Защо вносно розово масло от трети страни се продава като българско, пита председателят на сдружение Българска розова долина
- Поредна трудна година за бранша, с какви очаквания ще стартира розоберната кампания?
Миналата и по-миналата година проблемите в нашия бранш достигнаха до своя пик, като доста от преработвателите фалираха, тази година ще отворят едва 50% от дестилериите. Миналата година цената на цвета падна на 1,50 лв. при 2 лв. себестойност, заради което се изкорениха доста от градините. Хората масово се отказват. Не че не искат, просто не могат да издържат вече.
- Каква ще бъде цената на розовия цвят тази година?
Стартираме на 2,50-2,60 лв./кг, което е огромен успех в сравнение с миналата година.
Проблемът е, че допуснахме основни наши клиенти и конкуренти, като държави, да отворят производства в България и производството на цели държави започна да минава през България. Ние по този начин загубихме европейския и американския пазар. Конкурентни държави искат да неглижират българското качество, за да можем да изчезнем от световната сцена. Единственият пазар, който ни остана, беше Китай, но през 2017 г. разбрахме, че само българската роза не е в разрешителния списък за внос в Китай. Пет години работим за решаването на този проблем. Аз от пет години продавам в Китай. Но трябва държавата да гарантира за качеството, защото последните години наблюдаваме внос на масло от Молдова, от Турция, Мароко, което се продава като българско. А тяхното е по-некачествено. Апелът ни към държавата е да има контрол на вноса на етерични масла от страни извън ЕС.
- Държавата заинтересована ли е от този проблем?
За първи път тази година ББР и държавната лаборатория осигуриха 20 млн. лв. оборотни средства за 20 дестилерии за период от три години. Всяка една фабрика може да вземе до 1 млн. лв., депозирайки розовото масло като залог.
Също така влязохме в контакт със социалното министерство и бюрата по труда и сме напреднали с разяснителна кампания как да се подсигури работна ръка.
Когато ползваме безработни от борсата, имаме гаранция, те ще идват на работа, тъй като ако не дойдат, ще си изгубят помощите. Там можем да бъдем по-спокойни за цената за труда.
- Миналата година каква беше надницата на един работник берач на розов цвят?
Берачите под един лев няма да берат каквато и да е годината. И от там дойдоха големите проблеми, защото на места искаха 1-1,20 лева. Ако розопроизводителят не се съгласи, той е заложник и утре никой не отива да му бере розите и те просто окапват на земята.
- Инвестират ли се европейски средства в дестилериите?
Ако си купят някоя дребна машина и това е. Има дестилерии, които са направени по проекти и въобще не са пуснати, защото технологично не могат да тръгнат. Бяха изградени и много дестилерии от хора, които не са в бранша. След това на тях им трябва адски много време за да разберат процеса, защото дестилирането е нещо сложно като процес и не може да се научи с един сезон. Те след това се сблъскват с огромни проблеми. Има дестилерии, които са направени по програми и които работят. Има и дестилерии, които все още не могат да ги пуснат и да тръгнат да извадят розово масло.
А по отношение на производителите на розов цвят ние имаме конкретно предложение към МЗм подпомагането да става не на декар, а на килограм цвят. Всеки един преработвател и производител дава декларация в МЗм и те знаят точно колко рози къде и как са предали и е много лесно да подпомогнат тези които работят, а не тези, които просто чертаят.
