В новата ОСП: Ние сме поискали таван по Първи стълб, за да има повече средства по Втори стълб, където приоритетните и чувствителни сектори да бъдат с тотално предимство
- Г-н Караколев, ще се вдигне ли цената на агнешкото месо?
Според мен това е логично да се случи, а и пазарната конюнктура върви в тази посока. С оглед на двойно по-високите цени на някои суровини логично е да има леко повишение на цените на агнешкото месо, дори и на цените на млякото.
В търговската мрежа през миналата година по това време на годината агнешкото вървеше от 12-12.50 до 15-16 лв./кг. Агнешкото живо тегло във фермите на едро се търгуваше на около 5 до 5.50 лв. без ДДС. Цената на дребно по същото време беше от порядъка на 6.50-7 лв.
Тази година какво наблюдаваме. В момента има сделки, които се сключват в доста региони на страната от порядъка на 5.50-5,80 лв./кг без ДДС, което автоматично изчислено означава ръст с около 15% спрямо миналогодишната цена при положение, че има 100% увеличение на фуражите. В магазинната мрежа в момента агнешко се продава от 13.50 до 17.50 лв.
- Ще има ли достатъчно български агнета за Великденските празници и цената ще претърпи ли още промени?
Дано не повтори това, което се случи през 2019 г. с вноса на агнешко от Македония. Тогава то влезе на 20% по-ниска цена от българското. Бяха внесени може би 150 тона, които бяха достатъчни да променят пазарната ситуация към онзи момент. Това са моите притеснения, а прогнозата ми е, че цената на българското агнешко ще остане стабилна. В момента има достатъчно български агнета, които да покрият пазарните нужди. С писмо до Сдружението за модерна търговия ще ги помолим да не купуват македонско агнешко. Да се обърнат към българското, родното, тъй като то ще бъде абсолютно достатъчно, за да могат да се нахранят българските потребители. Също така, подготвяме и предложение към МЗХГ, както миналата и по-миналата година, с което се надяваме да допринесем за една по-стабилна кампания основно спрямо производителите. Искаме производителите да бъдат достатъчно добре обезпечени.
- Да поговорим за експорта. Случват ли се нещата?
Много е важно да уточним за статистически или регулярен износ става въпрос. Статистически експорт в България винаги има. В проценти аз не мога кажа, но със сигурност са много по-ниски нивата, ако вземем база отпреди две години. По простата причина, че пандемията неминуемо влияе на потреблението в държавите, за които ние традиционно изнасяме. Визирам Гърция и Хърватия. Така, че от тази гледна точка ще кажа, че вероятно ще има пак износ, но той ще бъде със съвсем различни количества от тези, които са били досега.
Румъния, която традиционно в годините назад подбиваше българския пазар с по-евтини агнета, от миналата година забелязваме, че цената им за износ се изравнява с тази, на която ние продаваме тук в страната.
- Сигурно вече сте уморени от думата стратегия за развитие на българското животновъдство, но все пак ще Ви попитам – има ли такава?
Неколкократно сме поставяли въпроса за изработване на цялостна стратегия, защото няма как да развиваш нещо без да имаш ясни цели и план. Говорим за животновъдството като цяло, като част от едно не дотам балансирано селско стопанство.
Тук е важно каква ще бъде политическата воля. Ние, като браншови организации, нееднократно сме повдигали този въпрос накъде се развиваме. Какво е нужно. Какво ни липсва. Всички тези неща би следвало да намерят място в едно политическо управление.
- Какво ще бъде мястото на месодайното животновъдство в новата ОСП?
Мога да говоря в случая какво очакваме, като овцевъдна и козевъдна асоциация, без значение дали направленията на животните, които нашите членове отглеждат са за месо или за мляко. Определено ще се създадат много добри условия за този сектор. Тук е важно как ние ще адаптираме всичко това, което ЕК налага - първо към нашите нужди, второ - към нашите възможности.
На някои от Тематичните работни групи ние доста активно настоявахме и все още ще настояваме за изцяло нов подход към чувствителните сектори.
Да се подхожда не просто статистически, а наистина прагматично и най-вече да се дадат ясни цели. Тук е хубавото обаче, че имаме един swot анализ, който много ясно дефинира всички тези проблеми, за които аз говоря. Много е важно как ние ще го изтълкуваме и ще го приложим спрямо нуждите на бранша, адаптирани към интервенциите. Европейската комисия предлага достатъчно добри интервенции, стига ние да ги адаптираме правилно към нашите нужди и възможности.
Аз съм сигурен, че тези чувствителни сектори, като животновъдство, плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури ще бъдат много повече конкурентноспособни отколкото са сега в този момент.
- Какви интервенции биха били подходящи за Вашия бранш?
Това ще бъде един комплекс от мерки. Примерно за хуманното отношение към животните. Ние прилагаме само две от многото възможности, които можем да приложим в този инструмент. Това неминуемо ще доведе до по-големи ставки, до повече средства насочени към тези фермери, които прилагат подобен род действия във фермата. Специално за дребните преживни животни - овце и кози, ставката за хуманно отношение в новия програмен период не трябва да е по малко от 20-25 евро на глава.
- Колко са модерните овцеферми в България?
Не повече от стотина от над осем хиляди, които отглеждат над 50 овце и кози в тях.
- Колко пари са необходими на един фермер, за да развива устойчив бизнес?
Не съм съгласен с въпроса колко пари. Ако някои го измерват само с пари, аз ще кажа, че на тези хора им липсват части от един много важен процес - механизацията. Болшинството от овцевъдите в страната все още доят на ръка. Въпреки многото пари, излети в сектора, тези хора все още не са стигнали до това, което е нужно като базово ниво на механизация.
Отделен е въпросът, че тези хора нямат земя, някои от тях нямат пасища и обработваеми земи. Именно затова ние сме поискали да има таван по Първи стълб, за да може да има повече средства по Втори стълб. Там приоритетните и чувствителни сектори да бъдат с тотално предимство. Най-вече да има финансов инструмент, с който те да реализират тези проекти, по които ще кандидатстват.
При тези хора достъпът до свеж финансов ресурс е ограничен. Т.е. те няма как да изпълняват подобни проекти за механизация, за реконструкция на техните стопанства без да имат достъп до този ресурс. Затова ние сме предложили при одобрени проекти, от страна на ДФЗ да има финансов инструмент като банкова гаранция или като пряко кредитиране, за да могат тези фермери да изпълняват проектите си. Защото тези животновъди не са атрактивни като кредитиполучатели. Те нямат атрактивно обезпечение и не са интересни за банките. Как виждате човек в селото, който гледа 300 овце и няма апартамент в града, няма скъпа кола. Как да вземе той 200 или 250 хил. лева от банката, за да си модернизира стопанството. Тези хора стават заложници на тази конюнктура. Точно това трябва да се промени.
Интервюто взе Диана Александрова
