Световни технологии в отглеждането на животни за разплод
- Вашата фирма се занимава със селско стопанство повече от 25 години, основно в Добруджа. От 2018 година сред основните дейности е и животновъдството. Разкажете как стартирахте.
Ние първо подготвяхме пасища в продължение на 7-8 години, за да може след това на тези пасища да настаним животни. Не сме следвали обратния ред - първо да вземем животни и после да търсим пасища. Така че, ние първоначално въведохме в много добро състояние пасищата в района в землището на община Чупрене. През 2018 година внесохме първото стадо заплодени юници от месодайната порода Абердийн Ангус от две от най-старите ферми в Шотландия и оттогава станахме първото и засега единствено стопанство, което отглежда животни само за разплод.
- Колко са животните към момента?
В момента имаме около 300 животни общо. Кравите майки са малко над 150. Имаме 5 големи бика от световна генетика.
- Как избрахте породата?
Работихме в продължение на 5-6 години за избора на породата, на технологията и така стигнахме до идеята, че най-подходящата, най-добрата порода за работа, особено за условията в България, е Абердийн Ангус. Ние се спряхме на черния Ангус.
Цялата дейност, свързана с размножаването на животните, се базира на световни технологии. Вземаме най-доброто, което се използва и има добър резултат в света и го прилагаме при нас.
На първо място, технологията включва отглеждане на животни само на открито. Те не влизат в обори под никаква форма, при никакви условия. Ползваме зимни пасища в района на селото и летни пасища в планината. Всички пасища са с електропастир. На всички пасища има осигурена вода. Дори и на пасищата в планината имаме прокаран водопровод.
Следващото нещо е размножаването. Ние правим размножаването само по естествен начин. Естествено обслужване с бикове. Имаме собствена група от работещи бикове, доставени от Шотландия, но включващи в себе си огромен набор от генетика. Ние имаме животни, които са само шотландска генетика. Имаме животни, които са само австралийска генетика и такива, които са само американска генетика. Целия този генетичен материал ние го управляваме, за да стигнем до резултати каквито в България казват, че не е възможно да има.
- Какви са те?
Постигаме 96-97% заплождане на животните по естествен път. Имаме същия процент оцеляващи животни след отелване - израстващи и развиващи се. Това го правим без да включваме зърнено хранене на животните. Храненето е само с тревни фуражи, които ние произвеждаме. Тук сме на север-северозапад - условията не са от най-меките. Тези животни, израсли навън, имат изключително имунна активност. Те са здрави и жизнени. Те са работещите животни.
- Каква е целта на това разделяне на животните на групи, на стада?
Ние управляваме всеки един процес от живота на тези животни.
При нас биковете не стоят при кравите постоянно. Ние контролираме заплождането. По този начин контролираме отелването. Имаме две заплождания годишно. Лятно и зимно. Биковете стоят максимум осем седмици при кравите, които трябва да бъдат заплодени и след това ги изваждаме и те остават като самостоятелно стадо.
В отделно стадо сме групирали заплодените крави, на които предстои отелване. Отделно групираме животните за разплод - крави и юници. Според характеристиките на кравите и конкретните качества, които търсим в поколението, избираме съответния бик.
Изключително интересни са резултатите. Това голямо разнообразие от генетика води до съвършени животни, които са с много силни производствени възможности.
Разделянето на стадата има точно тази цел - да се обособят групи според техния статус, за да може да им се обърне конкретно внимание според техните нужди.
- Споменахте за храненето. Защо прилагате само тревни фуражи?
Ние искаме да възпроизвеждаме животни, които да процъфтяват при такъв начин на хранене. Т.е. не много богат. Това е фуражът, който масово съществува в България, и ако животните могат да процъфтяват с това хранене, те при всякакви други условия ще блестят.
Храненето ни се концентрира върху тревни фуражи, които ние си произвеждаме - сено, сенажи от полски, ливадни треви, люцерна. Имаме добавка слама и в това се изразява основно храненето.
В последно време установихме, че е изключително добре на телетата да дадем една стартерна добавка.
За да издържат на екстремните условия през зимата и за да компенсират загубата на енергия от ниските температури, ние даваме една скромна дажба от комбиниран фураж на животните.
Бременните крави започваме да ги подхранваме допълнително при началото на отелване, за да вдигнат млечност.
Разбира се, различно е храненето и на биковете, защото когато работят два месеца по заплождане, те губят огромно количество маса. Те спират да се хранят. Работата отнема много енергия. Те губят 150-200 кг за два месеца. Ние трябва да им дадем допълнителна енергия. В по-голямата част от случаите силажът е напълно достатъчен. Ако се наложи, им даваме и малко комбиниран фураж.
По отношение на храненето ние се стараем да използваме най-добрите постижения, които световната практика познава. Затова използваме консерванти, за да можем да сведем до минимум развалянето или влизането и развитието на микротоксини вътре в сеното.
По отношение на сенажа използваме набор от инокуланти, за да може първо много добре да се развие структурата му и да се спре киселинността на нивото, на което е необходимо.
По този начин постигаме 99,9% перфектно състояние на фуража.
Ключов елемент са солите. Без ограничения използваме комбинирани соли с витамини и минерали.
- Как реализирате животните?
Не ги продаваме, както е възприето в страната, на килограм живо тегло. Ние ги продаваме според характеристиката на всяко животно. Ние отглеждаме телетата до година и половина-две години, за да може, когато излязат от нас, те да са напълно готови за работа.
- Продавате на свои колеги в страната. Нали така?
Животните ги продаваме в България с приоритет, въпреки че напоследък започнаха посещения от съседни страни с желание да купят животни от нас. Ние имаме собствен лицензиран транспорт и ги транспортираме до съответната ферма заедно със сертификата.
- Колко струва едно животно да се изхрани, да се отгледа. Как излиза математиката?
Това е бизнес. Целта на това начинание е да има доходност.
На второ място, този бизнес е много слабо податлив на външни въздействия. Известно от историята е, че това е бизнесът, който последен влиза в криза и пръв излиза от криза, и най-малко стои в криза.
Що се отнася до рентабилността на това производство, ние сме дългосрочно ориентирани. Гледайки дългосрочно, трябва да инвестираме и да създаваме условия за бъдещото развитие на стадото. Затова в нашата дейност се стремим да вземаме най-добрия опит от света. Да го пречупим през нашите условия и да може чрез него да си направим математиката. Това обаче не означава, че на този етап сме изключително печеливши. Точно обратното. Заради големите инвестиции, които направихме в тази дейност, сме свели до минимум печалбата.
Другото, което е важно. Продавайки у нас, ние се съобразяваме с условията в България. Едно животно в Шотландия, примерно, се продава за 10 хил. английски лири, а това е непосилна цена за България. Ние искаме да сме в крак с действителността. Да съобразим нашите действия и нашия продукт с това, което може да си позволи българският фермер.
Разбира се, много често се случва, когато някой дойде и чуе цената на един бик, да каже: Това е много скъпо нещо. Ние отиваме точно към математиката. Един бик колкото и да струва, той може да донесе на фермата 30-40 телета за една година.
- Според Вас, каква подкрепа трябва да има за животновъдите в новия програмен период на ОСП?
В България се залита в посока подкрепа на малките ферми и на младите фермери, но те нямат практика или опит, за да са отговорни или да допринасят съществено за изхранване на населението.
Ключът би трябвало да е от позицията - защо е това производство? Това производство е, за да храни хората. Тоест, ние трябва да решим продоволствения проблем. Ние имаме такъв проблем, защото ако ние сме били страна, която е изнасяла селскостопанска продукция, сега сме нетен вносител. Продоволственият проблем трябва да се реши по качествен бизнес начин, а не чрез залитане в зелени сделки. Не съм против зелените сделки. Не съм против екологията. Ние се намираме в едно от най-чистите места и се стараем да го запазим такова.
Смятам, че трябва да се работи за решаване на продоволствения проблем с качествени продукти. Т.е. с продукти, които могат да допринесат за изхранване на населението.
Ако говорим за животни, те трябва да са от породи, които са с много добра продуктивност. С много добро усвояване на фуража. Много лесно отглеждащи се. Бързо даващи продукция. Същото е във всички останали сфери. Трябва да има прагматичен бизнес подход. Това да се подпомага, а не да се подпомагат изчезващите породи.
Нашето правителство трябва да насочи усилия и ресурси към тези, които произвеждат. Да се създадат условия да произвеждат. Ние сега сме в много странна ситуация. В България голяма част от фермите няма къде да си продадат животните. Тези, които искат да ги купят, ги искат на безценица, а докато в същото време 85% от месото се внася от чужбина, а там е на двойно по-висока цена. Т.е., ние сме в един парадокс. Евтиното месо стои при нас, а ние внасяме скъпото.
- Подпомагане за животни под селекционен контрол получавате ли? Доволни ли сте?
Минала година за първа година ни принудиха да регистрираме тези животни за подпомагане. За първа година участвахме в това. Сумата, която получаваме, е смешна. Тя е без значение реално. Аз лично съм против субсидиите. Аз лично съм против такъв начин на подпомагане. Пазарът е този, който трябва да движи нещата.
В чужбина никъде не се подпомага селекционният контрол. Не се подпомага, защото фермите, които произвеждат генетичен материал - животни за разплод, са най-елитните и най-печелившите.
- Каква е площта на земята, която ползвате. Собствена ли е?
По-голяма част е наета земя, която е около 5 хил. дка. От тях около 2 хил. дка използваме за пасища, а останалата част използваме за производство на фураж. Нашата собствена земя е малко, въпреки че се увеличава.
Това, което обаче трябва да кажа, е, че преди да направим фермата и преди да започнем работа с животни, ние подготвихме в перспектива много голяма площ, която да използваме. Имаме възможност за нарастване и в момента в района сме въвели в добро състояние над 10 хил. дка ливади и пасища, които в перспектива ще усвоим.
Гледайте видео от гостуването във фермата на Валери Богдановски в предаването Животновъден дневник само по АГРО ТВ.
