1. Начало
  2. Интервюта
  3. Селекция
  4. Редактирането на геномите е следващата стъпка в развитието на земеделието

Редактирането на геномите е следващата стъпка в развитието на земеделието

Доц. Божин Божинов, ръководител Катедра „Генетика и селекция“ в Аграрен университет – Пловдив

- Доц. Божинов, как в бъдеще ще се развива съвременното земеделие?

- Новата епоха в развитието на земеделието е свързана и с редактирането на геномите в растенията. Тази нова вълна на значително по-прецизно направляване на развитието на процесите в живите организми позволи вече да се появят на пазара продукти на тази нова технология. Новите селекционни техники, редактирането на геномите, са следващата стъпка от развитието на познанията ни и на способностите ни да управляваме развитието на стопанските растения, съответно и животни.

- Какви продукти са създадени по този начин?

- Такива продукти са печурки, които не покафеняват при съхранение. При гъбите има голям проблем, че като се отрежат, много бързо загубват естествения си цвят. За да не се случва това, има два варианта - или да се съхраняват в инертни газове, но това е много скъпо, или да се променят така, че да не губят от търговския си вид. Има вече такъв продукт на пазара. Има също ябълки, които не покафеняват, като бъдат отрязани, а могат да бъдат съхранявани 7-10 дни в напълно свежо състояние.

- Каква е разликата между ГМО организъм и такъв с редактиран геном?

- Точно такава, каквато е разликата между ГМО, хибриди и конвенционално селекционирани сортове. Редактирането на геномите е просто следваща стъпка в развитието на земеделието. Тръгнахме от създаване на сортове чрез кръстоски, след това разбрахме, че кръстоските може да поддържаме в постоянно състояние и излязоха хибридите, след това започнахме да правим мутанти чрез облъчване с радиация и химически третирания. Разбирайки как по-добре стават нещата, следващата стъпка беше генното инженерство, а сега - редактиране на геноми.

- Не може ли да се върнем към старата селекция?

- Може! Може да се върнем преди 10 000 години и всеки един сорт да го създаваме по 50-100, дори 200 години. През 70-те години на миналия век 500 кг/дка пшеница бяха рекордни добиви. Днес говорим за двойно повече. Така че може да се върнем назад, но дали искаме да го направим?

Автор: Диана Александрова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.