1. Начало
  2. Интервюта
  3. Животновъдство
  4. Иван Иванов, агробизнесмен: Никой от нашия бранш не смее да каже истината в какво тежко и затруднено положение се намираме

Иван Иванов, агробизнесмен: Никой от нашия бранш не смее да каже истината в какво тежко и затруднено положение се намираме

Ако тази ситуация продължи, много ферми ще фалират

 - Г-н Иванов, като представител на промишленото свиневъдство, кажете как се отрази ситуацията с АЧС на бранша, тежката 2020 г. и въобще – каква е ситуацията в сектора към момента?

Свиневъдството се намира в най-трудния си етап от началото на прехода досега. Ние всички сме пред фалит и ще ви кажа защо. Ние сме притиснати в едно своеобразно менгеме, което е на път да разруши целия отрасъл.
От една страна, имаме безпрецедентно високи разходи за фураж. Пшеницата е 430 лева, соевият шрот - 1000 лева. Увеличи се цената на премиксите. Всичко се увеличи. Последните три години разходите за труд в България се увеличиха с около 33%.
Отделно от това, ние сме в най-трудната пазарна ситуация от последните няколко години. Такава трудна ситуация имаше през 2016 година. Оттогава са минали пет години. Т.е. ние пак сме с цена 2 лева на кг живо тегло с тенденция да падне до 1.90 лева. Преди пет години, когато цените бяха най-ниски, бяха стигнали до 1.70 лева на кг живо тегло. Ние бяхме принудени да продаваме активи, за да спасяваме производството си. Сега вече няма активи. Те са продадени. Резерви нашият бранш няма. Тогава обаче не бяха такива цените на суровините. Сега имаме и допълнителни три фактора. Увеличени цени на суровините. Неработещ пазар, защото ресторантите и туризмът са затворени заради Ковид. Заради Африканската чума скочиха нашите производствени разходи. Само нашият комплекс дава над 30 хил. лева месечно повече за биосигурност в сравнение с преди две години. Това са пари, които всеки месец плащаме, за да се опазим от чумата.
Само за сравнение ще ви кажа, че миналата 2020 година по това време цената на свинското месо за килограм живо тегло беше 3.40 лева. Към днешна дата е 2 лева, което означава 41% понижение на цената. Целият свиневъден бранш работи на загуба в момента и то на тежка загуба.

 - Как АЧС рефлектира върху цените на месото и пазара?

Най-големият фактор беше навлизането на aфриканската чума в Германия. Германия отново за пореден път разрушава Европа. Това е истината. Германия има свръхпроизводство на свине. Когато чумата влезе в страната, трети страни извън Европейския съюз спряха вноса си от Германия. Само за Китай Германия изнасяше свинско месо на стойност 1,1 млрд. евро, което сега остава в ЕС. И поради договорите за присъединяване към Европейския съюз, които урегулират свободното движение на стоки в Общността, България в момента страда жестоко от това, че у нас се излива евтино немско и белгийско месо, защото тези страни са в безпомощна ситуация. Те няма къде да го реализират това свръхпроизводство. Най-лесно е да го изсипят в нашата държава, която е нетен вносител. И какво става с българското производство? То умира. Това е истината. Никой от нашия бранш не смее да каже истината. Няколко пъти ги подканям да кажем истината, но всеки се спотайва. Като се спотайват – сега ще фалират и това е. При мен също няма печалба. Работя на загуба.

 - Как държавата подкрепя бранша?

Имаше един проблясък тази година от страна на държавата. Отпуснаха ни малко повече пари, отколкото миналата година. Между другото, миналата година абсолютно неправомерно за първите няколко месеца от годината не ни платиха субсидиите. Никой не разбра защо се направи това. На всички други животновъдни отрасли им се платиха парите, само на нашия не се платиха.
Тази година ще се платят парите за всички месеци, но не в предварително уговорения размер при подписване на споразумението за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните. Има поет ангажимент, съгласуван с Брюксел, до 45 милиона годишно да се дават на свиневъдния бранш. Тази година ще бъдат изплатени 33 милиона.

Косад онлайн магазин


 - От какви инвестиции се нуждае браншът?

Истинско животновъдство в България ще има тогава, когато то може да догони по конкурентоспособност западните ферми.
Аз ще ви кажа как ще стане това. Европейският съюз ни залъгва с едни джобни пари. Нашето министерство ги ограничава допълнително да станат съвсем джобни по Програмата за развитие на селските райони. За Мярка 4.1, която обхваща животновъдството, ние имахме възможност да ползваме подкрепа в рамките на 1 милион евро, като грантът е 50%.
С 1 милион евро инвестиция за 7-годишен период нищо не може да се направи в един голям свинекомплекс. Абсолютно нищо!
Ще ви кажа колко струва догонването на конкурентоспособността на нашите ферми спрямо западните ферми.
Нашите свинекомплекси са строени през 70-те години. Те са на по 50 години. Имат нужда от пълна трансформация. Ние със свои средства и с кредити сме я започнали тази трансформация още през 90-те години. Естествено не ни стигат силите да я направим изцяло.
Една сграда, за да се ремонтира, струва седемстотин хиляди лева. Имам 40 сгради в обекта. Двадесет и осем милиона лева трябват, за да се модернизира нашият комплекс.
Влизайки в Европейски съюз, трябваше да ни се дадат истински средства, за да догоним западните предприятия, които са инвестирали десетилетия, дори столетия наред в производството си. Ние тръгваме в България от нулата. 2007 година влязохме неподготвени в ЕС. Ако за седемгодишен период ни дават по 1 млн. евро, а на нас ни трябват 28 млн. лева само за обновяване на сградите, сметнете колко години ще ни трябват да догоним западните колеги. Столетия.
Грешката е направена още при присъединяването ни към Европейския съюз. Не виждам досега министър на земеделието, който да е можел със самочувствие да отиде в Европа, да удря по масата и да казва: Вие не може да правите така спрямо нас. Вървим по гайдата на Германия и Франция, но те развиват микроземеделие в растениевъдството. Всичко е ориентирано около дребните стопанства, които те имат.
Противоречието идва от това, че свиневъдството в Западна Европа е окрупнено. Германия, Дания, Испания, Белгия, Холандия имат свръхпроизводство и със силно ефективните и оптимизирани в продължение на десетилетия в условията на свободния пазар предприятия, те винаги ще ни мачкат. Нямам нищо против тях, но е ясно, че всяка държава в ЕС си гони интереса.

 - Вие развивате и зърнопроизводство. През последните години то имаше възходящо развитие. Нали така?

Ние се тупаме в гърдите колко голям износител на зърно сме. Кой се гордее като износител на суровини? Има ли нормална държава, която да се гордее като износител на суровини. Истинската гордост трябва да идва от добавената стойност. Това зърно трябва да остава в страната, да му се добавя стойност в крайни продукти. Преработката трябва да се случва тук и ние да изнасяме продукти, от които да печелим повече. Само така ще просперира нашата икономика и нашата държава. От това изнасяне на зърно с тировете, които ни рушат пътищата и магистралите, няма никаква полза. Това е преливане от пусто в празно.

 - Субсидиите на площ са добра подкрепа, твърдят Ваши колеги.

Малко са спрямо това, което получават фермерите в Западна Европа. Аз съм срещу субсидиите. Не срещу субсидиите в България, а срещу субсидиите в целия Евросъюз. Ако се премахнат субсидиите за директните плащания за единица площ в целия ЕС, България ще спечели поне 10% повече като приходи от зърно, отколкото това, което взима сега, защото цената изкуствено се поддържа надолу заради големите субсидии на Запад.
Аз съм икономист по образование и смятам, че субсидиите рушат естествените пазарни механизми. Това е истината. Хората от нашия бранш ще скочат срещу мен, но те не разбират същността на икономическите принципи. Субсидията им помага временно да им покрие някои разходи. Това, което субсидията прави, когато е с различна ставка, е, че ние губим спрямо тези икономически оператори в Западна Европа. Ако ги нямаше тези субсидии, размерът им щеше да се компенсира от по-високи цени на зърното.

лебозол


 - Какво трябва да се промени. Ето идва нов програмен период…

Да започнем от науката. От нея тръгва всичко. Ние нямаме български сортове. Ползваме адаптирани сортове от други държави. Вие знаете вече, че български сортове ечемик, пшеница почти не се отглеждат в България.
В този план за възстановяване, за рестарт на Европейския съюз, трябва да се дадат пари първо за наука, за създаване на разработки в помощ на бизнеса. Оттам ще тръгне развитието. На този бизнес какво му трябва друго? Ние оперираме с ограничено количество земя. Как да изкараме от тази земя повече добавена стойност? Това може да стане, като отглеждаме по-иновативни продукти или по-интензивно да я обработваме или с други помощни средства, които да увеличават доходите от единица площ, като поливно земеделие. Това нещо трябва да се развива, да се инвестира много. Специални програми трябва да има за поливно земеделие.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.