Търсенето и знанието на потребителите за екологичните храни са все още минимални
Аграрният сектор е един от ключовите икономически фактори в Република Македония. Освен приноса му за брутния вътрешен продукт (БВП) земеделието е важен фактор и за търговията, заетостта на населението (22% от цялостната заетост) и за селските райони (40% от населението живее по селата). От 2000 до 2005 година средният дял на земеделието от БВП (12%) е останал стабилен. Тези стойности показват, че земеделието на Македония играе важна роля за външната политика. Република Македония разполага с множество естествени ресурси, които са предпоставка за трайното стопанско използване на земята (плодородна почва, изгодни климатични условия и обширни обработваеми площи). 49% процента от общата площ се използват от земеделието, 37% са заети от гори, а останалото са езера и заселени места. Поради географското разположение на страната, обработваеми земи се намират и в субсредиземноморските, и в континентално средиземноморските, и във топлите континентални райони. Това разнообразие на климатичните условия предоставя безброй възможности за производството на зърно. Основната част обработваеми земи се стопанисва от семейни предприятия. От около 180 000 частни стопанства половината са малки земеделски домакинства със средно 1,4 хектара земя. Противно на тенденцията за специализиране на малките площи тези частни стопанства са доста диверсифицирани и продължават да отглеждат голям брой разнообразни зърнени култури.
Екологичното производство на Македония може и все още да се намира в проходилката, но притежава заради традиционното си екстензивно селско стопанство огромен потенциал. Особено в планинските райони са налице оптимални климатични условия. Екологично стопанисваните земи в Македония наброяват около 1% от общата обработваема площ. За да направи екологично произведените стоки конкурентноспособни на международния пазар, през април 2004 година парламентът прие закон за екологичната стопанска продукция, позовавайки се на наредбите на Европейския съюз. Новият проектозакон за уеднаквяване на съществуващото законодателство с регламента на Комисията (ЕС) № 889/2008 и регламента на Съвета (ЕС) № 834/2007 за екологичната продукция вече бе приет от парламента.
Екологичното производство изисква финансови средства по време на целия производствен процес. Най-вече земеделците от по-слабо развитите, но облагодетелствани райони се нуждаят от тези средства за предварително плащане на разходите за сертифициране. Македонското министерство на земеделието, горите и водното стопанство (MAFWE) предостави за първи път през 2005 година 97 500 евро на една програма за насърчаване на екологичното земеделие.
Петдесет регистрирани в министерството биологични земеделци получиха държавна подкрепа по тази програма. През 2008 година бюджетът за държавното подпомагане на екологичното земеделие бе увеличен на 815 000 евро, в последствие на което 226 регистрирани биологични земеделци бяха субсидирани от държавата. Екологично стопанисваните земи нарастнаха от 226 хектара през 2005 на 1029 хектара през 2008 година. До 2011 година македонското правителство иска да увеличи дялът на екологичните площи на 2% от общите земеделски използваеми земи.
Освен министерството, множество сдружения се показват активни в опитите да се стимулира екологичното стопанство на регионално ниво. Повечето от тези регионални сдружения са членове на Дружеството на македонските екологични производители (BIOSAN), което бе създадено през 2006 година. BIOSAN представлява интересите на биологичните земеделци и
насърчава екологичното земеделие на национално ниво. Многобройни международни компании за сертифициране се намират в момента в страната, а през 2009 година първата служба за сертифициране PRO CERT започна работа.
Екологичното производство все още не е достатъчно развито по отношение на обема и разнообразието на продуктите, за да могат да бъдат проведени дългосрочни маркетингови проекти. Налице са доста инициативи за продажбата на биопродукти на местните пазари и ферми, но в момента търсенето и знанието на потребителите за екологичното земеделие са все още минимални. Засега не съществуват биомагазини, но затова пък няколко специализирани магазина, в които се предлагат основно местни продукти. През изминалите години обаче все повече биопродукти се предлагаха и в супермаркетите. Това е като дяволски кръг: от една страна няма достатъчно голям пазар за биопродукти, така че да се стимулира производството, от друга страна развитието на пазара бива спъвано от липсата на количество и качество на тези продукти.
През 2009 година MAFWE положи нови мащаби за насърчаване на екологичното земеделие – финансова подкрепа за производителите и предприемачите, чиито бъдещи проекти са в екологичното селско стопанство. Предприятия като Alkaloid (биологични билкови чайове), Vitalia (биологични плодови сладка), Vinarija Grkov (биологично вино), Kastel, Intermak (биологични гъби) са пионери в преработката на екологични продукти. Имайки предвид естествените производствени условия Македония притежава висок потенциал за използване на естествените ресурси и съответно за по-нататъшното развитие на екологичното земеделие. Освен това много екологични диви продукти (билки, чайове, гъби и плодове) се
радват на нарастващо търсене. Засега само 1% от събраните продукти е сертифициран. Друг източник на потенциал е установен в екологичното животновъдство (особено при овцевъдството).
Междувременно все повече нараства и значението на екологичното пчеларство.
