Защо производителите на десертно грозде и сливи ще получават с 50 % по-малко обвързана подкрепа в сравнение с производителите на череши и ябълки?
Г-жо Гроздева, на последната пресконференция, организирана от браншови организации в сектор „Плодове и зеленчуци“, на която обявихте, че искате промяна по стратегическия план, стана ясно, че куца диалогът с ръководството на министерството. Според Вас на какво се дължи това?
Според мен този проблем е възниквал неведнъж през изминалите 10-15 години. Конкретно за изпращането на стратегическия план проблемът идва от там, че земеделската общност като цяло не е информирана от МЗм какво се готви в този план. Липсваха много разяснителни кампании, които трябваше да се проведат на по-ранен етап, така че хората да знаят какво ги очаква. Трябваше да има една широка обществена дискусия, а това не се случи.
В каква посока настоявате да се промени обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?
Много е важно да се промени така разписаната обвързана подкрепа в стратегическия план, защото, що се касае за плодове, те са разделени в две групи, като основната са череши, праскови, ябълки, кайсии, а втората група - десертно грозде и сливи, която е с 50 процента по-ниско подпомагане от това на основната група. Напълно икономически и логически необосновано. В отговор на въпроса защо имаме втора група десертно грозде и сливи, идва аргументът - рентабилност. Когато изчисляваме рентабилност, ние не можем да гледаме само разходната част на едно производство. Ние трябва да вземем предвид и приходната част на това производство и ако черешите например са култура, при която приходите са по-високи като абсолютна стойност, то при сливите продажната цена е по-ниска - да кажем 5 пъти по-ниска от тази на черешите. Затова ние не можем да кажем, че сливи и десертно грозде са по-рентабилни от праскови и череши и ние ще намалим обвързаното подпомагане на сливи и десертно грозде по тази причина. Това трябва да бъде променено.
В 48-то Народно събрание Законът за браншовите организации изобщо не стигна до пленарна зала. Сега се правят първи стъпки за учредяването на Аграрна камара. Как според Вас е по-добре - държавата чрез закон да ви задължи да членувате в браншова организация или самият бранш да узрее до там, че сам да се самоорганизира и да излъчи единна камара и тогава такъв закон би бил излишен?
Аз не съм от поддръжниците да бъдем задължени да членуваме някъде. Смятам, че всеки земеделски производител трябва да е свободен и да преценява кой най-добре ще защитава интересите му. Факт е, че доста организации се създадоха през последната една година. Моето лично мнение е, че това се прави, защото в стратегическия план за първи път има мерки и схеми, по които национално представителни браншови организации могат да участват като получатели на европейско финансиране. Според мен това е основният стимул за създаването на нови браншови организации. Аз смятам, че земеделската общност в България не е лошо представена към момента.
Когато вие се самоорганизирате и работите в името на пазара, това означава вътрешен самоконтрол. Тогава не би имало особено значение какви политики ще води министерството.
Аз, откровено казано, все още не мога да се ориентирам кой в каква посока иска да работи. Работата не свършва. Проблемите се трупат. Мисля, че която и да е организация да застане с лицето си да защитава земеделската общност, ще има много работа, която да свърши. Защото, да създадем нещо е лесно, но то трябва да работи системно и да се докаже в годините. Това е трудното нещо.
