Доц. инж. Пламен Кангалов – декан на Аграрно-индустриалния факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев”
- Г-н Кангалов, моля накратко да обобщите какви са Вашите научни интереси?
- Те са в сферата на поддържането на техниката в работоспособно и изправно състояние. Въпросите, свързани с нейната надеждност, възстановяване на работоспособността й, на износените детайли, удължаването жизнения цикъл на изделието. За всичко това в последно време много се говори. Става дума за т. нар. Зелен гигант. Смята се, че това е едно от направленията в световната икономика, чрез което ще се съдейства за опазването на природните ресурси и околната среда. Знаете какви проблеми има с т. нар. боклуци. На моите студенти винаги давам пример с Япония, където няма сметища. Всичко се оползотворява, след като се рециклира.
- Какво е това понятие Зелен гигант?
- Счита се, че удължавайки жизнения цикъл на изделията, ние икономисваме, първо, материали, тоест – не е необходимо да произведем ново изделие. След като тази необходимост отпадне, ние спестяваме енергия, материали, суровини и т. н. Така пазим природата. Ремонтната индустрия по принцип има и социален ефект, особено в нашата страна. Ние не сме производители на земеделска техника, а с поддържането й даваме хляб на доста хора у нас.
- В това отношение може ли да се сравняваме с японците?
- Жизненият цикъл се залага в процеса на конструиране и последната тенденция е така да се измисля едно изделие, че то да може повторно да се използва. Например мобилните телефони се разработват на подобен принцип и някои от елементите при тях може да се използват повторно. Разбира се, всичко това трябва да бъде заложено при заводски условия.
- Това на практика означава принципно различна философия при производството на промишлените изделия. Нейното лансиране не е ли в конфронтация с големите фирми, производителки на нова техника?
- Това е проблемът. Разбира се, те диктуват условията. Но по принцип, за да се развива ремонтната индустрия, трябва да има политическа воля в дадена страна. Тоест политиците да решат, че ние по някакъв начин трябва да пазим околната среда. И да стимулират производителите така да произвеждат машините, че да може те да бъдат годни за използване през продължителен период от време. Разбира се, целта на новата техника е да се осигурят по-големи печалби, но ако има политическа воля, това би могло да стане. Също така самото общество трябва да е убедено в подобна идея. Има фирми, които произвеждат и репроизвеждат изделия. Продават се наравно с новите продукти и се предлагат със специален етикет. Някъде подобна практика се стимулира от държавата.
- Това означава ли, че трябва да започнем да приемаме, че е по-престижно не производството на всяка цена на нови промишлени изделия, а постигането на екологичен и социален ефект върху обществото чрез рециклирани машини. Това е по-благородното и то трябва да бъде насърчаван.
- Трябва да се постигне обществен консенсус, че подобно мисленe е по-качествено като идея и че трябва да се купуват репроизведени изделия, които имат същата надеждност като новите.
- Има ли такива насоки в политическото мислене в западните държави?
- Да. Най-простият пример, което вече и при нас е практика, е въвеждането на такса опаковка. Тоест, за да произведеш нещо и за да го опаковаш, трябва да платиш. А ако се направи по някакъв начин, който не замърсява околната среда, тази такса не се плаща. Това е една стъпка към производството на екологично приемливи „зелени изделия”. Сигурно в бъдеще ще се стимулира производството на изделия, които могат повторно да се използват. Например гумите може да се рециклират и да се използват при поставянето на пътни настилки и т.н.
