Ст.н.с. д-р Славчо Славов – фитопатолог в Агробиоинститута в София
- Д-р Славов, с културата картофи сте работили задълбочено за около четири години, когато през 2000 г. Агробиоинститутът е обединен с Опитната станция по картофите в Самоков в едно научно звено. Разработили сте няколко патогена по различни растителни видове и най-вече гъби от род Фитофтора, както и маната по картофите, която се причинява от гъба от същия род. Разкажете повече за това?
- Ние приложихме на практика, специално при картофите, една разработена от чужди колеги и известна в света система за създаване на здрав посадъчен материал, който е чист от вирусни и други болести и неприятели. В резултат внедрихме различни сортове картофи – и български, и чужди, в ин витро култивиране. Успяхме тези сортове, чисти от бактериални или вирусни зарази, да ги вкараме в епруветка, да ги отглеждаме и поддържаме в хранителна среда. Оттам, след като се прехвърлят в друга хранителна среда, получихме като начало микроклубени, които са много малки. Големината им е като грахово зърно. Те са чисти от патогени и служат като основа за получаване на миниклубени, които след това прехвърляхме в почва в саксийки. Следващият етап е отглеждане в оранжерия при контролирани условия. Тяхната големина в този момент е максимум около 4–5 см. Те вече служат за основа за производство на здрав посадъчен материал, предназначен за полето и е вече от тези най-висшите класи семена за производство на картофи с различно предназначение – дали за консумация от хората, дали за храна от животните, за промишлена преработка в готови продукти като чипс, пюре, и прочие или за технически нужди. До този момент ин витро развитието е при нас, в Агробиоинститута, а след това всичко отива за изпитване и прилагане в Опитната станция в Самоков.
- Оттам ли могат производителите на семена от картофи да вземат материал за размножаване?
- Ако иска човек да получи от тях здрав посадъчен материал, не може да ги размножава дори на територията на Опитната станция. Това трябва да се направи на височина над 1000 метра, тъй като се смята, че над тази надморска височина не летят въшки, които пренасят вирусите и заразяват материала. Затова е хубаво размножаването на този съвършено чист посадъчен материал да се размножава над 1500 метра. Това е възможно на практика, но дали се прави поради различни причини е съвсем друг въпрос. Самоков и Опитната станция са на около 900–1000 метра надморска височина и ако спрямо размножените от нас ин витро клубенчета се прилагат всички научни предписания, би трябвало да се получи хубав и здрав посадъчен материал от картофи. Може би колегите работят на полета с по-голяма височина от тази, на която е станцията. Клубените с големина 4–5 см там трябва да достигнат по-голям размер, за да се предоставят след 1–2 години на производителите на семена, за да произлязат накрая картофи за консумация или технически цели. По този начин, докато се достигне до необходимото количество с необходимата големина минават няколко години и ние би трябвало всяка година да залагаме и да подаваме нов ин витро материал.
- Ясно е, че по този начин Вие предоставяте възможност на българските производители на картофи да имат един съвършено чист и здрав и посевен материал. Имате ли много заявки за ин витро картофи?
- За съжаление нямаме. Сега в производството на картофи за консумация този технологичен период почти не се спазва, защото никой не е готов да чака толкова дълго време, дори да е уверен, че ще има напълно чист посев. Най-лесното е да се купи вносен посевен материал – от Холандия, от Германия, от Полша. Така се внесоха в България и много болести, някои от които или не бяха познати у нас, или не бяха от такава важност. Досега бяха външно карантинни, а днес се срещат на доста производствени полета. Такъв е случаят с рака по картофите, която е много опасна болест и вече я има на няколко места в България. Затова е изключително важно, в някои случаи може да се употреби и думата фатално, да се следи ситуацията от отговорните за това карантинни служби.
- Голямо ли е разминаването между известните по-рано болести по картофите и тези, които сега се промъкват с вносния посадъчен материал или с картофите за консумация?
- Не може да се каже, че е толкова голямо, но има поне две много опасни бактериални болести, които бяха вътрешно карантинни, а сега се разширява техният ареал на разпространение. Едната е ракът по картофите, за която споменах преди малко. Колежката, с която работехме тогава съвместно по проекта, сега е точно в службата по карантина в Самоков. Те започват изследвания на различните раси на този патоген. Ние поддържахме тук в Агробионститута техен ин витро материал, който да послужи точно за такива изследвания.
- Какво друго правите вие като научен институт в полза на производителите и на посевен материал, и на картофи за консумация или технически цели?
- В нашия институт има много добре подготвени колеги, специализирали по различни направления във водещи европейски и световни институти. Лабораторията ни е много добре оборудвана и е на световно ниво. Можем да направим диагностика на различни растителни вируси по метода Елайза и на листа, и на клубени. Засега са дадени 7 вируса, които можем да анализираме и да изследваме, а вирусните болести са много опасни за посадъчния материал, ако искаме да имаме добра реколта. Голяма част от тях могат да останат в растителните остатъци или в почвата след прибиране на реколтата. Също и в самите клубени, които са на склад, преди да се реализират. Още по-опасно е, когато останат непродадени и недобросъвестно се използват като посев. Това е един от големите проблеми при производителите на картофи, особено в личните стопанства. Те използват картофи за консумация за засаждане къде от икономии, къде от незнание и небрежност, без да предвидят какви големи последствия може да има това не само за качеството на картофите, които консумират в къщи, а и на тези, които продават.
Ние имахме няколко проекта за двустранно сътрудничество по картофите с Белгия, например. Оттам ни изпратиха някои сортове, имаме и някои български сортове, които се опитахме да запазим – Струма, Вида и други. Разполагаме все още с растителен материал и можем да го размножаваме при поискване от производителите. Но за съжаление не сме получили никакви поръчки и май няма интерес за такава дейност от страна на български земеделци, за да им направим чист и здрав посадъчен материал и те да си го доразмножат на полето. Имахме например един проект за биологично земеделие, който включваше различни култури, включително и картофи. Там изпитахме няколко вида торове, които да са един вид заместители на неорганичните торове с цел да се произвежда продукция, която да е биологично чиста. Резултатите бяха много добри.
Продължаваме да поддържаме като ген банка ин витро растения различни сортове картофи. Имаме един набор, не много, но около 10-ина сорта картофи, с който може да се работи в бъдеще.
Във връзка с модерните технологии преди няколко години използвахме като растителен материал 2 български сорта картофи и един кандидат сорт, за да се опитаме да внедрим битиген. Това е ген от бактерията Бацилус туригензис, който обуславя производството на един токсин в много малки количества. Той е отровен за вредителите по растенията, включително и за колорадски бръмбар, но не и за тях самите. Успяхме да постигнем многообещаващи резултати в полски опити, където растенията на полето въобще не се нападаха от колорадски бръмбар, докато контролните растения бяха изцяло изядени.
- Значи българските картофопроизводители трябва на ръце да ви носят!
- По този начин произведохме почти тон–тон и половина семена картофи. И всичките ги унищожихме, когато влезе в сила Закона за трансгенните растения. Имахме много запитвания, защото това е от голям интерес и полза за производителите. По този начин се спестяват поне две или три пръскания и това никак не е малко от гледна точка на разходи, а също и за опазване на околната среда, защото се спестяват пръсканията с инсектициди и пестициди и други препарати. Но…. въпреки дългогодишния труд на много хора ние трябваше да направим протокол, снимки и да изгорим произведените по този начин картофи.
- Има ли някакво развитие и надежда за този закон?
- Доколкото знам, са премахнати два от най-рестрикционните членове и ние имаме възможност поне да продължим научната си дейност. За някои култури след съответните разрешения може да прилагат и в практиката. За съжаление тук голяма роля изигра и общественото мнение. Хората, консуматорите, ползвателите, са общо взето неосведомени и невежи. Много се бъркат и се смесват понятията мутагенни храни, генетично модифицирани храни, замърсени храни, храна, която носи хормони. За мнозина това е все едно и също. Тъй като засега няма никакви сериозни и доказани резултати за оказване на вредно влияние върху здравето на човека, основният мотив е, че се сблъскват интересите на различни фирми, включително и на такива, произвеждащи препарати за растителна защита и други. Когато ние, научните работници, даваме подробна и изчерпателна, достоверна информация по тези въпроси, тя или не стига до хората или силно се изопачава. Например за битикартофите – позволено е да се отглежда тази бактерия, която произвежда токсина, позволено е със самия токсин, ако се изолира, да се пръскат растенията, но не е позволено да помогнем на растенията сами да го произвеждат дори в съвсем малки количества, така че те сами да се защитават. Опитите, които правехме, показаха, че токсинът, който се натрупва, е в много малко количество, но е напълно достатъчно да опази картофа от колорадския бръмбар. Така нашите производители се лишиха от нещо, което щеше много да облекчи производството и да свали крайната цена на картофите.
Засега борбата с болестите и неприятелите по растенията се води основно с препарати за растителна защита. А ние можем да помогнем много с научния потенциал и с опита, който имаме. Маната по картофите например е внесена като болест със самите картофи. Когато не се вземат никакви мерки срещу развитието й, последиците могат да бъдат катастрофални, какъвто е случаят с Ирландия. Това е вече учебникарски пример. Там унищожаването на цялата реколта две последователни години предизвиква цяло бедствие, наречено ирландския глад, а самата болест поради щетите – картофената чума. За ирландците тогава това е основата храна. Този пример се дава в почти всички изследователски проекти за картофите – как една болест по растенията може да предизвика промяна в живота на хората, масов глад, унищожаване на населението, рязък завой или спад в развитието на една страна.
- А в родината на картофите маната не е ли проблем?
- Смята се, че навсякъде, където е родината на съответното растение или животно съществуват повече форми, устойчиви на съответните болести или неприятели, появили се и натрупали се по естествен път. Много е трудно въвеждането на тези гени за устойчивост, запазването им в съответните сортове плюс запазване на хранителните качества на растението. Обикновено, което е по-вкусно, полезно за усвояване от консуматорска човешка гледна точка, е по-чувствително и се напада по-лесно от болести и неприятели.
