Въпреки това, 93 на сто искат да се въведе радиационен контрол
По зла ирония на съдбата невиждано бедствие връхлетя точно най-развитата в технологично отношение нация. Като че ли да напомни, че колкото и да е напред с науката и технологиите, човекът остава безсилен пред могъщите сили на природата. И отново да го накара да се замисли – дали самоувереността ни не е малко в повече? Дали не сме се позабравили и дали в същото време, не приличаме на малки деца, които си играят с кибрита, без да са наясно с последствията от тази опасна игра…
Историята е, за да си вадим поуки от нея. Преди четвърт век в Чернобил стана най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Но и от нея като че ли не си извадихме достатъчно изводи или ги забравихме. И ето – сега драмата във Фукушима. Оказа се, че години наред компанията-оператор е прикривала различни проблеми в централата. Докато накрая „балонът“ не се спука. И светът отново изтръпна. Всички впериха поглед в ставащото там, тръгнаха да се надпреварват в прогнозите си за възможните сценарии оттук насетне.
Всъщност, интересен е този паралел: навремето в соцстраните криеха такива инциденти по идеологически причини; японската ТЕПКО пък е прикривала данните явно заради бизнес интересите си. Та в крайна сметка къде е разликата?
Дори в България, вече лъгани достатъчно, а и може би защото мнозина от нас помним информационното затъмнение от 1986-та, паническият страх от невидимата заплаха на радиацията надделя. Първо беше изкупен йодът от аптеките (кой да ти слуша, че този йод не е „онзи“ – който трябва да се приема, когато наистина има радиоактивно заразяване, че с такава безконтролна и самодейна профилактика дори ще се стигне до обратния ефект!) След това се появиха и гръмки заглавия – за радиацията, която ще завали „на капки“. И пак никой не повярва на обясненията, че не може радиоактивен облак, дори хипотетично да достигне до нас, да е в опасна концентрация.
За капак – и съобщенията, които дойдоха от Страната на изгряващото слънце – за засечена радиация в хранителни продукти от района около централата. За щастие, у нас това не предизвика ново цунами от паника, но в световен мащаб редица страни моментално сложиха строги забрани върху вноса на зеленчуци и всякакви други храни от Япония. Направи го и ЕС. Нашият министър на земеделието и храните Мирослав Найденов побърза веднага да успокои обществеността, че ние от години не внасяме хранителни продукти от Япония. Но въпреки това, страхът си остана дълбоко спотаен. Или по-скоро съмнението – ами случайно отнякъде вземе някой, че внесе? Навярно затова повече от 9 от всеки десет гласували в седмичната ни анкета се обявяват твърдо за въвеждане на радиационен контрол и у нас. Нито един не се осланя на информацията, че внос от Япония от 2 години насам нямаме и едва 7 на сто не се притесняват от опасността.
Коментар на Светослав Динков
