Износът е по-добрият вариант за производителите на фъстъци
Веселин Хаджийски от село Кочево от пет години отглежда фъстъци, към момента има 500 дка с тази култура.
- Фъстъците каква селекция са?
Садовска и в момента си правим наша селекция, която искаме да размножаваме, за да сме по-гъвкави с пазарите, защото добивите зависят от селекцията.
- България е била много голям производител на фъстъци, но сега площите са намалели. Защо производителите са се отказали?
Културата изисква много ръчен труд и много хора се отказват, защото не могат да си позволят да си вземат машини и комбайни. И когато има внос на евтин фъстък от Китай и Аржентина, българският фъстък идва по-скъп и пазарът става по-труден и затова хората се отказват да отглеждат фъстъци. В Садово в почти всяка къща гледаха фъстъци, сега производителите се броят на пръсти.
- Вие къде намирате пазар?
Аз се опитвам да разработя своя марка, като съм си направил цех за печене и пакетиране и се опитвам да ги реализирам сам в България. Но смятам, че износът е по-добрият вариант за производителите.
- За кои държави изнасяте?
В момента изнасям само за Англия. Имам запитване от Германия.
- Италианците са влюбени в Садовския фъстък. Какви качества има той?
В света е най-вкусен българският фъстък. Много е маслодаен. Няма нищо общо с китайския и аржентинския. Българският фъстък наистина е уникален.
- Ако някой тепърва реши да се захване с тази култура, за какви трудности трябва да е подготвен?
Трябва да се допитва до нас, които вече сме в този бранш. Има доста тънкости. Да пробва и ако му хареса, трябва да се влюби в тази култура, защото е наистина трудоемка. Много е важно прибирането. Ако има дъждове – ядката покафенява и става непродаваема.
- А болестите по културата?
Болестите не са толкова страшни. Имаме една гъсеница, която създава малко проблеми, както и фузариума, но вече семената са селектирани да издържат на тази болест и нямаме сериозни проблеми за момента. Също така, трябва да се направят анализи на почвата и pH да не надвишава 7.5. Почвата трябва да е песъчлива, защото когато е в чернозем, фъстъкът развива силна коренова система и после при ваденето има сериозни проблеми. Остават много фъстъци в земята, което е загуба.
- Какъв е добивът от декар?
Средният добив е около 150 кг от декар, но за да ги получиш, трябва да влагаш торове, препарати, поливки. Ако не поливаш, добивът пада под 100 кг.
- Имате ли браншова организация?
Направили сме. Около 30-40 човека сме.
- Този сектор получава ли някакви субсидии?
Нямаме субсидии и подпомагане. Фъстъкът се води азотфиксираща култура и получаваме едни десет лева на декар като люцерната, а себестойността е сериозна, защото при фъстъците се влагат по 70-80 кг торове на декар. Много е ръчният труд, плащаме и високи надници.
