. Позицията им е непреклонна и те няма да се включат. Но ние производителите може да се включим и може да убедим и останалите колеги да се включим с някакви средства. Това ще бъде пресметнато. Ще може да привлечем и ресурс. Ще бъде създаден този компенсационен фонд и ако на някой му се наложи, той ще бъде обезпечен.
- Какво ще представлява този гаранционен фонд?
Всеки земеделски производител внася пари на декар, държавата внася и от европейски фондове се пълни. С тези пари първо ще се развият едни инвестиции за ракетни площадки. Там, където ще бъде със самолетна обработка, да се закупи цялото необходимо оборудване. И ако градоносен облак нанесе някъде щети, да се използват тези средства. В крайна сметка земеделският производител, който си е платил, да бъде обезщетен. Сега тръгва облака от Видин. Започват да го обработват, стрелят го. Той преминава Видин, Монтана, Плевен. Когато излезе извън района на Плевен, където вече не стигат ракетите и ги смазва. Тези хора, при които е паднала градушката, чакат следващата година. Повечето не се застраховат и нямат помощ отникъде.
- Как ще убедите зърнопроизводителите?
Трябват разговори.
- А Закон за борба с градушките?
Нещата са свързани. Законът не е реализиран, защото според мен все още няма пълна яснота по отношение на самите механизми и методи. И не всички колеги са съгласни. В крайна сметка законът се прави, за да даде някакъв ефект. Ако е негативен, по-добре да не се променя нищо. Аз попадам в район, който се пази от ракетни площадки. Но това е само една четвърт от страната. Идеята е да се покрият 90% и градовете.
- Какво влияние оказа ОСП за два програмни периода - нека направим обобщение?
Единици са тези, които са направили нещо без програми. Благодарение на ПРСР в страната влязоха пари. Обликът на селското стопанство е различен. По първи стълб се дават плащания на площ, по втори стълб има възможности за инвестиции. Надяваме се да има прехвърляне на средства от 1-ви към 2-ри и обратното. Тук въпросът е в детайлите. На кои сектори ще се даде приоритет в новия програмен период. Хубавото е, че всяка страна ще може сама да решава.
- Ще бъде ли чут гласът на браншовете като Вашата асоциация?
Надявам се. Винаги, когато не сме били чути, времето е показало, че сме били прави. Ние неслучайно правим форуми, където се дава възможност всеки да даде мнението си. Смятам, че имаме добра комуникация и с други асоциации.
