Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“
35 лв. за килограм кашкавал, 25 лв. - за сирене. Има вече и такива главозамайващи цени в българските магазини. Вземете си хапчета за всеки случай, когато пазарувате, особено, ако сте с по-лабилна нервна система. Политиците веднага започват да баят: цените на млечните продукти скочиха драстично в целия Европейски съюз, а пък за инфлацията – тя е по новото „второ направление“ внесена – от страните на Общността. Сиренце, хлебец и един домат - така непретенциозният българин говореше за сутрешната си закуска, защо не и за вечеря. Кашкавалът е поскъпнал с 47%, сиренето – с 57%, маслото – с 39% , а киселото мляко - с 40% на годишна база. Информацията е на ДКСБТ. Суха, без емоция. Малката ни, жалка потребителска кошница обеднява откъм млечни продукти – иначе полезни, както съветват лекарите. Особено за децата. Затваряме си очите, че нагъват чипсове и бисквитки, че се наливат с газирани напитки вместо с айран.
Как се стигна дотук? Анализатори и медии се надпреварват да ни обясняват. Ще се включим и ние като аграрна медия. Млякото поскъпна – 1,25 лв. за литър, някъде даже без ДДС. Поглед по веригата: 100% е поскъпнало изхранването на млечните животни, торовете – между 4 и 7 пъти по-скъпи, горивата – два пъти. В себестойността на млякото 60% е тежестта на фуражите. Животните намаляват. А като намаляват, намалява производството, цената се вдига – за месеци, с около 60%. Млекопреработката е свързана с използване на ел енергия. Тя също поскъпна, а държавната помощ е недостатъчна, според бизнеса. Нататък във веригата: за 5 месеца производството на млечните продукти е спаднало с 16,5%, твърди Димитър Зоров - фермер и преработвател. Ако производството продължи да спада, според известното правило, цената ще пълзи нагоре. Надали на потребителя ще му стане по-леко от тези цифри, съпровождащи анализите. Смятат млекопреработвателите по телевизиите - как килограм кашкавал се добивал от 10 л мляко и че под 18 лв. продукт не може да излезе от предприятието. Да, обаче той се мъдри по щандовете на магазините на цена далеч над 20 лв. Долу-горе два пъти над пресметнатата себестойност. Да не говорим за спекула. Такова нещо при пазарната икономика нямало. Тогава как да се обясни широко отворената ножица между производствени и търговски цени? Има ли господстващо положение на търговците? Тях ако ги питаш – конкуренцията е толкова смазваща, че цените не могат да се вдигат произволно. Подлъгват потребителя с по-малки количества в опаковката, с по-ниска цена. Какво, ако си отваряме очите? Ясно, ще наблегнем на имитиращите млечни продукти. Но в пазарната суматоха, тихом-мълком и те поскъпнаха. Искаме, не искаме, ще слагаме по-малко млечни продукти на трапезата си. Все пак без тях не може. Но пък потребителят може да озапти отчасти дрането на кожи: вдигайте си цените до небето, но вече не са по джоба ми! Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“
Коментар на Валентина Спасова
