Запазва се и тенденцията биофермерите да са по-млади от своите конвенционално работещи колеги
Между 2012 и 2020 година България отчита третият най-голям ръст на биологично обработваните площи в Европейския съюз. Биоплощите в Съюза са се увеличили от 9,5 милиона хектара през 2012-та до 14 милиона хектара през 2020-та година, показват данните на Евростат.
За този период биоплощите са нараснали във всички държави членки, с изключение на Полша. Най-голям дял има Австрия, където 25 на сто от земите са био. На второ място с 22% е Естония, следвана с 20 на сто от Швеция. И макар че нашата страна е с второто най-голямо увеличение, оставаме на една от последните позиции по този показател, с около 3 %. По-малък дял биоплощи имат само Ирландия и Малта. С под 5 на сто са още пет държави – Румъния, Полша, Нидерландия, Кипър и Люксембург.
С по 36% Латвия и Австрия имат най-голям дял биологично отглеждани кози и овце, а с 3,5% Дания е водеща в биосвиневъдството. Начело на биологичното говедовъдство е Гърция, където една трета от животните отговарят на стандартите.
Запазва се и тенденцията биофермерите да са по-млади от своите конвенционално работещи колеги. Делът на под 40-годишните в биосектора е двойно по-голям – 21 спрямо 10,5%.
В споменатия период Хърватия, България, Франция и Унгария отчитат ръст на биоплощите с повече от 100%. Хърватия с 240, България със 197, Франция със 144 и Унгария със 130 на сто. Единствено в Полша площите са намалели, и то с близо една четвърт. Франция с 2,5 и Испания с 2,4 милиона хектара са държавите с най-големи площи, а в Малта има едва 67 хектара.
Биоплощите се разделят на три основни вида – земеделски, на които се отглеждат предимно зърнени култури, кореноплодни, зеленчуци и технически култури, трайни зелени площи за пасища и постоянни култури, т.е. овошки и лозя. 46% от площите в ЕС, или 6,8 милиона хектара, са ниви, пасищата се разпростират на 42 на сто, а овощните градини и лозята заемат 11,5%.
