Настъпва краят на българското птицевъдство
- Кога стартирахте това птицевъдно стопанство?
Дейността сме я започнали през 1994 година. В тази ферма сме от 1996 година. Закупихме я на търг от кооперацията. През 1998 година монтирахме клетъчно оборудване, внос от Испания, защото преди това бяхме на стари руски клетки в една друга ферма, в която бяхме под наем. Идеята да купим тази ферма е, за да имаме нещо наше, естествено с банков кредит. Направихме две сгради с инвестиции по Мярка 121.
- Колко птици отглеждате и каква е технологията?
Във фермата се отглеждат клетъчно 40 хиляди кокошки и още 8 хиляди кокошки подово. През 2019 година направихме скаровия под, а новите евроклетки са от края на 2011 година заради изискванията на ЕС всички животни да бъдат в евроклетки. Оборудването, което сме закупили, като технология, е доста добро и ни позволява да произвеждаме качествена продукция с минимални разходи. Говорим за клетъчното отглеждане. При подовото нещата стоят по коренно различен начин. Разходите са по-големи с близо 30% и това оскъпява продукцията.
Породата е Иса Браун. Внасяме еднодневни пиленца от Чехия. Отглеждаме ги до 16-та седмица и след това ги слагаме в клетките. Полагаме всички необходими грижи за тях. Всички ваксинации. Ние работим с автогенни ваксини, които са направени специално за нас в Германия. По този начин сме убедени, че птиците ни са здрави и съответно в яйцата няма да има салмонела или коли бактерии. Все пак снабдяваме много сладкарници, детски кухни, детски градини и ние трябва да сме на ниво.
- Има ли разлика в качествата на яйцата при двата вида отглеждане?
Начините на отглеждане са различни, но продуктът е един и същ. Пакетираме ги в различни опаковки, яйцето има различен код и все пак крайният потребител може да си избира. За съжаление, малко хора знаят какво стои зад този код.
- Как изхранвате птиците?
Имаме собствена фуражна кухня. Произвеждаме по 6 тона фураж на ден. Произвеждаме повече, само когато имаме подрастващи птици. Храненето е на воля при нас. Фуражът е качествен. За вегетарианци е, с растителни протеини. Не ползваме животински протеини, въпреки че от края на миналата година Европейската комисия разреши ползването на животински протеини, защото растителните станаха доста скъпи.
- Как Ви се отразява цената на суровините за фуража?
Вече година и нещо сме на загуба и сме на края на силите си да произвеждаме качествена продукция. Ако така продължава, няма да зареждаме нови стада и ще приключваме, защото след 27 години това са най-трудните времена, които преживяваме.
Слънчогледът и соевият шрот станаха безбожно скъпи. Не можем да храним птици със супер скъп фураж. Зърното е над 600 лева, слънчогледовият шрот мина вече 900 лева с ДДС. Соевият шрот вече мина 1200-1300 лева, пък всъщност 70% от цената на яйцето се формира от цената на фуража и ние не можем да си я позволим.
Ние всъщност пресмятаме колко фураж е отишъл за производството на едно яйце. Това за нас е важният параметър. Една млада птица снася едно яйце със 110-120 грама фураж, докато възрастната може да стигне до 140- 160 грама за едно яйце. При подовото направо удряме 200 грама фураж. Така че, нещата не са добре. Имате редкия шанс да присъствате на края на българското птицевъдство - това е истината.
Ако видите утре яйца в магазина по 0.30-0.35 стотинки от търговеца, да знаете, че този производител ги е продал на загуба. Може да бъдете убедени. Нашите сметки показват на сегашните цени едно яйце са между 25-26 стотинки без ДДС.
Така че, ако влезете в един германски супермаркет и видите яйца на 2,20 евро за 6 броя, в България може да си купите 3 пъти по-евтино днес. Утре просто няма да има кой да ги произведе, защото няма да остане никой от нас. Имам колеги, които прекратяват дейността. Пред нас стои същата дилема.
- Какъв механизъм на подкрепа трябва да приложи държавата?
Нас никой не ни е подпомагал по Ковид мерките. Загубихме много по време на пандемията заради затварянето на хотели и ресторанти. Намалихме драстично продажбите си към туризма. Останахме с едно свръхпроизводство. Всъщност, ние имахме много малко нужда държавата да ни помогне, но трябваше да го направи навреме. Това не се случи и нашите проблеми се задълбочиха. Станаха все по-сериозни и в момента вече няма решение. Ние не искаме пари на калпак. Нямаме нужда от такива подаяния. Трябваше да се направи нещо малко, но навреме, за да има смисъл.
Имаме разписани едни помощи за хуманното отношение към животните. Тези пари на нас ни ги дават, защото сме изпълнили определени изисквания.
- Колко яйца годишно произвеждате и как реализирате птиците след тяхното „пенсиониране“?
Произвеждаме около 14 милиона яйца годишно. Засега имаме 3 стада. Мен ме интересува кокошката да снесе поне 300 яйца на година. Ние ги гледаме около една година, година и осем месеца. След това внасяме подрастващи птици, които трябва да сменят старо стадо. Там вече започват и други проблеми, че няма къде да се колят кокошки. Няма реализация на това месо след това. Това е много дълъг и сложен проблем поне от 16-17 години. Реално погледнато, трябва да я заколиш в кланица и месото да се реализира. В случая ние имаме само една кланица, която изкупува кокоше месо и след това го изнася за храна на животни.
- Освен по мярка 121, имате ли други инвестиции?
Имам одобрен проект по подмярка 4.1, който няма да го реализирам, защото не мога да си го позволя. Няма да подпиша договор с ДФЗ, защото този проект стана скъп и толкова безсмислен. Оборудването вече е с 60% по-скъпо. Идеята беше да инвестираме в един нов начин на отглеждане на кокошки-носачки - волиерно, което прилича много на клетъчното, но птиците могат да се местят по етажите.
- Защо препоръчвате на българина да консумира български яйца?
Защото са качествени. Гарантирам за това. Ако се внесат яйца, ще бъдат на по-висока цена. Купувайте си български яйца, но цената им неминуемо ще расте. Ние продаваме яйцата на едро на 22-24 стотинки в момента и работим на загуба. Доста труд сме хвърлили. Доста пари сме хвърлили. За съжаление, обстановката в момента е такава, че започваме да си мислим, че всичко е било безсмислено.
