Празничните погачи като ритуал и като символ остават част от житейския път на българина
Хлябът – във вярващия, агностика или атеиста, той предизвиква благоговение. Пред него се прекланят всички. Защото е символ на плодородието, на радостта и скръбта, които ни съпровождат в тленния живот. С погача ни посрещат на белия свят, с погача ни изпращат във вечността. Ритуалът с хляба съпътства всяко значимо житейско събитие: сватба, прощъпулника на детето ни, посрещането на скъп гост. Повелява го не само християнството. Житният клас неизменно присъства до него. Като възхвала на чудото Божие – от едно зрънце – много други се раждат. Плодородие.
Занизват се светли християнски празници. Някой ще рече – българинът е ритуален вярващ. Дори да е така. В нашия отчужден свят има поводи да седнем на трапезата с най-близките си хора. С най-скъпите, които осмислят нашия живот. Приготовлението на питата се превръща в ритуал, дори жертвоприношение. Върху нея изкусно се извайват птици, слънце, житен клас и свещения кръст, естествено. Така към символа хляб домакинята добавя своите надежди за бъдещето. Или отпечатва скръбта, сполетяла семейството.
Сега цари омраза, разделение между българите. Около обредния хляб – нека бъде смирение. Дано прошката изпълни с мир сърцата ни. Грижата за насъщния все пак ни свързва – забравяме ли това? Всички искат техния свободен избор да не се потиска, да бъдем равни пред закона? Но пътищата към това са различни. Това ли трябва да ни разделя? Отровните думи ще изпъдим от празничната трапеза. А не може ли да ги спестяваме въобще в живота си? В тържествените дни, когато радостта изпълва къщата ни, ще помислим ли за бедните и самотните? Всяка религия - не само християнството, призовава за милост и съпричастие към онези, които остават сами, с мислите за тежкия жребий на съдбата. Съпричастие към тях, макар и само по празниците - ще имаме ли благородството да проявим?
Ще се похапва здраво в следващите месеци. Да ни е сладко!
„Господи, прости ми греха на лакомията и не пращай глад за изкупление“. Лакомията като грях – забравяме ли това? Хлябът е бил и ще бъде част от традициите ни - не само като храна, но и като надежда за благополучие и плодородие.
Лимецът – този стар сорт пшеница излезе от забравa. Днес всички печива от него са издигнати в култ от здравословното хранене. Нека припомним – първата гилдия на хлебарите е сформирана в Рим, около 168 г. преди Христа. Имало е времена, когато хората се заклевали в невинност над хляба, не над библията. Някои предпочитали да изтърпят наказанието си заради светостта на хляба.
Българи ще разчупят обредната празнична погача в Чикаго, Лондон или Мадрид. А техните близки до сърцето – в България. Скъпи един на друг хора ще си разменят пожелания за здраве по скайп. Оскъдният хляб ли ги направи гурбетчии? Ще се завърнат ли скоро в бащината къща? Някога нареденото около софрата семейство е произнасяло молитва – благодарност за хляба, който внася живот в нас. Молитвата задължително е завършвала с Амин!
Коментар на Валентина Спасова
