Казва ли ти някой, смееш ли да питаш… Според 83 на сто – да, според останалите 17% – може би…
В последно време все повече започна да се спекулира с темата за приближаващия световен глад и това, че единствено генномодифицираните организми щели да ни спасят от поголовния и засилващ се недостиг на храна. Населението на планетата расте, а колкото повече става гърлата – толкова повече храна трябва да произвежда Земята. Само че земеделските площи не са като локума да се разтягат колкото искаме. И тук решението на проблема – високопродуктивно земеделие, което да дава огромни добиви, за да стигат те за нарастващото потребление, изглежда без алтернатива.
Да, но… на цената на какво? Все по-силен става натискът от някои големи компании за повсеместното въвеждане на ГМО. Лобизмът в полза на изкуствено създадените организми-мутанти се засилва все повече, а последиците от употребата им си остават все така проблем с много неизвестни. Специалистите твърдят, че трябва доста по-дълъг времеви интервал, за да може да се наблюдава ефектът върху здравето на поне едно поколение, хранено от раждането си с ГМО, както и да се установи напр. дали това ще доведе до стерилитет и пр.
Да, но нали страната ни е обявена за свободна от ГМО, няма основание за притеснение, ще контрират мнозина. Да, така е, но на практика липсва достатъчно ефективен контрол, алармират неправителствени организации. Според тях, българският потребител на практика не знае консумира ли продукти, съдържащи ГМО, и кои са тези продукти. Наскоро представители на неправителствения сектор обявиха, че няколко пъти в пратки, влизащи в страната, е установено наличие на ГМО значително над пределните норми. Както и че голяма част от фуражите също са генномодифицирани. А в същото време хранителните продукти не се етикетират както е изискването по закон, подчертават те. При това, като се има предвид, че нашата законова уредба по отношение на ГМО е най-строгата в ЕС.
Коментар на Светослав Динков
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
