Не сме против промени, но са нужни време и финансиране, казва изпълнителният директор на Съюза на птицевъдите в България
Д-р Петкова, как новите европейски изисквания се отразяват на птицевъдния сектор у нас и дали натоварват птицевъдите?
За съжаление, това, за което от години алармираме – необходимостта от предвидимост в сектора, за да могат да се правят политики – все още липсва. Това не е само национален, а и европейски проблем. През юни на обществено обсъждане беше представена нова регулация, свързана със забрана за отглеждане на птици, свине и телета в клетки. По темата имаше много становища, защото тя не е нова – още през 2020 г. започна петиция за забрана на клетъчното отглеждане на птици. Тя отразява нагласите на европейските потребители, които търсят храна от животни, отглеждани по-хуманно.
Ние обаче многократно сме изразявали позицията си – научните данни, включително на КОПА и КОДЖЕКА и различни университети, показват, че при отглеждане в по-големи помещения се наблюдава повече агресия, по-различна йерархия и повече здравословни проблеми при птиците. Тоест, не става дума само за „хуманно отношение“.
България ще се обяви против това изменение?
Категорично. Смятаме, че водещо трябва да бъде потребителското търсене. Когато хората търсят алтернативни продукти, бизнесът естествено ще се насочи натам. Но това не трябва да става насилствено чрез регулации. В момента 70% от птиците у нас се отглеждат клетъчно. Нужно е да има достатъчно дълъг преходен период, за да не се стигне до липса на яйца по рафтовете. Също така трябва да се осигури адекватно финансиране, за да може секторът да се преструктурира.
Какви са разчетите – колко би струвала тази промяна?
Наши колеги вече започнаха поетапни промени в част от помещенията и халетата, но това изисква огромни инвестиции – милиарди левове. Нужно е не само финансиране, но и време. Затова настоявахме на Комитета по наблюдение инвестиционните мерки да предвидят подкрепа именно за тези преходи. В противен случай рискуваме недостиг на яйца и зависимост от внос.
Как стои въпросът с украинските яйца?
Украйна е голям производител и влияе на пазара ни. Същото важи и за Молдова, която настъпателно навлиза в ЕС. Притеснението ни е, че там не се прилагат европейските стандарти за хуманно отношение. Така потребителят няма да получи това, което очаква. Именно затова апелираме да се купува българска храна – не само заради качеството, но и за подкрепа на родното производство.
Каква е епизоотичната обстановка?
Високопатогенната инфлуенца по птиците остава най-сериозното предизвикателство. Само преди три седмици у нас имаше три нови огнища, а от началото на годината са общо 10, с унищожени около 200 хиляди птици. В Европа в момента няма случаи при домашни птици, но вирусът циркулира сред дивите. Тревожно е, че той се адаптира и е устойчив дори на високи температури. Знаем, че може да засегне и хора, затова ветеринарните власти следят щамовете. Ние непрекъснато апелираме за стриктни мерки за биосигурност във фермите.
Възможна ли е ваксинация?
Да, има одобрена ваксина на европейско ниво, но за да се използва у нас, трябва да има национална програма, одобрена от Европейската комисия. Основният въпрос е дали ваксинацията няма да доведе до търговски рестрикции. Секторът е силно експортно ориентиран – при водоплаващите над 90% от продукцията заминава за Франция и други страни от ЕС. Изнасяме също месо и яйца за Румъния, Гърция, Нидерландия и дори вече за Германия. Ако има ограничения, това ще се отрази тежко.
Какво предстои за сектора в рамките на новата ОСП?
В момента все още се обсъждат промени на европейско ниво, особено по отношение на преработката. Ние като браншова организация следим процеса и ще информираме нашите членове.
А що се отнася до иновациите?
Те са ключът към биосигурността и устойчивостта. На форума, който провеждаме, се представят решения като роботи за пречистване на въздуха, нови технологии в храненето, модерни дезинфектанти. Всички водещи институции са ангажирани, което е добра новина за сектора.
