1. Начало
  2. Новини
  3. Биологично земеделие
  4. Екологичното земеделие може да допринесе за запазването на климата

Екологичното земеделие може да допринесе за запазването на климата

Научно е доказано, че биологичното земеделие влияе по-добре на въглеродния отпечатък от конвенционалното

Основното му предимство е напълно различното управление на почвеното плодородие: минималното използване на фабрични средства, високите дялове зелени площи и полеви култури, които засилват плодородието на почвите, увеличават хумусния им състав и подпомагат свързването на въглеродния диоксид.

На климатичната конференция в Копенхаген се проведоха контраверсни дискусии относно възгледите, стратегиите и мерките за намаляване на глобалното затопляне. Земеделието играе една от главните роли в тези дискусии - не само като причинител, но и като потърпевш. От една страна то произвежда значително количество парникови газове. От друга страна обаче, земеделието бива силно засегнато от разликата в обема и продължителността на валежите или от възможното разпространение на болести и вредители.

Затова преминаването към земеделие, което не вреди на климата и едновременно с това е достатъчно устойчиво на климатичните промени е силно необходимо. Може ли екологичното земеделие да бъде решение на тези проблеми и да допринесе за намаляването на парниковите емисии? В действителност, освен всички останали положителни ефекти на екологичното земеделие, то разполага и с по-голяма енергийна ефективност и по-добър климатичен баланс от конвенционалното селско стопанство, както показват множество изследвания. Значително предимство предлага изцяло различното управление на почвеното плодородие: неизползването на синтетични торни вещества и пестициди спестява голямо количество енергия и възпрепятства отделянето на парникови газове като например въглерод или на още по-вредния смехотворен газ, който бива отделян при производството и използването им. Въздействието на смехотворния газ върху климата е около 300 пъти по-силно от това на въглеродния диоксид. Освен това, биологичните селски стопани спомагат за намаляването на атмосферната концентрация на парникови газове чрез създаването на въглеродни поглъщатели: методите за отглеждане с минимално използване на ресурсите, особено високите дялове на зелени площи (за ливади и пасища) и високият дял бобови култури подпомагат увеличаването на хумусния състав в почвата и така засилват плодородието ѝ.  Освен това, в биологичното земеделие делът на растенията, които намаляват съдържанието на хумус в почвата, като царевица например, е много по-нисък. За разлика от това, почвата на много конвенционални селскостопански предприятия се явява източник на въглерод поради високия дял на култури, разрушаващи хумусния слой, сеитбообращението и интензивното стопанисване.

Основното използване на суров фураж и на фуражни култури, произведени в собственото стопанство или поне в околността, запазва климата и по друг начин: минимизира вредните емисии, които се отделят при транспорта. За разлика от това, конвенционално стопанисващите внасят голяма част от фуража (около една трета в Германия) от чужбина. Което е още по-лошо: за да се осигурят обработваеми площи, задоволяващи все по-нарастващото търсене на соеви култури, всяка година се унищожават обширни части от ценните тропически гори. Имайки предвид тяхната неоценима стойност преди всичко за глобалния климат, това неминуемо ще доведе до непредвидими последствия.

Животинското производство е отговорно за повече от две трети от селскостопанските парникови емисии, което се дължи основно на унищожителния начин за производство на фураж. Затова биологичното животновъдство предизвиква и по-малко вредни емисии. Освен това, биологичните стопанства отглеждат по-малък брой животни на хектар земя, което намалява директните метанови емисии. Този газ бива отделян при храносмилането на преживните животни и е около 23 пъти по-вреден за климата от въглеродния диоксид. Освен това, екологично отглежданите крави живеят по-дълго и произвеждат повече мляко, което на свой ред означава, че могат да бъдат отглеждани по-малко телета (които не дават мляко по време на подрастващата си фаза). Така баланса на климата при производството на биологично мляко се подобрява, дори когато човек изчислява продукцията на литър мляко.

Стандартно възражение е, че предимствата на екологичното земеделие се изпаряват, когато емисиите биват изчислявани на килограм или литър произведен продукт, вместо на единица площ. Изследванията върху въглеродния отпечатък показват, че разликите може и да са малки, но биологичните продукти все още са значително по-добри от конвенционалните. 

И все пак промяната в климата е едно от най-важните предизвикателства за екологичното земеделие. Въпреки че то и сега е благоприятен за околната среда начин за произвеждане на хранителни продукти, подобрения все още са възможни и необходими. Как да се увеличи продуктивността по един траен и благоприятен за животните начин е един от централните въпроси за по-нататъшно подобрение на потенциала на екологичното земеделие, както и за запазването на климата. Изходната точка тук са култивирането и подобряването или засилването на здравето и виталността на растенията и животните. Нужни са още изследвания с цел подкрепата на селските стопани при провеждането на този процес. Други мерки биха могли да бъдат плитката оран или пълният отказ от такава, както и техниките за управление на почвеното плодородие, които намаляват емисиите. Биологичните, но и конвенционалните селски стопани трябва да спрат да отводняват блатистите почви, които са съществен източник на парникови газове. 

Автори: Бианка Боровски и Щефан Зимон
Превод: Мария Тачева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.