1. Начало
  2. Новини
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Да изберем българското – защо този призив стана гавра с потребителя?

Да изберем българското – защо този призив стана гавра с потребителя?

Дойде време да си спомним за казаното от Буров – всеки българин да има декар земя!

Отиваш да пазаруваш плодове и зеленчуци. Всичко е турско - домати, пипер, краставици - разбира се, и т.н. Привържениците на „Изберете българското“ са попарени. За да се прави сериозен анализ на една пазарна ситуация, се стъпва на цифри и то от надежден източник. В последно време най-надеждният източник е джобът на българина. Политиците го индексират, но джобът изтънява все повече. Така било в цяла Европа – инфлация, скок на хранителните продукти. Ако това е успокояващо.

Впрочем и преди европейското поскъпване заради енергийната криза, беше ясно, че вносът на плодове и зеленчуци у нас е преобладаващ над родното производство. Сега обаче ситуацията стана доста напечена. Шопската салата – изобретението на Балкантурист едно време, вече е деликатес. Ракийката и салатката, около която оцелявахме, псувайки сърдито, са привилегия за малцина. Както гласи един виц - ако черпиш с голямо количество таратор – пак българска кулинария, могат да те разследват за незаконно придобити доходи, пране на пари и т.н.

6, 7 или 8 лв. ще бъде килото на краставиците, там някъде. Така сочат сметките на оранжерийните производители. Някои авантюристи може и да заложат домати и краставици – ако намерят разсад. Че и той ел енергия и газ иска за отопление. Нямало да има и полски зеленчуци – защото няма разсад. Нитрати, отрови, прежалваме се, ядем турското. Защо никой не чу тревогите за държавна помощ? Няма пари, действай! Така докато не се гласуват предвидените в бюджета средства. Обаче пък се чуват злостни партийни закани – че той нямало да мине току така в Парламента. Впрочем, този бюджет вече се провлачи във времето. Така че, държавните помощи за оранжериите – не сега, а по-късно. След дъжд качулка. Производството в оранжериите – с нулева година за повечето собственици. Буров хубаво си го е казал, гениално даже. Че всеки българин трябва да има нива от един декар на село или до града, да обича земята, да се грижи за нея и да се храни от нея. Актуално – както винаги, особено в днешните времена. Освен бягство от бедността, това е начин да си начешат крастата и множеството привърженици на здравословното хранене. Някак напира едно сравнение на казаното от Буров, с казаното наскоро от премиера. Извинявайте, г-н Буров! На тревогата, изказана от Красимир Кумчев, че българските плодове и зеленчуци изчезват, че трябва коренно различни политики да се прилагат, Петков отговаря: Ще „вкарваме“ плодове и зеленчуци по друг начин. Това естествено, втрещи както фермери, така и журналисти. Ще си вкарваме, защо да се трепем да си ги произвеждаме? Обаче цените и на различните меса скачат – свинско, говеждо, пилешко. И тях ли ще си вкарваме? Направо всичко да си вкарваме! Каква ти тук продоволствена сигурност, селско стопанство, заетост, изстрадани бизнес инвестиции с европейска подкрепа. Тъпомерът показва, че много от днешните управляващи високомерно поглеждат към селското стопанство. Ще им излезе през носа. Защото на бизнеса и електората вече му излиза през носа.

Коментар на Валентина Спасова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.